Поради неизпълнени условия Хърватия няма да може да въведе еврото най-малко още 15 години, заяви икономическият анализатор от загребския Икономически институт Желко Ловринчевич.

На конференция, посветена на хърватския паричен пазар, той каза още, че поради голямата обвързаност на икономиката с еврото и невъзможността да го въведе Хърватия ще трябва да се справя през цялото това време с риска за валутния курс. БВП на страната тази година ще намалее с 0,6%, а догодина да нарасне с 0,7%. Държавният дълг до края на тази година ще възлиза на 70 на сто от БВП.

В момента са необходими 4,2% от БВП за обслужване на лихвите по държавния дълг, с което Хърватия влиза в зоната на страните с висок дълг, заяви Ловринчевич в анализ за икономическите събития в страната, последиците от тях, възможното развитие на събитията и възможността за разрешаване на кризата.

"Хърватия годишно създава около 5% бюджетен дефицит, а в зависимост от инфлацията ни трябва минимум 3% реален ръст на БВП годишно само за плащане на лихви", заяви Ловричевич. Той предвижда също така, че в следващия период все повече ще нараства натискът върху Хърватската централна банка да участва в препрограмирането на държавния дълг.

Ловринчевич посочи някои елементи на възможна икономическа и социална евтаназия на Хърватия, ако се стигне до негативния сценарий на икономическо развитие. В този контекст той заяви, че рецесията за Хърватия е желателно състояние, в което тя трябва да се върне.