Със сигурност зрелищното представление, което Словакия устрои с отказа си да участва в Европейския фонд за финансова стабилност, ще се запомни. За някои това може да бъде повод да се възхитят на смелостта на малката славянска страна, а за други - основателно да се притеснят, че големите в тази играя вършат пълни глупости.

Във всички случаи обаче притеснението над Европа се сгъстява. Часовникът тиктака, а вместо единодушие, страните-членки все по-често намират за какво да изразят инакомислие. Обстановката се нагнетява допълнително и от забележките, идващи отвън. Ето, тази нощ финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър каза, че Европа трябва да отиде доста по-надалеч във визията си за стабилизиране на региона. Рекапитализирането на банките няма да бъде достатъчно.

"Да започнат да отглеждат дървета, по които растат пари ли?" е един от по-забавните коментари, които се виждат из финансовите сайтове, публикували изказването на Гайтнър.

Да започнем от това, че Словакия е най-бедната страна от еврозоната. Средната работна заплата там е 800 евро, а преди присъединяването й към зоната тя премина през болезнени и тежки реформи. Словакия не получи помощ при преструктурирането на финансовия си сектор. Заради всичко това в момента с народната любов се ползва партията на Ричард Сулик, която е основната причина за словашкото "Не" от снощи.

Сулик бе сериозно пресиран през последните дни не само у дома, но и в чужбина. В интервю за Spiegel Online журналист директно пита Сулик дали не му е неудобно да отказва солидарност, при положение, че лично се е облагодетелствал от възможностите на европейското семейство - 12-годишен заминал да живее в Германия, там е получил академичното си образование, а след Студената война се е завърнал в родината си. На всичко това политическият лидер отговаря, че предпочита да брани интересите на страната си, а и на еврото като цяло, защото решавайки дълговата криза с теглене на нови дългове, нещата могат само да се влошат.

Измерено в пари участието на Словакия в спасителната акция за страните - прасета - Португалия, Испания, Ирландия и Гърция, ще коства на бюджета значителните 4.4 млрд. евро. Това са пари, които Словакия трябва да е заделила в резерв и да е готова да даде когато потрябват. Словашкото "Да" на проекта за подсилване на спасителния фонд обаче не означава, че още утре страната трябва да разпише чек за тази сума, коментира британският Guardian.

По своята същност Европейския фонд за финансова стабилност представлява гаранция за € 440 млрд. , дадена от 17-те страни-членки на еврозоната. Ясно е, че те няма да бъдат достатъчни за спасяването на всички закъсали в дългове държави и поради тази причина големите сили в тази игра - Германия и Франция предложиха да се увеличи обема на гаранциите, като всяка от страните-членки допълнително се натовари с обещание за още пари, в случай на нужда.

Инвеститорите, а и обикновените граждани в тези 17 държави, сякаш не са съвсем наясно как ще функционира този фонд. Неговата функция занапред ще бъде да емитира ценни книжа, които да предлага на инвеститорите. С парите от продажбата на тези ценни книжа фондът ще помага на държавите, които не могат да си погасяват дълговете. Тъй като капиталът на този фонд е гарантиран пропорционално от държавите в еврозоната, то той се надява, че ще продава ценните книжа при по-ниска лихва, отколкото ако сама някоя от закъсалите държави излезе на дълговите пазари. В очите на рейтинговите агенции, така конструиран този фонд би трябвало да е стабилен играч, заслужаващ най-добрия рейтинг ААА.

Да, но ако се замислим - не е ли схемата повторение на сложната плетеница, която изяде главата на AEG и Lehman Brothers, само че в европейски вариант? На практика и тук правим следното - комбинираме различни активи в една кошница и й лепваме първокласен етикет. Забравихме ли какво бяха Colateral debt obligations - CDO, които комбинираха книжа на първокласни дружества с третокласни ипотеки в Америка, след което продаваха сложния продукт като най-доброто от доброто?

И още нещо. Европейският фонд за финансова стабилност се надява да пласира новите книжа на инвеститори като азиатските централни банки или други големи институционални инвеститори по света, които и в момента могат да купуват облигации на Гърция, например. Какъв е рискът обаче кредитът, който Гърция ще получи през ЕФФС няма да бъде пак в крайна сметка толкова скъп, колкото ако сама извади облигациите си за продажба?

Според анализаторите на M&G Investments, които следят задълбочено пазара на държавни ценни книжа, съществува значителна опасност от понижаване на рейтинга ААА, с който ще се издават облигациите на ЕФФС. Ако само на една от страните-членки на еврозоната рейтингът бъде намален (помните ли заплахата за рейтинга на Германия?), това би трябвало да се отрази и на фондът, в който тя е един от основните гаранти.

Не споменахме само каква е ролята на Европейската централна банка в цялата тази игра. Тя, разбира се, би могла да изкупува бъдещите облигации, емитирани от Европейския фонд за финансова стабилност. Но както и президентът й Жан-Клод Трише негодува, това би довело до загуба на индивидуалността на ЕЦБ. Това ще я въвлече в играта, от която централната банка на Европа по принцип трябва да е неутрален участник.

Ето защо словашкото "Не" от снощи е много силна новина, на която трябва да се обърне специално внимание. Много анализатори очакват, че заради силния натиск върху страната повторното гласуване през тази седмица ще доведе до положителен резултат за европейския спасителния фонд. Дори и да се случи така, посланието, което ще остане да се помни в пространството е следното: Дългът си остава дълг, независимо как ще го замаскираш. И е хубаво опитвайки се да разрешиш проблема, да не го направиш още по-голям.