От десетилетия Италия е особено близък партньор на Либия, така че Рим има много какво да загуби от народното недоволство в арабската страна. Най-малко затова, защото италианския концерн Eni според актуални данни добива в Либия 520 000 барела петрол дневно – пише Frankfurter Allgemeuine Zeitung.

Благодарение на изявената политическа подкрепа за режима в Триполи, датираща доста преди правителството на Силвио Берлускони, Италия извличаше сериозна икономическа изгода от Либия. Опозицията остро критикуваше тази „реалистична политика“, която неведнъж е спирала на европейско равнище санкциите срещу Кадафи.

Днес позицията на Италия е изключително предпазлива: Берлускони нито иска да си влошава отношенията с полковника, нито да подкопае основите на евентуално бъдещо сътрудничество с възможната нова власт. Либия е сред най-важните търговски партньори на Италия; тя доставя 25% от петрола и 12% от природния газ на ботуша.

ENI е най-големият чуждестранен актьор на сцената на либийския бизнес. Концернът формира 15% от световния си добив именно в Либия. От споменатите 520 000 барела дневно, половината са за италианците.

Легендите говорят, че заради надменността на американските и британските петролни концерни, ENI получава привилегирован достъп до нефтените и газовите залежи на Африка още през 1959 г. Говори се, че италианският петролен стратег и пръв директор на ENI Енрико Матеи през 1962 г. загива в мистериозна катастрофа заради отмъщение на Големия петрол.

В момента ENI работи на шест различни петролни полета, както в пустинята, така и на Средиземно море. Добитият петрол се транспортира до морето, а природният газ по тръбопровод с дължина 500 км., чийто капацитет скоро ще бъде увеличен.

От 1959 г. досега в Либия ENI инвестира 50 млрд. долара и до този момент проблеми е нямало. Даже съвсем наскоро предстои сключването на нови концесии на стойност 20 млрд. долара, които ще дадат на италианците достъп до либийския петрол до 2042 г. и до природния газ до 2047 г. Италианската страна наскоро потвърди, че е твърда в намерениеята си.

Сега обаче производствените мощности на ENI са изключени от употреба от съображения за сигурност, съобщава FAZ. Това поражда наченки на въпроси в Италия: възможна ли е национализация на италианските активи в Либия със смяната на властта?

Но това е само едната страна на въпроса, тъй като от своя страна Либия инвестира петродоларите си предимно в Италия. Една от най-зрелищните операции се случи през 1976 г. със спасяването на автомобилния концерн FIAT, който здраво беше закъсал заради петролната криза. Тогава Либия купи 15% от FIAT за тогава невижданата сума от 1 млрд. дойче марки. След 10 години, когато либийската собственост на такъв дял в концерна вече се беше превърнала в наболял въпрос, този пакет беше пуснат за продажба на борсата.

Либия не спира да търси интересни инвестиционни възможности в Либия. Триполи наскоро купи 1.5% от ENI. Либийските долари спасиха и фалиращата Banca di Roma: каква по-голяма ирония от това, че ислямистът Кадафи спаси един от най-големите спонсори ан Светия престол? Когато в крайна сметка Unicredit пое контрола над нещата, делът на Кадафи намаля, но не изчезна.

Самата Unicredit пък по времето на Алесандро Профумо в момент на крах на акциите й на борсата беше подкрепена от покупката на 2.6% от частни либийски инвеститори и 4.6% от Либисйакта централна банка.

 

Същите инвеститори придобиха 2% от военния концерн Finmeccanica, който прави хеликоптери, сателити и бойни оръжия.

 

Сега италианските специалисти се чудят притеснени: въпросните инвестиции, които осигуриха на италианския бизнес ликвидност в най-трудните времена на кризата, дали ще бъдат осребрени като собственост на клана Кадафи, или пък ще бъдат запазени като национална инвестиция от новото правителство на Либия?