Руски банкер изказва на глас едно подозрение, което се върти в главите на икономисти и финансисти от доста време: юанът има потенциал да стане новата световна валута. Още сега в редица експортни операции в развиващия се свят юанът е изместил долара; и сега юанът може да въздейства върху глобалните цени на активите.
Според Николай Сидеров, Председател на банка „Абсолют“, сам доларът се нуждае от конкурент. Еврото не оправда надеждите и не успя да свие пространството за гущерите – затова китайската валута сега е натоварена със задачата да отговори на нуждата от алтернативност в световната финансова система.
Но според него по-правилният въпрос е не дали юанът може да се конкурира с долара, а дали Китай иска това. Пред очите на изумената световна публика водещите световни икономики Европа и САЩ паднаха, а Китай не само че не се свлече след тях, но неочаквано демонстрира собствени източници на растеж. Затова не е чудно, че юанът започна да се спряга като заместник на долара.
Беше изминат дълъг път. Първо китайските власти позволиха на някои свои компании да правят международните си разчети в местна валута. Следващата крачка бе серия двустранни съглашения със страни като Сингапур, Малайзия, Южна Корея, Хонконг, Индонезия, Бразилия, Аржентина за двустранни разчети в юани.
От края на 2010 г. юанът пристигна и в Русия, като на фондовата борса ММВБ започнаха да се провеждат търгове на юани срещу рубли. Това беше по-скоро политическо решение, като основен източник на китайска валутна ликвидност бяха руските дъщери на китайските банки майки. Фактически китайските банки определят цената на юана на ММВБ на основата на котировките на офшорния пазар в Хонконг. Те също и откриват сметки на другите банки за разплащане по сделките. Подобна тромава система за валутна търговия се дължи на сложното китайско законодателство.
Още по-напред отиде Китай за налагане на ролята на юана в международната търговия, като предложи предоставяне на кредити на държави и държавни корпорации в юани, при това при много изгодни условия. След това чуждестранните компании сами започнаха да се натискат да емитират облигации в китайска национална валута. В списъка на щастливците попадна и руската банка ВТБ, която привлече 1 млрд. юана от китайския капиталов пазар през 2010 г.
Освен че купува американски ДЦК, Китай се активизира в Европа. Наскоро, по време на посещението си в Германия, китайският премиер заяви, че Пекин може да увеличи изкупуването на европейски ценни книжа и да помогне по-сериозно на Европа за преодоляване на дълговата криза.
И въпреки всичко, малцина днес вярват, че юанът в скоро време по-сериозно ще притесни долара. Китай има много пропуски, които трябва да коригира: валутата все още не е свободно конвертируема. Китайски компании могат да получат от дейността си в чужбина печалби в юани само ако имат разрешение, а далеч не всички имат такова. При това ограниченията обхващат както текущите операции, така и капиталовите. Тоест един чужденец не може по свое желание да купи, продаде, плати в юани. На практика той няма свободата да борави свободно с китайската валута.
Освен това за капиталовите операции е необходимо разрешение от Националната администрация за валутно регулиране. В резултат на това голямата част от външната търговия на Китай се води в долари, евро и други валути. Следствието е, че освен официалния пазар в Китай, в Хонконг съществува офшорна зона и повечето международни банки търгуват именно с офшорни юани. Той е малко по-скъп от континенталния, с 0.5%. Разчетите се осъществяват от хонконгски банки.
Народната банка на Китай определя обменния курс на юана и е сред малкото, които знаят действителната стойност на тази валута – останалите могат само да си правят догадки. Но общо мнение е, че курсът на юана се удържа изкуствено нисък за стимулиране на експорта и подкрепа за местната промишленост.
Перспективите за широкото навлизане на китайския юан в международната търговия засега са неопределени. Китай не разполага с нужната гъвкавост на финансовата система, с прозрачност в политиката и икономиката, не е премахнал все още валутните ограничения.
Но ще е грешка да гледаме еднопланово на китайските валутни интереси. Китай вероятно не иска валутата му да става резервна. Страната иска по-затворена валутна система. Може и да е несъвършена, но пък е балансирана, тя работи. Трудно е да се предскаже какво ще се случи, като се наруши сегашният баланс.
При сегашната печалба в международната търговия на Китай, просто няма смисъл страната да изнася планетарен еквивалент на стойност. Сега също така не е възможно да се наложи китайски ред по света с някакъв нов Pax Sinica. Нито един от китайските проблеми няма да бъде разрешен, ако страната позволи валутата й да стане световна резервна – просто ще се появи една нова променлива в и без друго сложното уравнение, което Комунистическата партия се старае да реши през последния четвърт век.
Конфуций е казал: Седи спокойно на брега на реката и рано или късно ще видиш как пред теб минава трупът на врага ти. Китай не бърза, чака – а целият свят се опитва да познае кой ли ще е този, който най-накрая ще премине покрай Китай по вълните на реката.