Труд

„Падат цени на имоти, показват ги в мрежата”

Притиснати от нужда за спешни пари, продавачи намалят офертни цени на имоти. Сайтът topimot.bg е извадил въпросните предложения в отделна секция - “Имоти с падащи цени”. Кликваш и виждаш всички жилища, парцели и бизнес площи с регистриран спад в продажните нива. Вчера сайтът показваше 24 имота, на които собствениците са променили цените в посока надолу. Двустайна панелка в “Дружба 1” с южно изложение се предлагаше за 55 100 евро. Уточнено е, че продавачът е смъкнал офертата с 13,8%, като до онзи ден е искал 63 900 евро. Репортер на “Труд” се свърза с агенцията, която оферира апартамента. Понижението бе потвърдено. Собственикът прибягнал до двуцифреното намаление, тъй като се нуждаел бързо от пари и се опасявал, че тежките кредитни условия могат да повлияят на пазара на имоти (бел. ред. - банките затягат кредитирането на панелки, една дори спря заемите). При новата оферта панелката излиза по 810 евро на квадрат, а по данни на “Софийски имоти” средната цена “продава” в жк “Дружба 1” е 901 евро/кв. м.

Новинар

„Чуждите инвестиции намаляват рекордно”

Дефицитът по текущата сметка вече достигна 14 на сто от БВП от началото на годината до края на август, сочат данни на БНБ, огласени вчера. За сравнение през миналата година дефицитът беше 11,6 процента, което представляваше 3,35 млрд. евро. Данните на централната банка показват, че вносът отново изпреварва износа. Преките чуждестранни инвестиции в страната намаляват рязко и вече стигат малко над 2 млрд. евро, което представлява 8 на сто от БВП. За същия период на миналата година чуждите вложения в страната са били около 4 млрд. евро и са покривали 62,5 процента от дефицита по текущата сметка. За намаление на чуждите вложения в страната прогнозираха икономисти у нас още в началото на годината. Като една от възможните причини за това те сочеха спирането на средствата по европейските проекти.

Стандарт

„Кредитите се свиха”

Вдигането на банковите лихви и финансовата криза накараха много хора да се откажат от тегленето на заеми. Хората се ориентират както към покупка на по-малки жилища, за които са им нужни по-малки кредити, така и към по-евтини ремонти и придобивки за дома. В резултат новите кредити, които са отпуснати през август, са по-малко, отколкото през същия месец на миналата година. През август домакинствата са изтеглили заеми средно за 28,57 лв. при 34,60 взети през същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Общият размер на отпуснатите нови потребителски кредити в левове е 336 млн. лв. за август при 438,4 млн. лв. за същия месец на 2007 г., сочат данни на БНБ. Хората все по-често предпочитат да теглят кредити в евро. Потребителските заеми в евро се увеличават от 21,7 млн. лв. през август миналата година до 78,6 млн. лв. през същия месец на настоящата. Но ръстът на заемите в евро не може да компенсира спада на новите левови кредити.

Сега

„Пътната агенция блокира без пари и без директори”

Опитите на премиера Станишев да сложи ред в пътното строителство удрят на камък. Освен че се оказа на прага на фалита, Националната агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ) на практика остана и без оперативно ръководство. Димитър Иванов, който през август стана изпълнителен директор на новата агенция, от няколко дни е в болнични заради проблеми със сърцето, а премиерът все още не е назначил двамата му заместници. Вчера стана ясно, че Живко Недев, бивш зам.-началник на бившия пътен фонд, вече е освободен от НАПИ. Само другият заварен зам.-директор - Хасан Хасан, все още играе ролята на втори човек, но не е ясно какви са правомощията му.
Хасан има пълномощия от Иванов "да изпълнява определени административни функции, но те не включват разплащания", обясни председателят на надзора на НАПИ Иван Атанасов. Но според друг представител на надзора - Милош Поцков, още в понеделник Иванов е отменил заповедта, с която е определил Хасан за временен началник. Инж. Иванов съобщил в НАПИ, че вероятно ще отсъства поне до края на тази седмица. Здравето на директора се влоши - случайно или не, след като се наложи да замрази плащанията по договори.

Монитор

“Кремиковци” пред спиране заради липса на суровини”

"Кремиковци" гладува за суровини, няма готовност за зимата и може да спре всеки момент заради неизплатени дългове към доставчиците на електроенергия и газ, това стана ясно вчера от изявление на Васил Яначков пред в. "Монитор". До момента в комбината при действащ договор за ишлеме с "Ворскла Стийл България" на работниците са изплатени заплатите за юни и юли. За август и септември изобщо няма хабер за изплащане, каза председателят на федерация "Металици" към КНСБ и заместник-председател на Европейската федерация на профсъюза на металиците. В завода има недостиг, който води до престой на металургични агрегати, не са натоварени и захранени доменните пещи. В отделни моменти, когато в комбината има достатъчно суровини, производството достига 3100 т, но в повечето дни трудно минава 1000 т. Има реална опасност да се спрат съоръжения, каза Васил Яначков. През миналата седмица е получено писмо от НЕК за неплатена електроенергия на стойност 7 млн. лева. Сигнал за издължаване е изпратила и газовата компания. "Булгаргаз" ще спре подаването на синьо гориво, ако "Кремиковци" не плати за похарчената суровина. Нищо не се е променило в комбината към добро, напротив, идва зима и няма никакви резервни суровини, а в металургията е необходимо да се осигури запас, който да гарантира производството.

Дневник

„И европейските, и американските банки приемат с неохота държавната намеса”

Във вихъра на кризата финансовите институции трябва да са благодарни, че правителствата по света се втурват да спасяват разклатеното здраве на банковия сектор и на участниците в него. Вместо това те с неохота приемат държавната помощ. Спасителните планове по света имат за цел да помогнат на частния финансов сектор да си стъпи на краката, но държавните пари не са благоподаяние. Нежеланието на банките да се обвържат трайно с правителствата в съответните държави е сред основните причини германските и френските институции да заявят, че не искат помощ, писа в. "Файненшъл таймс". "Креди Агрикол", "БНП Париба" и "Сосиете женерал" - водещите френски имена в бранша, заявяват, че нямат нужда от увеличение на капитала. Германските банки също държат главата си гордо вдигната, въпреки че акциите на само някои от тях се повишиха във фондовата търговия. Отвъд океана ситуацията не е много по-различна. На среща между изпълнителните директори на деветте водещи банки с финансовия министър Хенри Полсън и председателя на Федералния резерв Бен Бернанке лидерите на финансовите институции с голяма доза нежелание и почти принудително подписали връчените им от Полсън документи за инвестиция от страна на държавата, пише "Уолстрийт джърнъл". Политиците в Европа и САЩ подават ръка на частния финансов сектор, но решението им никак не е евтино. Спасителните планове, които обявиха правителствата на Стария континент през последните дни, струват общо над 2 трилиона долара. Заради войните, които води, банковите фалити и безработицата бюджетният дефицит на САЩ за 2008 г. пък удря рекордните 455 млрд. долара, сочат данни на Ройтерс.