Гърция би била в доста по-добра позиция, ако не се беше присъединявала към еврозоната или пък бе изритана от там още през 2004 година, когато излъга останалите държави за финансовото си положение. Всъщност, и останалата част от Европа би била в доста по-добра позиция, ако тези неща не се бяха случвали.

Тогава ... защо да не излезем от този омагьосан кръг?

С това започва един от коментарите в днешния брой на The New York Times.

От правна гледна точка, причината, поради която Гърция не може да избяга от желязната прегръдка на еврото, е защото няма път навън. Еврото е измислено така, че влезеш ли веднъж в обятията му, няма развод. В системата не се залагат провизии, с които да се подсигури напускането на някоя от държавите в еврозоната.

Но, разбира се, има път извън прегръдката на еврото. Той може да е трънлив, опасен, но никой няма да прати армия към Атина, за да запази еврото, нали?

Ако Гърция последва примера на Аржентина от преди десетина години, тя може просто да обърне дълговете си от евро в драхми при стария курс от 340.75 драхми за едно евро. Може също да конвертира наличните пари в евро в страната в старана валута при вече споменатия курс.

Да го превърнем в нагледен пример! Ако имате един милион евро в гръцки ценни книжа, те могат да бъдат конвертирани в бондове на стойност 340.75 млн. драхми.

След като забърше паяжините от печатарските машини за пари, Гърция ще може да посрещне тези си задължения. Разбира се, много скоро след като това се случи драхмата ще понижи стойността си и ще трябват поне 1 000 драхми, за да се купи едно евро. Така че държателите на облигации ще изгубят около две трети от номиналната стойност на книжата си.

През 2002 година аржентинската валута, песото, бе официално вързано към курса на долара при съотношение 1:1. Това бе своеобразен валутен борд, който трябваше да подсигури стабилност за Аржентина. Но инфлацията в страната надмина тази в САЩ и така песото се оказа сериозно надценено.

Тогава правителството на Аржентина съсече връзката на песото с долара и обяви фалит. Така се получи, че хората, които са имали банкови депозити в долари, вече притежаваха депозити в песо. А курсът на песото се бе сринал до 30 цента за едно песо, като нямаше никакво значение дали банките са аржентински или чуждестранни.

Случилото се доведе до там, че Аржентина бе отрязана от международните институции. Никой не искаше дай дава кредити. Вносът рязко се понижи и така икономиката на страната навлезе в дълбока рецесия. Песото изгуби две трети от стойността си само за няколко месеца.

Но това обезценяване свърши добра работа за страната. Експортът от Аржентина стана изгоден заради ниските цени. Това обаче, което помогна най-много на страната, бе че правителството освободи банките от отговорност за това, че обезцениха парите на хората. В противен случай банките трябваше да възстановят разликите между стойността на доларовите депозити и превалутираните в песо спестявания по сметките, а това щеше да докара в несъстоятелност целия финансов сектор.

Отправяйки препоръки обаче към Гърция, трябва да се имат предвид някои важни различия с Аржентина. Там песото си съществуваше и след валутния борд и много ценни книжа бяха деноминирани в песо. В момента няма драхми, които да циркулират в гръцката икономика. Ако това стане отново национална валута, ще бъде необходимо да се напечатат нови банкноти.

Освен това конвертирането на някои бондове от евро в драхми може да се окаже, че е забранено от закона. Страната е емитирала облигации по силата на британското законодателство, което не би позволило такова превалутиране, защото може да се окаже, че Гърция дължи Х милиарда евро, но тепърва трябва да докаже активи, с които ги е обезпечила.

В момента гръцките ДЦК се търгуват на 40% под номиналната им стойност, но е много възможно инвеститорите да не позволят по-голям спад, защото ще повярват, че дългът ще им бъде платен, макар и в драхми.

Ако страната посегне към такъв сценарий, тя няма да има какво да прави, освен да структурира балансиран бюджет и да вземе назаем от своите граждани.

Когато Аржентина предприе тази решителна крачка в своята история, това не причини мигновен ефект в глобален мащаб. Ако Гърция обаче го направи, ефектът може да е експлозивен за Европа. Инвеститорите ще се притеснят, че след като Гърция може да си го позволи, Португалия, Испания или Италия също може да се изкушат да напуснат еврозоната.

Много е вероятно логиката, която ще последват инвеститорите да бъде такава - изтегли всичките си депозити и пари в кеш от банките и ги насочи към германските банки.

Въпреки хаоса, което едно такова решение може да предизвика, ако Гърция предприеме аржентинската стратегия, има надежда, че може да последва възстановяване. но може да се окаже невъзможно да се предотврати криза в останалата част на Европа.

Ето защо европейските лидери се срещат тази седмица в Люксембург, а следващата - в Кан. Там те трябва да се споразумеят какво да предприемат, за да се справят с проблема. Споразумението от 21 юли не свърши работа, защото все още не е ратифицирано от правителствата на всички държави-членки. някои политици искат банките да поемат по-голяма отговорност, като се съгласят на по-големи загуби от опрощаването на гръцките дългове. Но регулаторните институции се боят от ефекта, който ще последва.

Гърция продължава да се представя като неконкурентна на експортните пазари и до момента няма никакъв план за това как да се стимулира икономиката й. Останалата част от Европа използва заплахи в арсенала си, за да накара Гърция да затегне колана.

В същото време гражданите на Гърция се държат така, сякаш няма нужда от тези спасителни планове и затягане на дисциплината. Няма го усещането сред гърците, че трябва да пожертват нещо, за да се спаси държавата им.

тяхното послание звучи сякаш така: Аз съм малък. Ти можеш да си позволиш да ме спасиш. Ако не го направиш, аз мога да създам хаос за всички вас.

И може би са прави.