Последните дни отново сме свидетели на поредните публични емоции. Около полуконспиративното присъединяване на България към пакта „Евро плюс”. За и против – от „осанна” до „разпни го”. Дори икономическата общност се раздели на две противоположни страни. Основната причина за това е липсата на подробна официална информация за съдържанието и параметрите на Споразумението. Правителството изневери на себе си. Преди време загуби половин година да съгласува антикризисни мерки и напразно да търси консенсус по тях от субекти с диаметрално противоположни интереси, а сега му досвидя да предостави на обществото малко предварителна информация по толкова значим въпрос.

Убеден съм, че ако се бе състоял публичен дебат на тема пакта „Евро плюс”, правителството щеше да получи подкрепа както от десните политически сили, така и от основната част на икономическата общност.

И понеже мъглата все още е гъста, ще се опитам да внеса малко яснота.

На 24 и 25 март т. г., в Брюксел, Съветът на Европа взе изключително важни решения, групирани общо взето в три пакета:

Първи пакет – Засилване на икономическото управление

Втори пакет - Пакт „Евро плюс”

Трети пакет - „Европейски стабилизационен механизъм”

Трите пакта се отнасят за страните от Еврозоната и са задължителни за държавите, чиято национална валута е Еврото. България е поканена и се присъедини само към единият от тях – пакта „Евро плюс”.

Объркването и противоречивите коментари у нас идва от смесването на трите пакета в един. От този общ кюп се вадят едни или други ангажименти и задължения и се обсъждат, без да си даваме сметка, че никой не ни ги предлага. По простата причина, че са в двата пакета, които не се отнасят за нас сега и касаят единствено страните от еврозоната. Например, вноските в стабилизационния фонд и това коя държава, колко ще внася в него.

Принос в емоциите по темата имат и някои възгледи на Франция и Германия от по-старо време, които бяха трансформирани от последните решения на Съвета на Европа в много по-приемлив и консенсусен вид.

Какво всъщност представляват трите пакета? Да разгледаме първо двата, които не се отнасят за България, докато е извън еврозоната.

Пакет „Засилване на икономическото управление” съдържа много положителни и смели решения за засилване на мерките , контрола и санкциите спрямо държавите от еврозоната с големи държавни дългове, високи бюджетни дефицити и сериозни макроикономически неравновесия. Приети са шест проекторегламента, които в комбинация с осъвременения „Европейски семестър” дават възможност за реални действия в реално време. Националните бюджети ще постъпват в Европейската комисия, през първите шест месеца ще се наблюдава изпълнението на основните им параметри и ако има отклонения, през вторите шест месеца ще се прилагат задължителни мерки за отстраняване на тези отклонения. При системни неизпълнения – съответни санкции.

Чудесни решения – вярно, доста закъснели , но заслужават висока оценка. Ако бяха приети още навремето, до синдрома „Гърция” нямаше да се стигне.

Пакет „Европейски стабилизационен механизъм”(ЕСМ), представлява финансовата база за стабилност на общата валута и на страните от еврозоната като цяло.

Ще се учреди с договор между държавите членки на Еврозоната, като преди това е необходима промяна и на Лисабонския договор, което е възможно след ратификация от парламентите на всички страни от ЕС.

В ЕСМ ще постъпват средства от финансовите санкции наложени на неизправните страни, от вноски от държавите членки и от външни финансови източници. Механизмът ще разполага с общ записан капитал от 700 млрд. евро. От него 80 млрд. евро ще бъдат под формата на внесен капитал от страните членки на пет равни годишни вноски, считано от 2013 г. Останалите 620 млрд. евро, ще бъдат капитал с подлежащо на поискване изплащане и гаранции от отделните държави в рамките на техните квоти. Алгоритъмът на вноските на всяка държава членка в капитала на ЕСМ, ще се основава на алгоритъма на внесения капитал на Европейската централна банка. За държавите членки с БВП на глава от населението по-нисък от 75% от средния за ЕС (по-слабо развити страни) ще се ползват облекчения - 12 години след влизането им в Еврозоната ще плащат по-ниска вноска.

Средствата от ЕСМ ще се отпускат на закъсали държави членки, след като се изчерпят всички други възможности за стабилизация и след обстоен анализ изготвен и с участието на МВФ и ЕЦБ. Помощта ще се съпътства с комплексен набор от мерки, действия и условия, които тези държави трябва да изпълнят, за което ще се осъществява постоянен мониторинг.

Третият пакет от мерки е пакта „Евро плюс” към който България се присъедини. Най-общо това е набор от мерки за съгласуване на икономическата и финансова политика на качествено ново ниво. Пактът „Евро плюс” е съвместим с всички действащи инструменти на ЕС в тази област, като отделя особено внимание на четири основни приоритета:

1. Насърчаване на конкурентоспособността

Всяка страна сама ще избира мерките, които ще предприеме за да увеличи конкурентоспособността си, като препоръчително трябва да обърне внимание на:

- Ръстът на работната заплата да бъде резултат от повишена производителност на труда.

- Индексацията на доходи и увеличението на заплати в бюджетния сектор да имат необходимата икономическа база и да не подкопават конкурентоспособността;

2. Насърчаване на заетостта

Отново всяка страна ще подбира мерките за постигане на тази цел, но ще се съобразява и с възможностите за:

- Намаляване на преките данъци върху работната заплата.

- Образование, обучение и системно повишаване на квалификацията на работещите.

- Повишаване гъвкавостта на пазара на труда;

3. Повишаване устойчивостта на публичните финанси.

Акцентира се върху не реформирани пенсионни, здравни и социални системи и тяхното влияние върху разходната част на бюджета и размера на бюджетния дефицит. Препоръчва се плавно увеличаване на пенсионната възраст съобразно средната продължителност на живота в отделните страни.

Предлага се държавите да приемат „национални фискални правила”, които да гарантират фискалната дисциплина. При това тези правила да се закрепят законодателно в конституцията или в устройствен закон. По този въпрос в България вече се състоя дискусия – припомням идеята на Синята коалиция за финансов борд доразвита от финансовия министър г-н. Дянков в „пакт за финансова стабилност” и намеренията на управляващите да го облекат в конституционна форма.

4. Укрепване на финансовата стабилност

В момента в ЕС е в ход цялостна реформа за надзор и регулиране на финансовия сектор. Пактът „Евро плюс” само допълва и конкретизира усилията в две посоки:

- Банков сектор

Изразява се в преструктуриране,текущо наблюдение и контрол.

- Координация на данъчната политика.

Обхваща обмен на добри данъчни практики, избягване на вредни практики и информация за методики за борба с данъчни измами. Също така е предложена обща база за корпоративния данък. Което означава какво да се облага/обща данъчна основа/, а не колко да се облага. Данъчните ставки /процента на облагане/ си остава автономно национално решение.

От казаното дотук става ясно, че пактът „Евро плюс” поставя на дневен ред няколко основни приоритетни цели. Държавите участнички в него сами определят мерките, с които ще ги постигнат, като се съобразяват и с някои препоръчителни такива. Изпълнението на мерките и постигането на целите ще се наблюдава текущо и ще се отчита от серия показатели и параметри.

Пактът определено е полезен за ЕС. Дали е полезен и за България? Според мен, колкото повече информация се предостави за него, толкова по-еднозначен ще бъде отговорът. Бих упрекнал правителството в още нещо. То трябваше да се постарае да обвърже съгласието на България за предсрочно участие в пакта „Евро плюс” с твърд ангажимент от ЕС за незабавно приемане на страната в чакалнята на Еврозоната /доколкото това е правителствен приоритет/. Участието в ЕРМ ІІ е политическо и няма пречки да бъде взето веднага.

Колкото до опасенията за увеличаване на данъците, замразяване на доходи, за непосилни парични вноски и прочее тежки условия, надявам се стана ясно, че данъците ще си зависят от нас, ръстът на доходите ще зависи от производителността на труда, а останалото /извън пакта „Евро плюс”/ не се отнася за нас. Но ще се отнася утре, ако станем член на еврозоната.

Затова, големият въпрос, на който трябва да си отговорим, е: иска ли България да замени лева с еврото. Какви са плюсовете и минусите от това? Защото трябва да ни е ясно, че като редовен член на еврозоната ние ще приемем и всички правила, норми и регламенти, които действат в нея. И е добре да ги знаем отсега. За което е необходима обществена дискусия. И колкото по-рано я проведем – толкова по-добре.