Ректорите на държавните университети трябва да бъдат назначавани, а не избирани. Това мнение изрази в интервю за Дарик ректорът на Техническия университет в София проф. Марин Христов. Според него това трябва да се случва след проведен вътрешен конкурс с излъчени кандидати и чак тогава министерството да избира кого да назначи, без това да става по политическа преценка.

Ето какво още каза в интервю за Дарик ректорът на Техническия университет в София проф. Марин Христов:

Преди известно време стана ясно, че голям процент от университетите в България няма да увеличават таксите си, но изведнъж вашата годишна такса се вдига, и то с 40 лева?

40 лева, взето извън контекста, звучи много, на практика таксата от 610 става на 650 лева. Това е 6 процента, грубо. Обяснението е много просто. Тази година бюджетът ни е доста по-малък от миналата. Ние искаме не просто да мислим само за заплати и обучение, а да развием университета във всички посоки. Като нови лаборатории, като инфраструктура и добро поддържане на материалната база.

Каква е причината за по-ниския бюджет за тази година?

Причината е, че в последните четири години има известно неизпълнение на държавната поръчка и оттам следва глоба на министерството.

В България има ли глад за инженери?

Аз смятам съвсем обективно, че има глад за инженери в момента. Друг е въпросът, че фирмите очакват човек да отиде и веднага да започне работа, а това на практика няма как да стане. Има и друг много голям проблем, който лично мен много ме притеснява. Това е постоянното напускане на страната на някои от най-добрите ни млади хора, които отиват да работят другаде.

Разбираме, че има глад за инженери, но какви условия можем да им предложим?

Това зависи вече от икономиката. Последните две години с всеобщата криза в Европа и в частност в България, се показва една доста голяма стагнация и много големи и известни фирми ограничават дейността си, поради факта, че общата криза ги кара да бъдат по-предпазливи и по-трудно да продават продукциите си. От индустрията зависи колко ще бъдат инженерите и, ако няма потребители, тоест няма индустрия и бизнес, то няма необходимост от висши учебни заведения, които да произвеждат такива инженери.

Каква е заплатата на един инженер в България и можем ли да кажем колко време му трябва, за да се наложи у нас?

Това много зависи дали докато е бил студент, е работил по специалността си и да се е специализирал добре. Ако не го е направил, когато отиде в конкретна фирма, ще му трябва известно време. Според мен минимум една година. А колко е голяма заплатата, това навсякъде е фирмена тайна, но между 600 и 2 000 лева.

Вие искате да разширите спектъра на студенти, които приемате. Приемане в ТУ с матура по български?

Може да звучи странно, но истината е, че ние искаме да разширим спектъра на интелигентните деца, които са доказали в средното образование, че имат успехи, а не на всяка цена кандидати, които да запълват бройките. Наблюденията в последните години показват, че, ако един човек има достатъчно висока култура и е показал, че може да работи, той може да стане много качествен инженер.

Как трябва да бъде уреден Законът за публично-частното партньорство?

Той трябва да бъде уреден така, че да дава по-широка възможност за сътрудничество между частния бизнес и университетите. Не трябва да мислим, че такова партньорство непременно е свързано с някакви незаконни дейности, с неща под масата. Всичко трябва да бъде много точно и ясно регламентирано. В момента има много бизнесмени и частни организации, които са готови да инвестират и да подпомагат по различни начини образованието.

Ректорите трябва ли да бъдат избирани или трябва да бъдат назначавани от държавата?

Категорично, назначавани от държавата. Но не като политически фигури, а университетът трябва да излъчи кандидати за ректори и чак тогава държавата да избере кого да назначи. По този начин ректорите ще имат много по-голяма възможност за истински промени, за истинско ръководство.