Както всички знаем – празник или делник, търговците не спят, а дебнат с примамливи оферти за всеки портфейл – и за празния, и за пълния. По Коледа и Нова година „примамливите” оферти обикновено са декорирани с цветовете на дядо Коледа, с елхови клончета, еленчета и звезди, а тази година над тях се оказа, че тегне сянката на кризата. Т.е. и кризата си устрои новогодишно парти, като остави търговците на студа и без големи печалби, за някои от тях тя донесе чисти загуби.

 

Може би и тази година, както и миналата, си казахте – догодина ще си купя истинска елха или обратното – стига иглички, от догодина си купувам една изкуствена елха и това е. Сега обаче няма да влизаме в спора кой вариант е по-добър, а ще погледнем от икономическа ледна точка. Истинските елхи са малко по-евтини от изкуствените, но пък изкуствените са все по-търсени. Ако сте били по последна мода през празниците, със сигурност и вашата изкуствена елха е била зелена с бели връхчета.

 

Гърците купуват български изкуствени елхички, българите – не толкова

 

Според Йонко Земярски, управител на една от най-големите фирми за изкуствени елхички у нас, на пазара на изкуствени коледни елхи има няколко тенденции. Първата – любителите на модерните стоки всяка година намират 30 – 50 лева, за да си купят „свежа” коледна елха – изработена специално за тази година и ...специално за тях. Разбира се, старите изкуствени елхички не отиват в кофата за боклук, а в съседната стая, в дома на възрастните родители или в офиса.

 

Въпреки че вече сините, розовите и червените елхички не са модерни, все още има хора, които си ги поръчват за детската стая или пък за декорация на магазина си. Между другото, все повече молове или големи фирми си купуват огромни елхи и ги използват за четири – пет години.

 

И другата тенденция – на българския пазар има спад, но фирмите задържат печалбите си, защото „завладяват” други кризисни или не толкова кризисни пазари – например, гръцкия, сръбския, руманския, дори словенския. Същите по размер изкуствени коледни дръвчета се продават по 40 – 50 евро на европейските пазари, а на родните фирми са на същите цени, но в лева.

 

Има и големи елхи – по 2 – 2,5 метра, които са почти 200 лева, но те са рядкост. Най-търсените са между 1 – 1,5 метра. У нас те се продават както в магазините, така и от уличните търговци. Според Земярски, въпреки че се продават и китайски коледни дръвчета, дори и на улицата или на площада човек може да си купи българска изкуствена елхичка.

 

14 часа работа на студа – за 20 лева на ден

 

Но тъй като коледното дръвче се нуждае от декорация, а празниците в края на годината са златно време за уличните търговци именно на такива артикули, потърсихме и тях. Отговорът на всички е единодушен: „Не купуват!”. За различните търговци дневните обороти са между 50 и 100 лева.

 

„Аз съм само продавач, а собственикът ми дава по 20 лева на ден. Нямам избор, иначе – не си струва”. Това е разказът за зимния бизнес един продавач на коледна декорация в столицата. Артикулите на неговата сергия са между 2 и 10 лева и има всичко – играчки за елха, фигурки, покривки. За времето, което бяхме заедно, нито един клиент не се спря при него, а той работи сутрин от около 8 – 8,30 до вечерта.

 

Още по-песимистична е картината, нарисувана от продавачка на коледни играчки по-надолу по улицата. „Не просто няма да изляза на печалба, не знам дали ще имам пари да си платя наема за януари. Всичко, което съм спечелила от магазина отзад (бел.ред. – бутка за различни артикули като връзки за обувки, дрехи, чорапи и др.), съм го вложила тук, а хората просто не купуват. Ще си го занеса вкъщи”, категорична е тя.

 

Макар че повечето хора се съмняват колко са качествени нещата, продавани на улицата, те прибягват до тях заради липса на средства, смята друга продавачка на празнична декорация от отсрещния тротоар. Нейният отговор обаче е друг: „Струва си, макар че работим за мутрите. Това е истината”.

 

По думите й – парите, които е вложила, ще се върнат, но печалбата ще е малка. Освен коледна декорация обаче тя продава и малки кукли, към които има интерес. Обикновено хората оставят около 13 – 15 лева за артикулите й, а дневно оборотът се събира около 100 лева.

 

Кризата през погледа на Шапкаря

 

И накрая пак ще влезем на топло, в едно хубаво магазинче, където се произвеждат и продават шапки. Емилия Танева от години прави уникални шапки, шалчета, аксесоари и дори коледни играчки с игла и конец или кука и кълбо прежда. Макар и вече хората да започват да си купуват шапка за всяко яке или палто, то търсенето е намаляло – заради кризата. Освен това уникалните ръчно изработени шапки са на цената на конфекцията в големите магазини.

 

„Цената е първият въпрос, който задават клиентите. Затова нямаме избори поддържаме ниски цени – около 20 лева за шапка”, разказва Танева. По думите й преди кризата е имало възможност за много по-високи цени, защото хората са си позволявали по-големи покупки. „Тъжно е, че ръчният труд, уникалният, не е ценен достатъчно”, допълва Емилия.

 

Често клиентите й търсят и възможност за почистване на шапки, но тя не може да предложи такава услуга. „А и май няма вече много шапкари в София”, усмихва се Танева, докато изработва мъничко плетено цвете, с което ще декорира поредната шапка.

 

Не само шапкари, но и все по-трудно се намират хора, които печелят от изработени от тях уникални произведения. Общото впечатление на търговците е, че еднаквостта на артикулите не притеснява купувачите, защото колкото по-голямо е производството на еднакви стоки, толкова по-евтино става то и за крайния потребител.

 

А в поредната година на криза зимният бизнес може да оцелее само с мотото „по-евтино”.