Кризата в Европа се отрази особено тежко на малките и средни предприятия, които при това са основен източник на нови работни места в икономиката. За проблемите и решенията разговаряме с Винченцо Боча, Председател на Piccola Industria към Конфиндустрия, основна представителна организация на малките и средните производствени фирми и на фирмите предлагащи услуги. Боча е сред главните действащи лица в преговорите между банки и фирми в Италия за намаляване на ефектите от кредитната криза върху малките и средни предприятия, а сдружението Piccola Industria представлява и защитава около 140 000 фирми. По отношение на броя на малките и средни предприятия Италия е на първо място в Европейския съюз, като те представляват около 95% от фирмите в страната.

 

Какво оказва по-голямо влияние на МСП в Европа – самата финансова криза или мерките за икономии засилени с цел да се възстанови растежа на икономиката?

 

Предприемачеството беше засегнато и от двата фактора. Кризата нанесе сериозни щети на сектора на производството и по-специално на малките и средни предприятия. В сравнение с 2008 г. нивото на европейското индустриално производство спадна с 12.4%, в Италия с 25%, като в някои сектори с 40%. 70 000 производствени предприятия преустановиха дейността си. В следствие на което, нужните мерки за оздравяване на бюджета, които бяха приложени едновременно в цяла Европа, но не бяха придружени от структурни реформи и от инициативи насочени към развитието и към подема на производителната система, дадоха като резултат замразяването на икономиката, задълбочавайки рецесията.

 

По тази причина сега е нужно спешно да се намери една по-уравновесена анти-кризисна рецепта, базирана на едно по-добро балансиране между ред и напредък, и в която растежът има водеща роля.

 

Кои са реалните мерки, които Европа може да предприеме, най-общо, за да подпомогне фирмите в затруднение?

 

Много са факторите, които все още стоят на пътя на развитието на фирми, които вече са в сериозни затруднения: бюрокрацията, нормативните ограничения, данъчното облагане, липса на гъвкавост на пазара на труда, липса на квалифицирана работна ръка, ограничен достъп до финансирания и препятствията за глобализацията.

 

Обзорът за 2011 г. от Small Business Act вече посочи кои пътища да се следват, за да се подкрепят малките и средни предприятия. Но тези мерки трябва да са напълно активизирани и да се превърнат в кратки срокове в конкретни облекчения за малките и средни предприятия.

 

Приоритет е дефинирането на една правна и административна рамка в помощ на бизнеса, благоприятна за специфичните нужди на малките и средни предприятия, която да им позволи да се възползват от облагите на вътрешния пазар. Трябва да се отговори на нуждата от опростяване и олекотяване на бюрократичните тежести, правейки нормативните текстове по-ясни и реализирайки внимателни анализи от икономически характер на новите проектозакони. В унисон с тези мерки за улесняване на регулациите на европейско ниво, са важни реформите за подобряване на конкурентоспособността с акцент върху малки предприятия.

 

Трябва да се обърне специално внимание на финансовите нужди на МСП, намесвайки се на фронта на лихвените проценти за улесняване на кредитирането, но също приравнявайки към техните характеристики моделите за рейтинг, все още прекалено съсредоточени върху количествените изисквания на бюджетите и по-малко обръщащи внимание на качествените изисквания за дългосрочния потенциал на фирмата.

 

Освен това, в условия на спад на търсенето, ориентиране към пазарите извън Европейския съюз, може да представлява един важен изход за малките и средни предприятия. В тази сфера очакваме ЕС да подкрепи интернационализацията на МСП, подкрепяйки ги в събирането на информация, търсенето на партньори и на финансовите източници.

 

И накрая, следващата конкретна мярка за подкрепа на продуктивната система, се състои в повишаването на инструментите на сътрудничество, като клъстери и предприемаческите мрежи, такива инструменти, които да дадат на предприятията една стабилна, но и гъвкава ориентировъчна картина по начин по който да се създаде един отбор без да се губи автономността. От тази гледна точка, сме изключително щастливи от факта, че „предприемаческите мрежи” са изцяло признати на европейско ниво като основен инструмент за увеличаване или поне запазване на конкурентоспособността, и че ще бъдат обект на специфични инициативи на подкрепа от страна на Европейския съюз.

 

Какъв вид подкрепа е необходима на страните като България?

 

Мисля, че една европейска стратегия насочена към ново лансиране на индустриалната политика, и в частност на производството, може да представлява важна подкрепа за малките и средни предприятия в цяла Европа. За тази цел е необходимо да се напредне на европейско ниво за една по-добра интеграция и по-добра координация между различните европейски политики. Най-важното е енергийната политика, политиката, свързана с климата, околната среда и търговията да се развиват с намерението да реиндустриализират Европа, като засилват по този начин конкурентоспособността сред страните членки, и преди всичко тези с традиция в производството. Друг много важен фронт, на който трябва да се работи, е този свързан с достъпа до кредити на малките и средни предприятия. В настоящата икономическа ситуация, в която вече е изключително трудно да се намери подкрепата на националните банки, е необходимо да се опита да се увеличи силата на институциите, ползващи се с предимство пред финансирането и подпомагането на европейските предприятия, като например Европейската банка за инвестиции, Европейския Инвестиционен Фонд и Европейската банка за възстановяване и развитие.

 

По този начин ще могат да се подпомогнат предприятията, и по-специално онези, които, като част от страните с добра индустриална и производствена мрежа, ще бъдат по-конкурентоспособни на европейско и глобално ниво, и ще могат впоследствие да създадат нови работни места.

 

Какво ще посъветвате фирмите да направят в тази ситуация на спад на търсенето в рамките на Европа, и едновременно с увеличаващи се лихвени проценти и регламентиране, което става все по-строго?

 

Периодът, който изживяваме в момента, е особено труден особено за този, който като предприемач, изживява кризата ден след ден, и по-специално ако е на чело на едно малко предприятие. Във времена на криза трябва да се прибягва до всяка една възможност, за да намерим изход и да се върнем към растеж. Трябва да се залага на нови идеи, дори и с помощта на новите технологии,  на научните изследвания и на  иновациите, във всичките им аспекти, с цел да се създадат нови и иновативни продукти. Трябва, впрочем, и да се посрещат новите предизвикателства, които глобализацията ни предлага, и да ги използваме като повод за проучване на новите пазари. Настоящата икономическа ситуация изисква новите европейски фирми да се оборудват, независимо от размера им, за да се възползват от новите възможности, които се появяват както на европейския пазар, така и на новите пазари. Новите пазари като Китай, Индия, Русия и Бразилия, с техните високи проценти на прираст, предлагат, всъщност, значителни възможности за растеж за европейските малки и средни предприятия.

 

Какво бихте посъветвали фирмите, които имат седалище в България и италиански партньори и клиенти?

 

Бих им препоръчал да продължават да разчитат на нашите двустранни търговски отношения. Италия е вторият, от страните членки, търговски партньор на България, и отношенията между нашите фирми - включително много малки и средни – са вече много значими. Последните данни публикувани от Националния Статистически Институт на Република България, ни карат да имаме доста добри надежди за бъдещето. През първото тримесечие на 2013 г., износът на България към Италия е нараснал с 25.4%, докато нашият внос към вашата страна – с 23.6%. Със сигурност италианското качество – не само в традиционните сектори като храна и модата, но също така и в механиката и енергетиката - е високо ценено в България, но в същото време нараства и броят на италианските фирми, които намират в българските си партньори добро качество, изгодни условия, надеждност и много често сходен начин на мислене.

 

Вие сте представител на италианските малки и средни предприятия, как се справят италианските предприемачи в България с проблемите свързани с бюрокрацията, задлъжнялостта, намалените продажби, корупцията? Какво споделят с Вас относно проблемите и възможностите на нашата страна?

 

Следим внимателно опита на италианските компании във вашата страна, благодарение на дейността на Конфиндустрия България. Страната направи много, за да подобри бизнес климата за чуждите фирми, които работят в нея. Постоянното адаптиране към европейското законодателство, прави нашата работа тук по-лесна и гъвкава. Относно явлението „корупция”, което не е проблем само за България, но и на европейско и световно ниво, то избледнява все повече.

 

От икономическа гледна точка- кризата наистина се почувства. Данните за растежа, обаче ни обнадеждават и очакваме, че България и целият Балкански полуостров, ще поемат отново напред с пълна сила.

 

Възможностите са много: благоприятно данъчно облагане, население със сходна култура и с отлични работни качества, географска близост и обща европейска принадлежност, която спомага за по – доброто взаимодействие на двете икономики.

 

Разбира се има и още какво да се подобри: по-малко тромава бюрокрация и по-голям процент на усвояване на европейските средства няма да е предимство само за чуждестранните фирми, но и за всички българи.

 

Според мен от изключително важно е България да успее в кратки срокове да изгради, с помощта и на средствата от Брюксел, инфраструктурна мрежа, която да отговаря на търговския  и промишлен растеж на страната .

 

Съществува една теория, според която парите, идващи от европейските фондове, от една страна, представляват помощ за бизнеса, от друга отслабват икономиката като влияят върху конкурентоспособността на дружествата, превръщайки ги от новаторски в ловци на фондове. Вие съгласен ли сте? Какво е вашето лично мнение относно важността и страничните ефекти, на средствата идващи от Европейския съюз?

 

Европейските фондове представляват важен ресурс за предприятията. Разбира се този ограничен ресурс, трябва да се използва рационално, избягвайки дублирането и припокриването, и точно обратното – трябва да се стимулира взаимното допълване и сътрудничеството. Съществува риск от дисперсия и лошо използване на европейските средства. Поради тази причина, трябва да се координира изразходването им, за да се оптимизира ефекта и да се гарантира устойчивостта и ефективността на системата. Важно е да се определят приоритети, насочвайки финансиранията към проучвания, иновации и инфраструктура. Трябва да се направят усилия,за да се гарантира, че се финансират проекти са с високо качество, насочени към постигане на ясни и добре определени цели, в съответствие с реалните потребности на продуктивната реалност.

Видяхме, че помощите от Европейската централна банка не достигнаха до малките и средни предприятия. Парите останаха в банките, а лихвите не са намалели значително.

 

Смятате ли, че може да се направи нещо за тази ситуация? Ако да, от кой и как?

 

Често в основата на този проблем е недостигът на знания относно наличните инструментите. Смятам , че първата интервенция трябва да е свързана с подобряване на информационната дейност. Много би могло да се направи не само от финансовите посредници, но преди всичко от браншовите организации. Това е един от основните мотиви за рамковата спогодба между Европейската банка за инвестиции и Конфиндустрия, което цели увеличаването на финансиране от страна на банката към малките и средни италиански предприятия, за инвестиции в научни изследвания, развитие и иновации. Споразумението предвижда тясно сътрудничество за широко разпространение на инструментите, предоставени от Европейската банка за инвестиции , и по-специално на мерките за улесняване на кредитирането на малки и средни предприятия, с цел да се предоставят на компаниите възможно най-добрите условия за финансиране.

 

Какво мислите за разликите в заплащането в Европа? Какво могат да направят по-бедните страни, като България, за да достигнат за кратък период поне едно средно ниво?

 

Що се отнася до пазара на труда, Европа е една крайно разнородна зона , където през последното десетилетие покачването на заплатите регистрира една много различна динамика в отделните страни. Разминаването в заплащането е наистина важен проблем, който се отразява по решаващ начин на конкурентното равновесие.

 

Изборът, да се разшири Европейският съюз през 2004 г. и през 2007 г., беше насърчен от желанието да се даде един общ дом на всички европейци, като превъзмогнем различията от миналото и гарантираме едно мирно бъдеще на континента. В същото време това бързо разширение неизбежно предизвика една по-голяма разнородност, дължаща се на различните икономики на страните в съюза. Сега всички европейски граждани имат амбицията да видят нарастване на нивата на доходите и на благосъстоянието. Смятам, че като оставим на страна настоящата криза, това би могло да бъде един резултат, не така труден за достигане в обозрими срокове. И по-специално, що се отнася за страни като България, смятам за важен фактор наличието на чуждестранни фирми, и по-специално италиански, защото те позволяват на индустриалната система на страната да увеличава и разраства стойността на собствената си продукция и впоследствие - заплащането на работниците си. В същото време - чрез дъщерните си дружества в България – италианската индустрия може да инвестира в проучване и развитие и да даде началото на един благоприятен цикъл, който ще обогати целия Европейски съюз. Нашата обща цел е един Европейски съюз, способен да предложи висококачествено производство на цялата си територия, конкурентоспособен на международните пазари, благодарение на своите високи технологии, увеличавайки по този начин стандарта на живота на гражданите си.

 

Какво е вашето лично предвиждане за развитието на кризата в Европа до края на тази година?

 

Процесът на възстановяване от икономическата криза все още продължава и се оказва бавен и труден. Бъдещето развитие зависи до голяма степен от изборите, които ще бъдат направени за противодействие на тази ситуация. Само икономиите не са гаранция за развитие. Към една отговорна данъчна политика, която да гарантира устойчивостта в дългосрочен план на обществените финанси, трябва неизменно да добавим реални мерки за нов старт на икономиката.

 

Имаме нужда от план за индустриална политика, за да се преобърне спадът в производството. Следователно е нужно да се намалят производствените цени, да се инвестира в инфраструктура, проучване и иновации и да се реагира срещу слабото кредитиране. Само по този начин ще можем бързо да започнем отново да се развиваме, което ще даде тласък на заетостта и на социалното единство.