Шансовете властта във Вашингтон, попаднала изцяло в ръцете на демократите през последните две години, да бъде поделена между тях и републиканците след днешните частични избори за Сенат и Конгрес изглеждат добри. А примерите от американската история показват, че така е най-добре за всички и най-вече за икономиката, коментира агенция "Блумбърг".

 

От 1970 г. досега основните елементи от държавното управление – Белият дом, Сенатът и Камарата на представителите, са били в ръцете на една партия през около 30% от времето. Американската икономика е просперирала през останалите 70%.

 

Тази теза може да се докаже дори само като се ползва БВП като показател. От 1970 г. досега средният ръст на БВП на САЩ е бил 3.3% при разделено управление /1970-1976, 1981-1992, 1995-2002, 2007- 2008/ и 3%, когато властта е била в ръцете на една партия /1977-1980, 1993-1994, 2003-2006, 2009-2010/.

 

Ефектът е още по-видим през последните години. От 1981 г., когато Роналд Рейгън стана президент средният ръст на БВП при разделена власт е 3.3% и 2.8%, когато е била само у една партия. След 1993 г., когато в Белия дом влиза Бил Клинтън цифрите са съответно 3.6% и 2.8%.

 

Ами безработицата? Разделена власт е точно това, което безработните били искали да видят днес. От 1970 г. средното ниво при еднопартийно управление е било 6.1% и 5.7% при разделена власт. След 1993 г. цифрите са съответно 6% и 4.9%.

 

Пазарите също скачат от радост при разделена власт. След 1970 г. широкият индекс S&P 500 е нараствал средно с 13.5% годишно при разделена власт и 9% при еднопартийно управление. След 1993 г. цифрите са съответно 19.5% и 9%.

 

Налице е още едно доказателство, че разделената власт е фискално по-отговорна. Средният бюджетен дефицит като процент от БВП е бил 2.7% след 1970 г. и д двата формата. След 1993 г. той е бил 1.2% при разделена власт и 3.4% при еднопартийно управление.