Повече от година у нас от време на време изниква идеята за въвеждане на фискален борд – жаргон, с който във финансовите среди наричат системата от фискални правила, които да действат в страната и до известна степен да връзват ръцете на управляващите. Макар че за авторството на идеята има известен спор между независимите икономисти и Синята коалиция, правителството я припозна като своя и обяви въвеждането му в началото на годината, когато се дебатираше вота на доверие за кабинета „Борисов”. За да има нещо наистина свое, финансовият министър направи политическа добавка към фискалния  – преките данъци да се променят с мнозинство от 2/3-ти от депутатите, и нарече бъдещия документ „Пакт за финансова стабилност”. . .

 

Ограничаване на дефицита, на държавния дълг и на преразпределителната роля на държавата – фискален борд за чудо и приказ, за който редица икономисти настояват от повече от година насам. Идеята беше лансирана тогава от инициативата Macro Watch, неведнъж сме я чували и от Синята коалиция и най-сетне е почти възможно да стане. Подобни процеси текат и в други европейски страни – например във Франция. Германия вече промени конституцията си и записа параметри на дълга, които не могат да бъдат надхвърляни.

„Целта на подобен акт е да върже ръцете на управляващите, подобно на валутния борд”, обясни за Дарик изпълнителният директор на „Отворено общество” Георги Стойчев. По думите му у нас хората одобряват стриктната фискална дисциплина и имат високо доверие и на валутния борд и националната валута, и на банковата система.  Според Стойчев –

повечето българи дори не искат приемането на еврото.

Според проекта на Дянков – дефицитът не може да надхвърля 3 % от БВП. Ако годината е лоша, дупката в хазната може да се увеличава с до 37 % от реалния спад. Ако годината е добра, бюджетът може да се коригира нагоре – с до 37 % от реалния растеж. Преразпределителната роля на държавата се ограничава до 37 % - това са две от трите мерки в проектодокумента.  Последната точка не е толкова финансова, колкото политическа– преките данъци да се променят само с конституционно мнозинство.

Ограничаването на харчовете е добра мярка, категоричен е Стойчев.

На друго мнение обаче е икономистът Иван Ангелов, един от хората, който първи заговори за финансовата криза у нас.

Защо на финансовия министър му е нужен този пакт?

Той преповтаря маастрихтските критерии, категоричен е експертът.

Според него темата за по-голямата финансова дисциплина трябва да се коментира в рамките на общия европейски дебат за икономически растеж и осигуряване на заетост. Ангелов бе категоричен, че европейските инициативи скоро ще се превърнат в общностен документ, който така или иначе ще сме длъжни да въведем и в българското законодателство. По думите на икономиста -

Дянков се престарава с показателите,

заложени в Пакта за финансова стабилност.

Иван Ангелов бе категоричен, че трябва да се прави ясна разлика между административни и представителни харчове и разходи в подкрепа на образованието, науката и развитието на инраструктурата. Те са нужни на държавата, за да придоби европейски облик, да подобри социалните системи и в крайна сметка, да се повиши качеството на живот на хората. От тази гледна точка – подобно връзване на ръцете, по-скоро би навредило на страната, отколкото да й помогне.

Преките данъци – начин на употреба: финансова и/или политическа

Тук е моментът, в който трябва да направим разлика между фискалния борд – такъв, какъвто го виждат икономистите и Пакта за финансова стабилност, представен от Симеон Дянков. В пакта на Дянков има една мярка, която е повече политическа, отколкото финансова – преките данъци да се променят с две трети парламентарно мнозинство.  „Мястото на подобна мярка не е в Конституцията”, категоричен е Георги Стойчев. По думите му правителството решава каква да бъде данъчната политика и ако все пак иска да запише подобни текстове, то място им не е нито в Пакта за финансова стабилност, нито в Конституцията. Между другото, сините депутати също са скептични към тази идея и настояват за повече дебати преди да бъде взето решението.

Eвропейски пакт за финансова стабилност с български прочит –

такива ще бъдат текстовете, които ще влязат за разглеждане първо от министрите, после и от парламента. Тогава ще разберем – научихме ли се да участваме в европейските процеси или отново четем случващото се като дявола Евангелието.