Преди седмица в DarikFinance повдигнахме въпроса с индивидуалните фалити и липсата на този механизъм в българското законодателство. Днес, за да навлезем по дълбоко в темата се обърнахме към един от доказаните експерти по банково дело в България, който при това има и ясна гражданска позиция по въпроса с необходимостта от намиране на баланс между интересите на длъжниците и кредиторите. Според Любомир Христов твърдението, че “балансът между участниците на пазара трябваше да бъде променен и правото на банките да изискват задълженията към тях да бъде гарантирано от закона. Но вместо да се уравновеси, везната на отношенията длъжник – кредитор беше наклонена в полза на кредитора.” е особено вярно.

 

Г-н Христов, дали индивидуалният фалит е решение на проблема с лошите кредити в българската банкова система?

 

Режимът на индивидуален фалит е задължителен за едно съвременно общество и урежда не просто баланса на интереси между кредитор и длъжник, но и социалната справедливост и стабилност. Имам усещането, че на бъдещ режим на индивидуален фалит се възлагат прекомерни и нереалистични надежди. Първо, трябва да е ясно, че закон не може да действа с обратна сила и не това е начина за решаване на вече “лошите кредити”. Второ, там където действа режим на индивидуалния фалит, той третира необслужваните кредити по различен начин. Например, обезпечените кредити не се “опрощават”, докато необезпечените – по кредитни карти, например – могат да бъдат и изцяло отписани.

 

Това, което изглежда предизвиква интерес към въпроса сега са случаите на длъжници, чиито жилища банка е продала на цена по-ниска от дълга и продължава да ги гони за остатъка. Този въпрос не се решава с фалит, а в зависимост от приетия в законодателството тип на ипотечните кредити – recourse или non-recourse. В България ипотечните кредити са от типа “recourse”. Това дава право на кредитора да гони длъжника до пълно събиране на вземането. В САЩ ипотечните кредити са “non-recourse”. Банката се удовлетворява от продажба на обезпечението и няма други претинции към длъжника. Ако продажбата на обезпечението не може да погаси целия кредит, остатъкът е за сметка на банката. Обратно, ако обезпечението е продадено на по-висока цена, банката погасява дълга и връща остатъка на длъжника.

 

Доколко въвеждането на механизъм за индивидуален фалит представлява заплаха за стабилността на банковата система?

 

Не представлява заплаха. Ще представлява промяна на параметрите на средата, в която оперират банките. Ще ги принуди да обърнат по-сериозно внимание на управлението на риска си.

 

Дали той ще доведе до рязко покачване на лихвените нива?

Ще доведе до две неща – известно поскъпване на кредита – било чрез повишаване на лихвите или на таксите, но и ще го направи по-недостъпен. Ако банките подхождат професионално, ще го направи по-недостъпен за тези, които и без това не могат да си позволят кредит, за кандидатите за “лоши” кредити. Банките ще трябва да кредитират по-отговорно, което ще намали проблемните кредити в бъдеще. Това няма да е никак лошо.

 

Може ли да се говори за балон на кредитирането в България? И ако има такъв в каква степен той е балон на търсенето и в каква степен балон на предлагането?

 

Разбира се. Предупредих за него още през 2007 г. Като всеки балон и нашият беше балон на лесните пари - сравнително евтини и изобилни пари, влизащи през банковата система и излели се в нарастване кредитните портфейли на банките с до 60 % годишно (2006-2008). И това пред безучастния поглед на БНБ. Никой не бива да се учудва, че когато една банка увеличава броя на раздадените кредити с такава скорост, тя, най-вероятно, не гледа внимателно на кого ги дава. Единствената разлика между нашия пазар на недвижими имоти и този да речем в Ирландия, Испания или Латвия, е че при нас надуването не можа да продължи.

 

Кога ще се спука този балон или вече се е спукал, но поради неравнопоставена на участниците в кредитния процес са засегнати основно потребителите, а не банките?

 

Балонът издиша от края на 2008 г. насам. И понеже беше сравнително малък, сметката, за сега, плащат кредитополучателите, а не данъкоплатците като цяло. Редовните длъжници плащат за нередовните. Като при парното. Това в пряк текст заявява председателят на асоциацията на банките, когато казва, че нивата на лихвите по кредити зависят от “качеството на портфейла”. Перверзията у нас е в това, че плащат и редовните длъжници със стари кредити, на които банките от 2008 г. повишиха лихвите едностранно и често в противоречие с подписани вече договори за кредит. До 2010 г. това си беше откровено нарушаване на договори от страна на банката, но от месец май 2010 г. вече е законно. Такова го направи новият Закон за потребителския кредит, законът с най-силно изразен лобистки характер, приет от това Народно събрание до момента.

 

Любомир Христов е председател на Института на дипломираните финансови консултанти. През 2008 г. влиза в състава на новосъздадената към Европейската комисия Експертна група по финансово образование. През 2007-2008 г. заема поста изпълнителен директор на Централния депозитар. През 2001-2006 г. е ръководил проекти в американски компании. От 1995 до 2000 г. е бил съветник на изпълнителния директор на Световната банка, представляващ България. Преди това е бил член на управителния съвет на БНБ.