Преди време мой близък се пошегува: От спекуланти станахме на дългосрочни инвеститори. Малко по-късно вече и към инвеститорите не се числеше, поизгуби чувството си за хумор, а опита си да преболедува мъката по загубените немалко пари, преоткри колко хубаво нещо е семейството.

Винаги съм знаела, че е много важно как назоваваш нещата, защото после такива са и лицата, които виждаш срещу себе си. Струва ми се, че в играта на спекуланти и инвеститори през последната една година много хора не просто направиха грешки, а така и не налучкаха точните думи за случващото се около тях както и за самите себе си.

Истината е, че възходът на фондовата борса бе поредният повод за мнозина да направят личен избор и да минат от страната на лошите. Не от страната на спекулантите и не в отбора на инвеститорите, а в бандата на лошите. Там, където винаги е интересно - новините идват от първа ръка, всички гледат към теб със завист, а парите се печелят лесно. При другите има много за четене, още повече за смятане и нервите сякаш не си заслужават.

Макар да не разбираха от числата на Фибоначи и фигурите на техническия анализ, новоизлюпените инвеститори прибираха трицифрени доходности и си вярваха, че играта е тяхна. Точно като спечелили линия в някое бинго продължаваха да залагат дори от белите пари. Сега, когато дойдоха черните дни и сякаш някой дръпна килимчето изпод нозете им, виновна е световната криза, международната конспирация и летят закани, че щом бурята отмине "пак влизам мощно на пазара", защото "си научих урока".

А научихме ли го наистина? Сега, след като мнозина не са на позиции и има повече време за мислене, следите ли как се справят българските компании, в които "инвестирахте"? Знаете ли какво произвеждат, за къде изнасят и дали работят изобщо? Каква е конкуренцията им у нас и на пазарите, където продават? Назовете имена от мениджърския екип на поне 5 от дружествата във вече закрития ви портфейл! Какво ви казват финансовите отчети и допитвате ли се до някого за неяснотите в балансовите статии, на които се натъквате? Лесно ли се примирявате с липсата на изчерпателна информация от дружествата и как приемате отношението на мажоритарните собственици към миноритарните? Следите ли изобщо международните капиталови потоци - кой от кого взема назаем и при каква лихва? Потърсихте ли си не толкова старите учебници по макроикономика, за да проверите актуални ли са днес тезите на Милтън Фридмън и на Джон Кейнс?

Някъде там при отговорите, поуките и равносметките, трябва да налеем смисъл в понятието инвеститор и то такъв, който не губи връзка с реалностите в живота. Инвеститор, който е доволен да каже - ето, тази бутилка минерална вода е дошла на трапезата ви благодарение на моята инвестиция или ето, под капака на тази кола работи акумулатор, произведен с моите пари. Време е и да разберем, че спекулата не е занимание, което можем да практикуваме паралелно с другата си работа.

Много е важно да не забравяме какво се случи през 2008 година, защото колкото по-дълго ни държи споменът за нея, толкова по-дълго ще сме ваксинирани срещу грешки като вече сторените. Нека и през новата година по-честичко връщаме лентата назад, към онези тягостни сесии, в които стояхме и гледахме как всички продават, когато индексите бяха в свободно падане, когато новините ставаха все по-стряскащи, а от надяване, че нещата не са толкова лоши и няма да ни застигнат, не просто се уморихме, ами тотално се обезверихме.

Нека усилията ни занапред да не се изчерпват в това, да спасяваме парите си и да дебнем моментите за връщане в играта. Във времето, което е пред нас, нека отново направим своя избор - от кои искаме да бъдем - от онези, които наливаха бетон на морето и избягаха, или от онези, които извличат дивиденти от опита и знанията си и не допускат временни кризи да изкривява усмивката им.