Сега

 

„Нов закон ще вдигне данъка за автомобилите”

 

Нов закон за енергийната ефективност може да увеличи драстично годишния данък върху леките коли, който плащаме на общините. Промяната засяга мощните коли и всички автомобили, по-стари от 5 години. За тях данъкът ще скочи в пъти. Проектозаконът ще бъде обсъждан днес в Министерството на икономиката и енергетиката. В момента общините определят данъка върху леките автомобили в границите, заложени в Закона за местните данъци и такси. Новият проект въвежда още един клас автомобили - над 130 киловата. За тях годишният данък трябва да е от 5 до 7 лв. на киловат. В тази категория попадат не само джипове, но и много от леките коли с обем на двигателя над 2000 кубика. Проектозаконът предвижда за всички коли, по-стари от 5 години, данъкът да се умножава с 1.5. Това означава, че ако шофьор в София сега плаща 50.32 лв. за 10-годишната си кола с мощност 74 киловата, след промяната ще дължи 75.48 лв. Предвидени са сериозни облекчения за автомобилите, които най-малко вредят на околната среда.

 

Стандарт

 

„2.60 лева за литър бензин”

 

По 2,60 лв. за литър бензин ще даваме само след месец, точно когато повечето българи ще пълнят резервоарите на колите, за да отидат на почивка до морето. В петък цената на петрола в Ню Йорк отбеляза най-голямото си повишаване за един ден от близо 11 долара и достигна 138,54 долара за барел. Това беше предизвикано от прогноза на Morgan Stanley, че котировките ще стигнат 150 долара за барел до 4 юли, продължаващия спад в курса на долара и напрежението в Близкия изток, съобщи АР. 4 юли е Денят на независимостта в САЩ и милиони американци ще пътуват. Ако прогнозата на Morgan Stanley се сбъдне, до месец бензинът в България ще поскъпне от 2,39 лв. на 2,60-2,70 лв., а дизелът ще стане от 2,54 лв. на 2,80 лв. Така според разхода на гориво пътят от София до морето с кола само в едната посока ще излиза 80-100 лв.
Поскъпването на горивата разтревожи и най-развитите държави. Индустриализираните страни от Г-8, а също така Китай, Индия и Южна Корея изразиха в комюнике след министерска среща в Япония безпокойство от поскъпването на петрола, предаде Франс прес.

 

Новинар

 

„Финансираме „Белене” с пари от руския бюджет”

 

Русия е потвърдила готовността си да финансира от бюджета си изграждането на АЕЦ “Белене”. Това съобщи вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по телефона от Санкт Петербург, цитиран от някои агенции. Министърът припомни, че желание за това е обявил още експрезидентът на Русия Владимир Путин при посещението му у нас през януари. Категорично няма да има проблеми за финансирането на бъдещата АЕЦ “Белене” и с отработеното ядрено гориво от централата, което ще се приема от Русия, заяви Димитров. Министърът коментира, че независимо от проблемите, които се опитват да правят някои екологични организации, “категорично няма да има проблеми с финансирането” на бъдещата АЕЦ. Очаква се строителството на "Белене" да завърши през 2015 г., като стойността на проекта е около 6 млрд. евро. След изграждането на централата България ще може отново да изнася големи количества ток за съседни страни, обясняват експерти.

 

Класа

 

„Депутати питат ДКЕВР защо поскъпва токът”

 

Новите по-високи цени на тока ще бъдат обсъдени на заседание на парламентарната група на Коалиция за България във вторник. „Ще поставим въпроса защо за битовите потребители поскъпването е 18%, за малките фирми - 33%, а големите предприятия ще плащат с близо 39% повече“, заяви пред „Класа“ депутатът Стоян Проданов.

 

Дневник

 

"Стандард енд пуърс": Чуждите банки в България носят и рискове”

 

България е сред най-застрашените от криза държави заради големия процент на чужда собственост в банковата си система. Това предупреди в свой доклад международната агенция за кредитен рейтинг "Стандард енд Пуърс" (S&P). В доклада си институцията разглежда източноевропейските държави, чиито банкови системи в последните години привлякоха значителен дял чуждестранни собственици. "Това от една страна е било солиден стимул за ръста на икономиките от региона, защото банките майки са били основен двигател на кредитния бум в региона. От друга страна обаче, големият дял на чужди банки увеличава и "заразността" в регионалната банкова система, защото представлява канал, по който да се "внесат" външни шокове и кризи", поясни Реми Солтърс, кредитен анализатор на "Стандард енд Пуърс". По думите му, ако някоя от големите чужди банки от региона изтегли капитала си от филиал в региона, това значително увеличава рисковете за "твърдо приземяване" на цялата икономика. Най-застрашена от подобни рискове според изчисленията на кредитната агенция е България със степен на защита едва 18%. По-слабо защитена е само Сърбия (7%), като пред България остават Латвия (21%) и Унгария (20%). Най-големи буфери имат икономиките на Естония (54%), Чехия (54%) и Литва (41%).