Няма да има в скоро време съществено икономическо възстановяване в Югоизточна Европа – в това число и за България. Това се посочва в статия, публикувана в петък на блога на Европейската банка за възстановяване и развитие. Една от причините за това, според анализаторите, е ниското потребителско доверие в региона.

 

Позитивна корелация са открили изследователите от ЕБВР между потребителско доверие и БВП за текущото тримесечие в страните от ЮИ Европа. За съжаление, доверието в икономиките от региона в последните месеци отново се понижава, което може би вещае нова рецесия.

 

В сравнение със Западна Европа, в първите фази на кризата понижението на доверието в региона беше по-отчетливо: при средно за ЕС минус 30 пункта, страните от нашия регион достигнаха дъно около - 50. Възстановяването след това беше много по-бавно, отколкото в Западна Европа – а в Румъния заради правителствената криза имаше още по-стръмно пропадане на доверието.

 

За България доверието започна да се възстановява от юли 2009 г., но след надигналия се оптимизъм в края на 2010 г. то пак пое надолу. В момента доверието у нас е около - 40 пункта, при около -25 пункта средно за Европейския съюз.

 

Коментарите на правителството за икономическите перспективи, особено ако тези коментари са негативни, са сред най-сериозните фактори, въздействащи върху потребителското доверие. В този смисъл, декларираната напоследък позиция на стопанските министерства, че 2012 г. ще е по-тежка от предходните кризисни години, вероятно ще изиграе лоша шега на българската икономика, която и без друго замръзна през лятото.

 

Нулевият икономически растеж за третото тримесечие според експресните данни на НСИ говори, че секторите земеделие и туризъм, които от 7 години насам през летните месеци допринасят за около 2 млрд. лв. реален прираст на българската икономика, този път единствено са успели да компенсират спада в инвестициите и минуса в търговския баланс.

 

Инвестициите според икономическата теория са най-чувствителния компонент в БВП, като загубата на доверие незабавно води до отказ от увеличаване на капацитета в бизнеса.

 

Слабо като БФБ

 

Признак на спад на доверието – а може би пътен знак, спиращ инвеститорите – е фондовият пазар. Българският фондов пазар отбелязва най-голям спад от страните в региона спрямо постигнатите нива преди избухването на кризата, тоест към средата на 2008 г. Отчетеното от ЕБВР понижение за България е 71.1%, най-голямото не само в нашия, но и в централноазиатския регион, обслужван от банката.

 

Този срив впрочем говори, че у нас пазарният балон към 2008 г. е бил и най-силно надут. Последвалият срив беше драстичен. Така че и след неудовлетворителното си представяне през цялата настояща година, към 14 ноември 2011 г. българският фондов пазар все още е с 26% над дъната от март 2009 г.

 

Но това не изменя факта, че борсовото възстановяване у нас е сред слабите в региона. А спрямо началото на 2010 г. БФБ отново е сред пазарите с най-голямо понижение, - 21.9%, отстъпвайки само на фондовия пазар в Унгария с – 22.1%. Все пак борсата в Унгария е много по-стабилна през годините, със само -17.6% понижение сега спрямо 30 юни 2008 г.

 

Единствено в Естония и Турция борсовите индекси в настоящия момент имат по-високи значения, отколкото към средата на 2008 г. - съответно 0.7% и 61.1%. А спрямо началото на 2010 г., фондовите пазари на Балтийските икономики – Естония, Латвия и Литва – растат с 35 – 46%.

 

Голяма стабилност, слабо развитие

 

Обобщената от ЕБВР статистика показва, че междубанковият пазар в България работи с по-високи лихви по сравнение с Балтийските държави. Тримесечните кредити между банките в България се сключват при 3.60% лихва, докато в Естония процентът е 0.79%.

Членството в еврозоната обаче не обяснява всичко, тъй като за Латвия лихвата е 0.59%, а за Литва 1.84%. Все пак България не е на дъното, а в междинна позиция, тъй като за страни като Турция /10.30%/, Русия /6.8%/, Унгария /6.12%/, Хърватия /5.03%/, Полша /4.83%/ междубанковата лихва е значително по-висока. Беларус с 40% лихва по тримесечните междубанкови кредити е патологичен случай.

 

„Макар че финансовата криза отслабва, търговските банки все още изпитват недостиг на средносрочно и дългосрочно финансиране“. Това са думи, посветени на българския финансов сектор, които четем в доклада – стратегия на ЕБВР, обнародван на 8 ноември. В кратък период банките майки са изправени пред несигурност на своите вътрешни пазари: много малко остават източниците на финансиране за българските банки.

Българският финансов сектор не се съгласява с такова поставяне на проблема. Собственият капитал на българските банки е с над 3 млрд. лв. над регулативните изисквания, а 17 млрд. лв. държат българските банки в кеш. Не липсата на финансиране, а излишъкът от депозити, за които пари не се намират подходящи проекти за кредитиране, са тревожното в българската банкова система. Това последно беше изтъкнато на семинар на IndustryWatch в Банско през уикенда.

Но действителният източник на притеснение на ЕБВР за българския финансов сектор е друг – в него, както и в другите сектори на българската икономика, няма развитие. Проектите, с които банката се занимаваше преди три години, още стоят на дневен ред. Дали изпълнението на проектите е било неефективно, или проблемите са били по-дълбоки, отколкото първоначално се мислеше?

Пазарът България е ограничен, а в него се конкурират 30 банки. Фрагментацията е висока и затова може да се очаква консолидация – сливания и поглъщания, отчетоха за България през този месец анализаторите на ЕБВР. Българският финансов сектор показва ниска ликвидност на вторичния пазар на корпоративни облигации, секюритизацията – с няколко важни изключения – също не е развита. Небанковите дейности, особено застрахователните, са много по-слабо развити от средното за ЕС.

Много ниски нива на БФБ, ограничена ликвидност на акциите, много малко нови емисии. Пазарът на ипотечни облигации е неразвит, което е следствие от слабостите в нормативния режим за обявяване на неплатежоспособност. Изключително ниска активност на институционалните инвеститори в дялове от местни дружества. Всичко това казва ЕБВР за нашата финансова система.

Няма да фалираме - ако инвестираме

CDS – спредовете на банките майки в региона се покачват, като за Unicredit в последните месеци се движат около 500 б.п., а за Reiffeisen около 300 б.п., сочи обобщената от ЕБВР статистика.

Цената на застраховката срещу риск от фалит /CDS/ за българските ДЦК остава сравнително висока в европейски план. С 362 базисни пункта по 5 – годишните книжа, страната ни се нарежда между Полша, Турция и Балтийските страни, за които CDS са под 300 б.п., и по-рисковите Унгария, Хърватия и Румъния. Спрямо нивата преди кризата, т.е. към средата на 2008 г., българските CDS са поскъпнали с 203 б.п., а от началото на 2010 г. - със 128 б.п.

Спредът /разликата/ в доходността за България спрямо средното ниво за деноминираните в евро държавни и държавногарантирани книжа, емитирани от нововъзникващи пазари, е 237 б.п. /J.P. Morgan Euro EMBI Global Index/. Високият спред говори за несигурност, а България се радва на втори най-нисък спред след Унгария сред страните в региона.

България се намира в междинна позиция по стабилност и риск, като в момента сякаш натежава оптимизмът – така можем да тълкуваме последните сравнения на ЕБВР за региона. Банката за развитие в петък акцентира върху много важен въпрос: потребителското доверие в нашия регион. Доверието е още по-важно за нас, тъй като ЕБВР установи, че корелацията между доверие и икономически ръст е най-висока тъкмо за България.

Тест повече доверие – повече икономически растеж. Ръстът на доверието обаче се отразява и на други показатели, особено на вноса и на кредитирането – отбелязва се в статията.

Същността на икономическата главоблъсканица в България е следната: докато доверието постепенно се възстановява, кредитирането да се насочи в посоки, които заобикалят вноса. След като и ЕБВР поставя под въпрос перспективите на българския износ, правителството не трябва да използва този факт като повод за сплашване. Икономиката е въпрос на доверие. Вместо плач по износа, нужни са мерки за овладяване на вноса, когато повече инвестиции на вътрешния пазар стимулират местното производство и търсене.