Капитал

„Кредитният Биг брадър”

Камери в магазините и по кръстовищата, отпечатъци по летищата, кражби на лични данни... Параноиците си мислят, че всички ги следят. Останалите знаят, че е така, но предпочитат да не мислят за това. И без да имате болестно състояние обаче, трябва да имате едно наум - преди да ви дадат заем, банките по един или друг начин научават дали досега сте си плащали навреме задълженията. Сега вече те ще имат допълнителен арсенал, след като Централният кредитен регистър (ЦКР) към БНБ беше разширен и от няколко дни банките имат достъп за кредитната история на лицата за срок от пет години назад както за активни, така и за вече изплатени заеми. С други думи, когато кандидатствате за кредит, банковият служител вече може да се провери колко точно кредита сте погасявали за последните пет години, дали сте просрочвали плащанията си както по главницата, така и по лихвите, в какъв размер са били просрочените задължения. Освен това ще е ясно и колко дълго сте се забавили при погасяването на дадена вноска, като се види в коя категория според Наредба 9 на БНБ за класификацията на кредитите попада заемът ви. Така, ако закъснението е между 30 и 60 дни, кредитът се обявява за експозиция под наблюдение, при забавяне между 60 и 90 дни се категоризира като нередовен, а над 90 дни - като необслужван. Разширението засега е малко, но крачката е правилната посока, тъй като банките се нуждаят от подобна информация относно бъдещите, а и относно настоящите си клиенти, при това не само във времена на финансова криза и намалена ликвидност. Разбира се, кредитните институции и досега събираха такива сведения посредством различни методи - например чрез собствените си бази данни, справки в НОИ, прилагането на различни системи за оценка на риска и т.н. Възможен вариант е и ползването на услугите на кредитно бюро или пък на външна компания, която да изготви кредитна справка за даден кандидат за заем. В България вече работят множество дружества, които предлагат този тип услуги, но засега като че ли сред тях няма особени притеснения по повод разширяването на ЦКР.

„Мираж от шест спасители на Кремиковци”

Правителството всячески се опитва да намери на кого да прехвърли главоболията по Кремиковци. Докато през миналата седмица нямаше кандидати освен украинската Смарт груп, през тази се опита да извади от ръкава още пет мераклии. Поради липсата на информация обаче се породиха съмнения за съдържанието, намеренията и сериозността на техните "оферти". Най-вероятният спасител си остава украинският милиардер Ринат Ахметов, собственик на Смартгруп. През седмицата президентът на холдинга му Вадим Новински се срещна с премиера Сергей Станишев. Официална информация от срещата липсва и това даде основа на редица спекулации. Сигурно е, че в близките седмици в това, което е останало от комбината няма да влезе нов стопанин. Държавата е най-големият кредитор на завода и затова е иззела инициативата за срещи с кандидатите. Само че преговорите с бъдещите инвеститори не биха могли да се водят самостоятелно, защото държавата няма да има мнозинство в събранието на кредиторите. И задължително ще й трябва съгласието на втория в списъка на вземанията - облигационерите. Въпреки това обаче правителството държи всички останали кредитори на комбината в пълен мрак за разговорите си с потенциалните кандидати. Именно затова в края на тази седмица облигационерите ще представят в икономическото министерство свой план как да заработи Кремиковци.

„Тор Бьорголфсон продава Хигия”

Хигия е богиня на здравето. В България така се казва един от трите най-големи дистрибутори на лекарства. Собственикът му, исландският милиардер Тор Бьорголфсон, започва продажбата на дружеството с името на богинята вероятно след като бизнесът му се зарази от световната криза. Новината за подготвяната сделка беше потвърдена от два независими един от друг източника, които пожелаха имената им да не се споменават. Посредник по продажбата е инвестиционната банка Merrill Lynch, която е разпратила покани за участие до седем-осем компании, две от които са български. Заинтересованите кандидати трябва да внесат предварителни оферти през следващата седмица, допълниха източниците. Слухове за предстояща продажба на дистрибутора обикалят аптеките в България от поне половин година, но до момента не получиха потвърждение. Новината за предстояща сделка не беше потвърдена от изпълнителния директор на Актавис България Николай Хаджидончев, който каза, че не е уведомен за такава възможност. Информацията за продажбата косвено съвпада със съобщението на говорителя на фонда на Бьорголфсон Novator Асгеир Фридгейрсон от средата на октомври, че Merrill Lynch е наета като консултант за продажба, сливане или листване на акции на борсата на цялата фармацевтична група Аctavis. В интервю пред Icenews на 31 октомври самият Бьорголфсон обаче отрече. "Не, не продавам Аctavis в момента. Опитвам се да увелича стойността на компанията и мисля, че всеки осъзнава, че сега не е моментът да се продават бизнеси", казва той.

Монитор

„Фондовата борса няма да спира заради кризата”

Търговията на фондовата борса няма да бъде спирана заради резките движения, въпросът не е на дневен ред. С това изпълнителният директор на БФБ Бистра Илкова опроверга появилата се информация, че търговията може да бъде прекратявана заради резките движения. Това стана след среща между пенсионните компании, инвестиционните посредници, управляващите дружества и представители на борсата, състояла се вчера в Комисията за финансов надзор. Илкова съобщи още, че се готви нова среща, на която се очаква представителите на инвестиционната общност да излязат с единно становище по проблемите на небанковия сектор. Очаква се на предстоящата сбирка да бъдат взети и конкретни решения и мерки.Според запознати е имало предложение от страна на пенсионните компании и на управляващите дружества да се въведе наказание за този, който умишлено подронва авторитета на компаниите и създава паника. Такова наказание сега има за банковия сектор.

„Световната криза била шанс за IT сектора”

Световната криза е шанс за ИТ сектора, защото големите корпорации ще търсят оптимизация на дейността си, а информационните технологии са един от инструментите за оптимизация. Компаниите ще инвестират повече в ИТ системи. Това прогнозира вчера Саша Безуханова, генерален директор на Хюлет Пакард България. На въпрос как се отразява кризата на бизнеса и инвестициите на компанията у нас тя коментира: Центърът (за обслужване на клиенти) на HP в България е с изключително високи резултати, от шест такива центъра в света той е с най-добри показатели. Затова сега в него се развиват допълнителни проекти. Смятам, че кризата ще даде възможност на HP да затвърди и развие допълнително инвестицията си в България. При първоначално планирани 1000 служители в центъра, днес в него са заети 1500 специалисти, добавя тя.

Стандарт

„Спряха лизинга”

Някои лизингови компании вече са прекратили сключването на договори. Други ще забавят темповете на финансиране на нови договори. Това заяви главният изпълнителен директор на УниКредит Лизинг Пламен Минев. Вече има официални искания от фирмите за промяна на условията по съществуващи договори. Според Минев тези искания ще станат все по-често явление в резултат на финансовата криза. Над 80% от опериращите лизингови компании на българския пазар са част от големи финансови структури или банкови групи. Затова те ще имат поведението, което налагат самите банкови групи, коментира лизинговият шеф. Симптомите на кризата са налице у нас и много компании забавят финансирането на нов бизнес, а фирмите преосмислят инвестиционните си програми и са по-предпазливи в осъществяването на вложения, коментира Минев.

„Оръжейници бранят ВМЗ”

Близо 2000 оръжейници от ВМЗ започнаха стачка и блокираха портала на завода в Сопот с искания за сигурна работа и по-високи заплати. Част от работниците показаха фишове, удостоверяващи, че се прибират вкъщи с по 270-320 лева. Сигналите на работниците във ВМЗ за източване и злоупотреби са предадени на компетентните органи, увериха от икономическото министерство. Държавният представител в предприятието Атанас Съйков е уверил в това както работещите, така и принципала. Той обясни, че в момента има забрана да се изнася техника от завода под каквато и да е форма до назначаването на титуляр.

Труд

„Махат 1500 металурзи от Кремиковци”

1500 души ще бъдат съкратени в Кремиковци през следващите дни, ако не се вземат спешни мерки за стабилизиране на комбината. Това съобщи вчера на българо-австрийски бизнес форум министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според него първите белези на кризата вече се появяват и в България. Може би първата икономическа жертва у нас е металургичният комбинат Кремиковци, допълни Петър Димитров и прогнозира големи съкращения, ако заводът не бъде спешно “опериран”. Министърът съобщи, че около 300 души са съкратени в Стомана индъстри, 150 души - в Горубсо - Мадан, както и в други предприятия от минната индустрия. Въпреки това, ако България вземе необходимите мерки, глобалната криза няма да има сериозно отражение върху икономиката на страната.

„Поне 20 на сто от строителите трябва да търсят друг занаят”

Близо 20 на сто от строителите ни ще бъдат освободени от работа поради фалит на фирми от бранша и ще трябва да се преквалифицират. Това съобщи Божидар Данев, председател на Българската стопанка камара (БСК). Според него кризата ще се усети най-сериозно от производители, които използват крайни продукти с повече добавена стойност. Затова задаващият се срив в строителството щял да повлече по технологичната верига много сектори, свързани с него. Браншът консумира цимент, метал, химикали, дограма, стъкла, осветление,медни проводници и всичко това върви отгоре надолу. И предизвиква ефекта на доминото, смята шефът на БСК. Щели да претърпят загуби и фирми, които произвеждат замазки, бои, лакове и зареждат строителството. Пред затруднения ще се изправи и мебелната промишленост, която оборудва готовите обекти и има пряка връзка с туризма.

24 часа

„В криза се оцелява с инвестиции”

Това казва в интервю за изданието Иван Папазов, изпълнителен директор на Винпром Пещера. Световната практика показва, че само най-силните и уверени в себе си компании в период на криза продължават да инвестират в производствени мощности и капацитети, и в маркетингови дейности. Всяка друга компания, загърбила тези основни пера в бизнеса си, бива веднага отнесена от кризата, казва той. Криза в световната икономика не е нещо, което не се е случвало и в миналото. Такива периоди е имало и ще има, допълва Папазов.