„Всеки трети търг е нагласен“

Вестник „Труд“

До 40% от проверените обществени поръчки от началото на годината се оказват нагласени, сочат данни на проверяващите органи. Най-фрапиращи са резултатите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), която открила, че без конкурс са изхарчени 100 млн. лева. Нарушения има общо при 39,9% от проверените случаи.

Сред най-рисковите обекти са болници и енергийните компании. Преди АДФИ да стигне до поръчките те би трябвало да минават през предварителен контрол. Такъв осъществява Агенцията по обществените поръчки, която обаче смогва да провери 9% от обявените конкурси.

От тях почти 20% са с нарушения. Недоволните от процедурите процедури фирми пък се жалват в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тя е открила, че 35% от проверените през 2013 г. поръчки са нагласени. Финтирането на закона най-често става чрез въвеждане на тежки условия за участие, фаворизиране на определени фирми и неясни критерии за оценка.

 

„Не плащаш ток, ако прекъсва 10 дни в месеца“

Вестник „24 часа“

Ако качеството на снабдяване с ток е занижено повече от 10 дни в месеца, клиентът да не плаща цялата сметка. Това предвиждат част от промените в закона за енергетиката, предложени от Явор Куюмджиев, зам.-председател на ресорната комисия в парламента. Новите текстове бяха обсъдени с представители на потребителски организации.

При повторяемост в нарушаването на качеството и надеждността на снабдяване да се задейства процедура по отнемане на лиценза на енергото, обясни Куюмджиев.

Предвижда се още ощетените клиенти да могат да предявяват претенции за обезщетение до 3 г. В момента срокът е 3 дни. Според представители на ДКЕВР и на министерството на икономиката обаче 3 г. е твърде дълъг срок. Смятат, че не трябва да е повече от 1-2 седмици.

 

„Парите от Брюксел намаляват до 6.2 млрд. евро“

Вестник „Стандарт“

Предвидените средства по почти всички оперативни програми, които ще бъдат отпуснати на България от ЕК за следващия програмен период 2014-2020 г., са по-малко в сравнение с тези за сегашния период.

Това заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова след правителственото заседание, на което бе одобрен проектът за споразумение с Брюксел за рамките на европомощта за периода 2014-2020 г. Според представените данни страната ни може да очаква от ЕС помощ в размер на 6,257 млрд. евро през следващите 7 години, като най-много пари ще има за околна среда - 1,27 млрд. евро.

Златанова призова европейските фондове да не стават поле за политически битки, защото от това не би последвало нищо добро. Тя призова всички участници в процеса да направят така, че "малкият ресурс, с който разполагаме, да бъде усвоен така, че България да се възползва максимално от него, и то там, където е най-нужен".

Бившият министър по еврофондовете от кабинета "Борисов" Томислав Дончев обаче заяви, че представените разчети за парите от ЕС не са точни заради липсата на задължителния резерв от 7% в таблицата с разпределение на финансовата рамка.

 

„Банките стават все по-български“

Вестник Капитал Daily

Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте.

Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г.

Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране.

Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора.

Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си.