Вестник Капитал Daily

 

Дълговото бреме върху държавната енергетика нараства. Силна задлъжнялост и слаба ликвидност продължават да тежат на сектора. Повече дългове, по-малко продажби, регулаторен натиск. Това показват финансовите резултати за миналата година и за първото тримесечие на повечето държавни енергийни дружества, след като отчетите им бяха публикувани на сайта на Министерството на финансите. От отчетите се набива на очи фактът, че спадащите приходи изострят още повече проблема със задлъжнялостта, която нараства, особено между свързани компании в сектора. Част от дружествата директно посочват като причина държавните регулации, която ги притиска да продават на по-ниски цени или изкуствено намалят техният пазарен дял. На практика шансовете за подобрение са свързани с покачването на общата икономическа активност в страната, което може да увеличи продажбите им, но не и с регулаторна намеса за повишение на цените. Така че прогнозите са по-скоро песимистични, като само в газовия сектор има позитивни очаквания за увеличаване на местния добив и развитието на преносната инфраструктура. Почти няма компания, която да не е намалила разполагаемите парични средства, като при някои спадът от март миналата година до края на март през тази е в пъти. До редакционното приключване на броя предстоеше да бъдат качени отчетите на "Булгаргаз" и "Националната електрическа компания" (НЕК) за първото тримесечие.

Фонд "Земеделие" търси спешно пари за животновъдите, за да не протестират. Фермерите са недоволни, че ще получат по-малка сума от обещаната им държавна подкрепа. На фона на заплахите от протести на животновъди заради неизпълнени обещания за субсидии в сряда стана известно, че земеделското министерство ще търси спешно допълнителни средства. Сумата е около 4 млн. лв., които трябва да отидат по схемите de minimis в сектора, чрез които малките стопанства могат да получат фиксирана субсидия. Фермерите са недоволни, че в края на април ръководството на фонд "Земеделие" е гласувало по-малка сума от обещаната им по националната схема за подпомагане, и заплашиха, че ще излязат на протест през май.

 

Вестник Сега

 

НАП събира глоби за хиляди евро, наложени на българи в ЕС. Санкциите са най-често за нарушение на правилата за движение по пътищата. Националната агенция за приходите (НАП) се опитва да събере стотици глоби, наложени на български граждани в страни от Европейския съюз. Това показа проверка на "Сега" в деловодните системи на окръжните съдилища, натоварени да работят по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Най-много са санкциите за нарушаване на правилата за движение по пътищата, но има и за други административни нарушения. Вейсел М. от Търговище например трябва да плати 2835 евро. Сумата е сбор от глобата му и разходите по наказателното му дело за шофиране пиян и без книжка в Кобленц, Германия. Вейсел карал камиона си през нощта, когато бил спрян за проверка. Пробата му показала, че има 2.04 промила алкохол в кръвта. Заради това небрежно шофиране в пияно състояние веднага му била взета шофьорската книжка и му е забранено да шофира в Германия. Още на следващия ден, при това пак пиян, той потеглил с камиона си. Други шофьори забелязали, че криволичи и сигнализирали в полицията. Вейсел бил хванат на паркинг във Вининген. Пробата му показала 1.60 промила.

 

Вестник Монитор

 

Партиите смятат да минат с евтина хартиена кампания за евровота, установи проверка на "Монитор". За пръв път в разгара на предизборната надпревара политиците не надничат зад всеки ъгъл с типичните си лозунги. Големите формации масово са зачеркнали най-същественото перо от този вид агитация – билбордовете, като нито една от парламентарните сили не смята да залага на тях. За реклами по магистралите бюджет са заделили само формации извън НС като "България без цензура" и НФСБ. "Тапетната кампания" ще бъде орязана и откъм плакатите, които ще бъдат включени в предизборната агитация късно и в много по-малки от традиционните количества. БСП и ГЕРБ едва сега са раздали афишите, които да се разлепят в различните области из страната.

 

Харчим по 6 лева за култура годишно. Най-много пари отделяме за радио и телевизия. Българските домакинства отделят средно по 6 лева годишно за театър, кино и концерти. Това показват данните от изследването на Обсерваторията за икономика на културата. Социологическото проучване обхваща цялата творческа индустрия за периода 2008-2012 г. Софиянци отделят двойно повече пари за кино и театър, като от семейният бюджет се харчат по 13 лв. на година, сочи изследването. Данните показват, че през 2011 г. 4 086 000 души не са посещавали кино. За София резултатът за същия период е по-нисък - малко под 50 на сто.

 

Вестник Стандарт

 

Университет на ръба. Три специалности на Пернишкия университет може да минат под ножа. Европейският политехнически университет, по-известен в масовото съзнание като Пернишкия, от известно време води битка с държавата. Тя с него - също, макар и негласно. По време на управлението на ГЕРБ Народното събрание разреши създаването на университета въпреки известна съпротива от академичните среди, които твърдяха, че още едно висше училище ще дойде прекалено много на България. Въпреки това парламентът даде благословията си и вузът започна да работи в миньорската Мека, обучавайки предимно студенти от чужбина. В последната година той за първи път трябваше да бъде оценен и специалностите му да получат акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). И това се оказа проблем. За който вина носят и дупки в Закона за висшето образование - основно в текстовете, свързани с разкриването и работата на нови университети. Държавата може да отреже три специалности в Пернишкия университет. Дали акредитацията ще им бъде отказана, ще стане ясно днес, но вече има становища на експертите, че обучението по тях не трябва да бъде разрешавано. Един от мотивите е например липсата на хабилитиран преподавателски състав, който да подготвя по тези дисциплини.