Вестник Капитал

"На депозитния фронт... нещо ново!"

Не че българските банки са спрели да предлагат доходност срещу спестяванията ви, просто в офертите им в медиите все по-рядко се среща информация за това каква точно рекордна лихва предлагат по поредния продукт в промоция. Причината за това едва ли е масово недоглеждане от страна на маркетинговите им отдели – по-скоро е знак, че може би се задава краят на т.нар. депозитна война в сектора.

овод за размишления в тази посока дават и последните данни от статистиката на БНБ, според които през юни ефективната годишна лихва по новопривлечените депозити от домакинства е по-ниска в сравнение с месец по-рано. Така предлаганата доходност по вложенията в левове намалява с 0.08 процентни пункта (п.п.) до 8.16%, а по тези в евро – с 0.21 п.п. до 6.53% (виж графиките). Разбира се, тепърва предстои да видим дали тази посока ще се запази, или показаните резултати са по-скоро еднократно явление. Факт е обаче, че в последните месеци покачването лихвите осезаемо забави темповете си.

"Милиони бактерии ще изгорят"

През миналата седмица Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за пръв път обяви цена за продажба на ток, добиван от отпадъците, които попадат в канализацията. С подобна иновативност могат да се похвалят от търновската компания ВиК "Йовковци". След решението на ДКЕВР от компанията ще могат, освен да покриват собствените си електронужди, да продават електроенергията, която добиват, срещу 132 лв. за мВтч. След като вече има определена цена, на компанията й предстои единствено да сключи договор с електроразпределителното дружество E.ON.

ВиК "Йовковци" е 65% собственост на държавата и 35% - на общините Горна Оряховица и Велико Търново. Въпреки че дружеството е държавно-общинска собственост, иновативната идея може да вдъхнови и частни фирми да навлязат в тази ниша.

ВиК-то осигурява водоснабдяване на общините на територията на област Велико Търново. Иначе казано, дружеството снабдява с вода около 300 хил. абоната. Освен за водопреносната мрежа в региона компанията отговаря за управлението на пречиствателната станция за отпадни води в старопрестолния град, съществуваща от края на 70-те години, както и за язовир "Йовковци" и за пречиствателна станция за питейни води. През 2007 г. завършва строежът на новата пречиствателна станция за отпадни води в Горна Оряховица. Проектът е по програма ИСПА, а инвестицията е на стойност 16.6 млн. евро (75% безвъзмездна финансова помощ и 25% държавно финансиране). Новото съоръжение пречиства отпадните води на градовете Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец и е общинска собственост. "Реши се нейното управление да се повери на ВиК дружеството, тъй като то има опит в областта и отговаря за останалата част от системата", разказва ръководителят на отдел "Енергомеханично оборудване" на дружеството Данаил Цветанов.

Вестник Банкер

"Бизнесът и правителството тичат по една писта"

В България бизнесът все още не е опрял до необходимостта от пряка финансова помощ държавна помощ. Но пък едва ли ще могат да разчитат на мащабна подкрепа от подобен характер. Браншовите организации не притискат с някакви нереалистични искания новото правителство на Бойко Борисов, например за финансови инжекции на определени отрасли, освобождаване от данъци и така нататък. По въпросите на фискалната политика правителство и бизнес също мислят еднакво. Новият кабинет вече декларира, че няма да вдига данъците, ще намали бюджетните разходи, ще оптимизира администрацията, ще изгради единна информационна система между НАП и митниците и ще създаде усволия за ускорено връщане на ДДС. Спорни са исканията на браншовите организации на предприемачите да се разширят възможностите осигурителните дружества и Сребърният фонд да инвестират в акции, търгувани на борсата. Особено ако говорим това да е Българската фондова борса и ако става въпрос за български корпоративни книжа. Изминалите няколко години показаха, че местният фондов пазар е все ое в проходилката, а ликвидните и добре капитализирани български компании са единици. Какъв е смисълът при това положение да се създават предпоставки осигурителните дружества да поемат по-големи рискове? За да реанимират частни компании с парите на своите клиенти?

Вестник 24 часа

"1 млрд. лв. излетели от екоминистерството"

Бившият екоминистър Джевдет Чакъров и неговият екип са финансирали с над 1 млрд. лв. проекти, които не са били належащи. Това стана ясно вчера, след като новият министър Нона Караджова се е запознала със състоянието на ведомството.

От бюджета са дадени 707 млн. лв. за водни проекти, а те не носят никаква полза нито на опазването за околната среда, нито за хората у нас, заяви Караджова. В същото време министерството не е намерило нужните 600 млн. лв. за изграждане на 23 регионални депа.

Очакваме до месец наказателна процедура от Брюксел за неспазени ангажименти за депата, съобщи новият министър. Плановете й са да се ускори строителството им, като се търси помощ и от фонд ФЛАГ.

От дадените от екоминистерството пари едва 6% са отишли за пречиствателни станции и канализация на населени места с над 10 000 жители. От подписаните по оперативната програма "Околна среда" договори на стойност 600 млн. само 50% били за приоритетни водни обекти, които трябва да бъдат завършени до края на следващата година.

"Вадят 15 месари от списъка на ОЛАФ"

Около 15 месопреработвателни фирми от 98-те със съмнения на нередности ще бъдат извадени от списъка на ОЛАФ. Те няма да връщат вече получените субсидии, стана ясно на среща между земеделския министър Мирослав Найденов и представители на Еврокомисията. Така сумата, която Брюксел иска обратно, ще бъде около 50 млн. лв.

Все още обаче не е ясно кои точно фирми са коректни и ще запазят получените помощи, обясниха от земеделското министерство. Бройката от 15 била от предварителните прегледи на досиетата на фирмите от представителите на ОЛАФ, които си заминаха вчера. България е поискала, а Брюксел се е съгласил да има 3 месеца отсрочка, преди да се вземат обратно субсидиите от 98-те фирми. През този период щяла да се направи повторна проверка от прокуратурата проект по проект. Министър Найденов вече бил разговарял с главния прокурор Борис Велчев, който обещал допълнителен екип от прокурори, за да бъде спазен срокът. Изрядните ще бъдат извадени от списъка на длъжниците.

Останалите, които не успеят да отхвърлят съмненията на ОЛАФ, пък ще трябва да върнат субсидиите в срок до 2 години, а не веднага. Освен това върху сумите няма да се начисляват лихви. Така месопреработвателният бранш щял да се спаси от фалити. Ако след 2 г. фирмите не са върнали парите, Брюксел ще си ги удържи от европейските фондове за България.

Вестник Труд

"Стрес тест на БНБ: Банките издържат на шок"

Банките в България имат достатъчно резерви, за да издържат на евентуална тежка икономическа криза и високо ниво на лошите кредити. Това показват резултатите от теста на банковата система, извършен от БНБ в края на първото полугодие на т.г.

Последните хипотези на централната банка вземат предвид най-черната прогноза на МВФ за 7% спад на българската икономика през 2009 г. и 2.5% спад през 2010 г. Процентът на кредити с проблеми в обслужването би се покачил до 16.5% в края на т.г. (в момента е 6.63%). От БНБ са пресметнали, че това ще струва на банките между 1.94 и 3.3 млрд. лева.

Мрачният сценарий обаче няма да заплаши стабилността на трезорите, които към 30 юни т.г. кътат 9.5 млрд. лв. собствен капитал. При най-лошия вариант капиталовата адекватност на банковата система би спаднала до 11.6% - значително над регулаторните изисквания от 8% в ЕС и САЩ.

В същото време печалбата на банките пада с 32% за година, сочат данните на БНБ. За първото полугодие на 2009 г. трезорите у нас са на плюс със 498 млн. лв. За същия период на м.г. положителният резултат е бил 728.5 млн. лв. С най-голяма печалба е Уникредит Булбанк - 133.4 млн. лв.

Причина за спада на банковите резултати е намаляващият нетен доход от лихви, както и от такси и комисиони.