Стрес тестовете, които налага Европейската комисия на българските банки не са необходими, смята финансистът Емил Хърсев. Той посочва пред БНР, че ЕК интерпретира по абсурден начин съществуващата банкова статистика.

"ЕК провежда трайно негативна политика към банките в цяла нова Европа. Не знам по каква причина. Ние от ЕК получаваме постоянно негативни и лъжливи факти по отношение на банковата система на всички тези страни. Последният случай беше т.нар. доклад по повод европейския семестър, където се твърдяха откровени неистини за българските банки, интерпретираше се по абсурден начин статистиката за приходите и разходите на местните и чуждестранните банки. ЕК не е образец за икономическа политика. Тя е непоследователна, неясна, без всякаква цел и с изключително неприемливи методи за репресия".

Хърсев посочва, че "цялата идея за стрес тестовете на практика не работи. Това е и мнението на Европейската централна банка. ЕЦБ направи два стрес теста на т. нар. регионални системни банки. И след втория разбраха, че са направили страшна грешка. Защо? Ако се направи тест със сценарий, който е реалистичен и всички банки го минат, медиите казват, този тест не е верен - много малко са стреснати банките. Това стана след първия тест. Ето защо от ЕЦБ направиха втори, с по-лоши условия и 15% от банките не го минаха. Медиите обявиха, че банковата система има сериозни проблеми. Винаги може да се направи апокалиптичен сценарий, при който всички банки да се провалят. Никога няма от стрес тест да получите резултат, който да удовлетвори публиката".

По отношение на казуса с Корпоративна търговска банка, Хърсев е категоричен, че няма нищо неморално в това политици и представители на бизнеса да се срещат с шефа на голяма банка. И няма никакъв проблем да се покажат списъците с посетителите на Цветан Василев.

"Всичко, което се осветлява около казуса КТБ, не се знае доколко е вярно, но начинът, по който се представя, е убийствен за образа на цялата държава", посочва Хърсев.

Според него, ако Фондът за гарантиране на влоговете е трансформирал депозити и е дал пари на клиенти на КТБ, е длъжен да си ги поиска обратно.

"Нито Фондът за гарантиране на влоговете, нито БНБ, нито, който и да е служител на БНБ има това правомощие", заявява Хърсев по отношение на трансформирането на преференциални депозити в обикновени.

"Забранено е от закона трансформирането на преференциални депозити. Това е поемане на държавен дълг, което е невъзможно да се направи от друг, освен от законодателя. Законодателят вече е изключил тази възможност. И сега не е могло да стане и не е станало. Всички тези трансформации просто са недействителни. Ако Фондът е платил на клиенти на КТБ, на които не е трябвало да плаща, и сега това се установи, единственото, което е той трябва да направи, е да си поиска парите", пояснява Емил Хърсев.