Трябва да говорим за възобновяване на идеята за газопровод от турската граница до Централна Европа, а не за самия проект "Набуко". Самата компания "Набуко" беше ликвидирана прибързано. Как ще се нарича този проект няма никакво значение, но е важно да се осъществи.

Важно е проектът да се осъществи, независимо какво ще бъде неговото име и в този контекст идеята на премиера Бойко Борисов трябва да бъде приветствана. Тя е актуална по няколко причини.

Първо, компанията, която разработва находището "Шах Дениз" в азербайджанската акватория на Каспийско море, разполага с около 30 милиарда куб.м. газ, които ще се продават в чужбина. От тези 30 милиарда има около 15 милиарда куб.м. газ, които ще се продават в Европейския съюз.

Второ, Трансадриатическият газопровод /ТАП/ е абсолютно нереална идея, която няма да се осъществи, така както беше нереална идеята за "Южен поток". Последният беше един скъпоплатен блъф с цел да се унищожи проекта "Набуко" и да се понижат цените на газопреносната мрежа на Украйна.

ТАП е нереален проект, защото той е предвиден да транспортира газ за Южна Италия през Гърция по дъното на Адриатическо море. Това е икономически неизгодно, защото в Южна Италия има диверсификация на източниците. Там няма зависимост от руски газ и потреблението на газ е минимално. То е много по-малко, отколкото в Централна и Югоизточна Европа. Газът от ТАП трябва да се транспортира с нови газопроводи на север към Хърватия през планините. За това се говореше още преди 2-3 години, но тогава надделяха други аргументи. Европейският съюз допусна грешка, когато подкрепи идеята за ТАП и по този начин угоди на Владимир Путин проектът "Набуко" да бъде унищожен.

Малко вероятно е ТАП да се реализира изобщо и за ЕС е важно да има тръба, която да транспортира газ от турската граница до Централна Европа. От стратегическа важност за ЕС е в югоизточния фланг да има алтернатива на доставките и то не от Русия.

Бих посъветвал българското правителство и по-конкретно министрите на енергетиката и външните работи да предприемат бързи инициатива съвместно с техните колеги от региона – най-вече Румъния, Унгария и Австрия – паралелно и заедно с Европейската комисия и комисаря по енергетика да се очертае първо правната рамка как ще се възобнови тази идея.

Проектът "Набуко" беше въз основата на едно споразумение между тези държави. България може да прояви инициативата като най-заинтересована страна. Всичко трябва да започне с много бързи дипломатически совалки със съгласието и сътрудничеството на Брюксел, който има да изкупува вина, защото бяха допуснати много грешки затова проектът "Набуко" да бъде преждевременно унищожен.

Идеята за изграждане на газов хъб в България и рестартирането на проекта за газопровод, който ще пренася азербайджански газ, са напълно съчетаеми. Този газопровод ще бъде с по-голям капацитет. Ако има газ, който да се открие в Черно море, или се изградят терминали за втечнен природен газ, тези количества също ще могат да се транспортират по бъдещия тръбопровод. Така че двете идеи са напълно съчетаеми, тогава България може да се превърне в газов хъб на региона. /БГНЕС/Димитър Абаджиев, бивш член на борда на "Набуко Газ Пайплайн интернешънъл"/