Либийският диктатор Муамар Кадафи през 1988 г. пое отговорността за самолетния атентат над Локърби, Шотландия, в който загинаха 270 души. Според съдилищата на САЩ, Германия и Франция, Кадафи стои също и зад самолетната катастрофа през 1989 г. над Сахара, в която пътуващ за Париж самолет се взриви и загинаха 171 души. Както и зад атаката в берлинска дискотека, убила през 1986 г. туркиня и двама американски войници.

Това не е попречило на представителите на големите петролни корпорации на САЩ да лобират – успешно – за изваждането на Либия от списъка на терористичните държави през 2008 г., пише Bloomberg. Тогава в замяна на обещанието на Кадафи да създаде паричен фонд за компенсация на близките на жертвите в терористичните атаки, Сенатът на Съединените щати изключи Либия от терористичния си списък.

По странно „съвпадение“, непосредствено преди това шестте големи петролни корпорации в САЩ, както и два клона на чуждестранни компании, които имат петролни интереси в Либия, са увеличили разходите си за лобиране с 63% до 76 милиона долара. Това показват разкрити секретни документи от WikiLeaks, както и задължително попълваните документи на компаниите, занимаващи се с лобизъм.

Същевременно през 2008 г. компании от САЩ са успели да си осигурят 30% дял в добива на либийския петрол, или над 500 000 барела дневно. Петролните американски корпорации с дейност в Либия са обичайните заподозрени: Exxon Mobil, Chevron, Marathon Oil, Occidental, Hess и ConocoPhillips. Намесили са се и две американски поделения на чужди компании, а именно на Royal Dutch Shell и на BP.

Либийският петрол е лек, лесно се рафинира, а заедно с това Либия притежава най-големите доказани запаси на нефт в Африка.  Бизнесът започва сериозно да нараства: например 22% от световното производство на Marathon през 2008 г. идва именно от Либия. Следователно връзките на Големия петрол с диктатора в Триполи трябва да се заздравят.

На 24 февруари 2008 г., говорят секретните правителствени депеши, Муамар Кадафи е привикал в резиденцията си в средиземноморския град Сирт председателя и главен изпълнителен директор на петролния гигант ConocoPhillips. В продължение на половин час Кадафи е „начуквал канчето“ Джеймс Мулва, като е заплашил да изгони всички щатски петролни компании от Либия.

На тази важна среща Кадафи е настоявал петролните компании да „ангажират членове на Конгреса и президентската администрация“, за да извадят Либия от черния списък. По същия начин ден по-късно Шукри Ганем, бившият шеф на държавната нефтена компания, вика при себе си мениджъра на Exxon Mobil за Либия и цял час му натяква за същото.

В крайна сметка усилията се увенчават с успех, като Либия е извадена от списъка с терористичните държави. Аргументите на петролните корпорации се оказват решаващи. Според секретно писмо /подписано също от Американската търговска камара, Националния съвет за външна търговия и Националната производствена асоциация/ до държавния секретар Кондолиза Райс, американските компании вече са направили големи инвестиции в Либия и не е честно те да носят цялата тежест от антитерористичните операции на Джордж Буш.

Страховете на петролните корпорации са, че след като щатският съд нарежда на Либия да плати 6 млрд. долара като компенсация на шест жертви във взривения френски полет над Сахара, Кадафи би могъл да врътне крана. „Изключително нечестно беше нашите активи да се използват като залог за компенсации на жертвите над Локърби“ - коментира днес лобист, който само през 2008 г. е получил за дейността си във връзка с Либия над 200 хил. долара.

След 19 години пауза американските петролни компании, които до 2004 г. не могат да работят в Либия заради наложените санкции, е трябвало да се борят с много сериозна конкуренция. Секретна депеша от ноември 2007 г. показва, че към този момент 40 чужди компании са добивали либийския петрол, включително европейските гиганти Total и ENI.

Бизнесът в Либия бил трудно нещо – имало неписано правило, че трябва да се наема на работа по един либиец на всеки американец, работещ в страната, плюс още един либиец за всяка година повече, в която остава чужденецът. При това либийската администрация сама определяла кои либийци ще работят на чуждестранните обекти и изпращала както подготвени, така и неподготвени хора, като за последните се очаквало да им се плащат заплати, без да трябва да работят.

Но такива подробности не спират американците, които страстно желаят качествения либийски петрол. След като Exxon Mobil увеличава с 50% присъствието си в Либия, компанията се надява да добива оттам по 3 млн. барела петрол дневно до 2013 г. Marathon е направил джойнт венчър с Hess и ConocoPhillips с инвестиции от 1.8 млрд. долара. А базираната в Лос Анджелис Occidental смята да инвестира над 13 млрд. долара в Либия.

Така наречената промяна на Лаутенберг /по името на сенатора – демократ, който я въвежда през 2008 г./ заплашва да сложи край на всичко това. Според измененията, внесени в Закона за националната отбрана, със санкция на съда могат да се конфискуват чуждестранни активи – собственост на държави спонсори на тероризма, за да се изплатят компенсации на жертвите. След като Кадафи през 2002 г. се съгласи да плати 2.7 млрд. долара на представителите на жертвите от Локърби, Либия беше извадена от списъка на спонсорите на терористи, но останаха висящи плащания по другите терористични актове на Кадафи.

Притесненията на Кадафи през февруари 2008 г. са, че приходите от щатските компании могат да бъдат отклонени по искане на щатските съдилища към плащане на жертвите. Петролът формира 90% от приходите на либийското правителство. В случая с щатските компании става дума за 1 млрд. долара месечно според Триполи или за 500 – 750 млн. долара според директора на ConocoPhillips; така или иначе – много пари.

Първоначално, за да заобиколи щатските власти, Либия е настоявала американските петролни корпорации да й плащат в евро, което е направено. След което Кадафи наема за 2.4 млн. долара собствени лобисти, както и настоява заинтересуваните петролни корпорации да се размърдат.

Една от наетите компании за лобизъм е осъществила за първите месеци на 2008 г. срещи с 64 от стоте члена на Сената, за да им представи казуса Либия. Машината се завърта: на 18 март 2008 г. четирима членове от кабинета на Буш /Кондолиза Райс, министърът на отбраната Робърт Гейтс, търговският министър Карлос Гутиерес и министърът на енергетиката Самюел Бодман/ пишат на говорителя на долната камара Нанси Пелоси: да се изключи Либия от списъка на страните – терористи.

Писмото, разбира се, е изпъстрено с най-гръмки фрази как Либия ще застане рамо до рамо със САЩ в борбата с тероризма и с аргументи относно националната енергийна сигурност на САЩ.

И на 31 юли 2008 г. Сенатът с голямо съгласие приема Закона, влязъл в сила с подписа на Джордж Буш още на 4 август: Либия е имунизирана срещу граждански искове за минали терористични атаки. Месец по-късно Кондолиза Райс прави историческа официална визита в Триполи и приветства Кадафи като свой съюзник в борбата срещу тероризма.

Интересно е, че Кадафи няколко месеца след това е поискал от Големия петрол „компенсации“ за вече изплатените суми на жертвите на своите терористични атаки. Отказът от плащане означавал, че чужденците не обичат Либия и искат само да заграбят природните й ресурси. Две години по-късно американските компании, избягали от Либия веднага след началото на гражданската война, твърдят, че не знаят какво става с петролните им активи в страната.