В Европа дълговата криза доведе Гърция до ръба на фалита. А налаганите фискални ограничения сринаха гръцката икономика. През първата половина на изминалото десетилетие Гърция беше давана за пример с бързия си възход, който обаче се оказа с гнила основа и през последните две години се превърна в срив.

Сега обвиняват Гърция, че вместо да харчи пари за пенсии, заплати и надуване на заетостта в държавния сектор, е трябвало да инвестира в индустрия, производство и износ.

Но опитът на един американски град показва, че промишлеността и износът не са спасение и че в съвременния свят както хората, така и градовете и държавите трябва да се борят за парче от пазара, защото всяко самодоволство се наказва.

През 1952 г Детройт е икономическият център на света. Там е базирана голяма част от  американското машиностроене и производствата на стомана и автомобили.

Оттогава градът се превърна в назидателен пример за това, че капитализмът не прощава на самодоволните. През 70-те години на XX век, с възхода  на японските компании, които започват да навлизат в САЩ и да конкурират силно американските индустриални гиганти, социалният натиск върху бизнеса се засилва.

Американските работници искат гаранции за работните си места, за заплатите си, за привилегиите си. Профсъюзите са могъщи и имат силна политическа подкрепа. А индустриалните гиганти са самодоволни, огромни и не се притесняват от Японците. Ето защо двете страни се споразумяват за сериозни социални привилегии  за трудещите се, в една несоциална държава. Тоест за пенсиите и здравето на служителите плащат не подкрепени от държавата фондове, а корпорациите.

Скоро се оказва, че японската конкуренция не е безобидна и освен работните места на американците тя заплашва и глобалния пазарен дял на щатските корпорации. А след зенита на японците идва времето на китайския възход, който продължава и в момента.

На пръв поглед нищо общо с Гърция. Но ако сменим мащаба ще видим много прилики. През 2001 г. балканската страна става част от еврозоната. Следват 6 безметежни години насилен растеж за европейската икономика . И Атина е насърчавана да харчи, сякаш периодът на просперитет ще продължи вечно.

През 2008 г. Голямата рецесия сложи край на тази идилия. Гърция, както и повечето други  европейски страни се изправи пред факта, че е харчила повече, отколкото е можела да си позволи.

Междувременно американското правителство спасяваше големите производители на автомобили, тъй като изведнъж осъзна, че те са системно важни за икономиката на страната. Нямаше кой да спаси Детройт обаче. Градът е само един от многото от федерална гледна точка.

Последното преброяване показа, че през десетилетието от 2000 до 2010 г. Детройт е загубил 25% от своето население, като в него вече живеят 713 777 души.

Кризата в бившата индустриална столица на света продължава от десетилетия. С течение на времето разходите растат, инфраструктурата остарява, а капиталите отиват другаде.

Градът все още е годен за живеене благодарение на малкото социално ангажирани компании, правителствените програми, които Обама въведе за насърчаване на заетостта и потреблението и помощи от благотворителни организации. Но това е град пълен с престъпност, корупция и финансови проблеми.

Спадът в броя на населението е само половината от проблема, а другата половина са 12.3 млрд. долара неизплатен дългосрочен частен и общински дълг, заедно с над 5 млрд. долара нефинансирани пенсионни фондове.

Несъстоятелността е на хоризонта. Пенсионните задължения, със сигурност няма да бъдат изпълнени. Така голяма част от населението на града ще остане без доходи от един момент нататък. Общественият транспорт, инфраструктура, програми - те ще трябва да се финансират с още кредити, които няма кой да отпусне. Така цялата градска среда, която в момента бавно се руши, ще се срине.

Градове като Детройт фалират не заради техния дълг, а поради липсата на входящ паричен поток. Това е проблемът и на Гърция. ЕЦБ, МВФ и ЕС финансират плащанията по дълга на страната, но нищо друго. Същевременно всички останали изтеглят капиталите си от Гърция. Процес, който може да бъде спрян само с възход на местната икономика. Нещо почти невъзможно в тези условия.

Въпреки това има основания за слаб оптимизъм. Продажбите на жилища в Детройт нараснаха с 2.2% през 2011 г, след като засиленото търсене през втората половина на година компенсира стагнацията от първата.

Дори и в лошо състояние, инфраструктурата на града предлага добри инвестиционни възможности, защото е евтина. В Гърция цените на компаниите и активите също падат и вероятно скоро ще се радват на силен инвестиционен интерес.

Въпросът е дали всичко трябва да се остави на съзидателната сила на разрушението или има по-добър начин, при които обикновените хора не плащат по-голямата част от цената на кризата.