Финансовите регулатори в Базел взеха решение да удвоят капиталовите изисквания за банките, като оставиха осем години преходен срок. Разнообразни са реакциите в икономическите и финансови среди към взетото в неделя решение.

Според Джоузеф Стиглиц регулацията се е забавила необяснимо дълго и така обществото е било изложено на риск. Но е направена стъпка във вярната посока, а именно корекция на нефункционалния банков сектор.

Някои твърдят, че новите капиталови изисквания ще затруднят банките във време на пазарен стрес. Но този аргумент, предвид големите бонуси на банкерите, не е оправдан – счита икономистът, носител на Нобелова награда по икономика.

Банките се оплакват, че повишените изисквания за капиталова адекватност ще повишат и цената на капитала. Но трябва да се признае, че спасителните операции сред банките по целия свят на практика означават публична субсидия на банковия сектор, което представлява изкривяване на финансовата система. Ако цената на капитала сега се повишава, това е само премахване на несправедливото изкривяване, счита Стиглиц и критикува „лъжливото банково счетоводство“, влошаващо ефективността на системата, представяйки лоши активи за добри.

Някои финансисти дискутират по-практичните последици от новите регулации. Възможно е пазарът да „накаже“ банките, които в момента не отговарят на новите по-високи изисквания и ще трябва да търсят капитал от пазара – отбелязва Роджин Коен, фондов мениджър в Ню Йорк. Според него ипотечният пазар ще пострада, защото банките няма да имат мотив да държат ипотечни ценни книжа в портфейлите си.

Коен напомня, че все още не е изяснен казусът с най-големите финансови институции, които имат системно значение. Според финансиста новите дефиниции за банков капитал автоматически понижават дела на капитала на американските банки по стълб 1 от 6.5% до 4%. Новите изисквания за ликвидност сякаш са измислени, за да подтикнат банките да държат повече държавен дълг.

Според Саймън Джонсън, бивш главен икономист на МВФ и настоящ професор в MIT, банковите регулатори са направили минимума и разочарованието ще е всеобщо. Джонсън смята, че капиталовите изисквания е трябвало да бъдат повишени до 15% и дори 20% във време на икономически подем.

Ако капиталовите изисквания се увеличават по правилния начин, това няма да действа като съкращаване на активността. Ако пред банкерите бъде поставена цел да постигнат дадено съотношение, те могат да го строят, като намалят активите в баланса си. Ако за разлика от това им се каже ясно, че трябва да се набере нов капитал, свиване няма да има – твърди Джонсън.

Според нюйоркския финансист Пол Милър, новите изисквания ще са проблем за европейските банки. Банките в САЩ и особено големите играчи вече отговарят на заложените изисквания. А периодът от осем години за съобразяване с изискванията е много дълъг. Като цяло, нещата не се казват на ясен език и затова не виждаме позитивна реакция на фондовите пазари. Но ако има повече яснота, акциите би трябвало да тръгнат нагоре.

Финансистът Ричърд Спиленкотен обобщава: минималните изисквания за банковия капитал са повишени чувствително, но остават много въпроси, които тепърва трябва да се решават: ликвидност, управление на риска, мениджмънт. Сегашните решения на Базелския комитет за банков надзор трябва да бъдат само част от цялостна регулаторна реформа.

Вчера Базелският комитет за банков надор заяви, че ще изисква кредитните институции да поддържат норма на капиталова адекватност от поне 7% от активите си, претеглени с риска им, включително и буфер от 2.5% за извънредни ситуации. Банките имат пет години да отговорят на изискванията за собствения капитал и осем години за буферите. Дефинициите за капитал и оценките на риска са направени по-строги.

Според финансовите експерти, 1% буфер в банковия сектор на САЩ означава 140 млрд. долара. Bloomberg