След по-малко от два месеца лидерите на страните - членки на НАТО ще се съберат в Уелс за следващата си среща на върха, която идва в критичен момент за европейската сигурност предвид анексирането на Крим от Русия.

Срещата не беше замислена по този начин. Всъщност когато тя бе обявена миналата есен, се предполагаше, че фокусът ще бъде основно върху това как да се съживи Афганистан след продължилата едно десетилетие война.

Макар че алиансът със сигурност ще отдели време на въпроса как да се възползва от успехите на международните сили в Афганистан (ИСАФ) и как да се поучи от провалите, призракът на реваншистка Русия неочаквано помрачи срещата на НАТО. Алиансът трябва да се занимае с кризата в европейската сигурност, причинена от Москва, и да използва възможността да изпълни 4 мащабни цели и следователно да разгледа някои фундаментални проблеми.

Първо алиансът трябва да обяви намерението си за постоянно разполагане на войски на изток, най-вероятно в Полша. Североизточна Европа се намира под по-голям риск от Русия в сравнение с югоизтока (България и Румъния например) или Централна Европа (Чехия и Словакия). В Полша се намира районът за военни учения Дравско Поморские, който с площта си от 340 кв. км. е много по-голям от полигоните за учения в балтийските държави. Отрядите, които се обучават в този район, могат да използват бойни боеприпаси и да правят маневри. Освен това в базата има една самолетна писта, казарми, жп линия с връзки до близките пристанища на Балтийско море и други инфраструктурни обекти.

Разполагането в Полша предоставя по-голяма стратегическа дълбочина за силите на НАТО в случай на най-лошия сценарий. В чисто логистичен план до тази база по-лесно се правят доставки в сравнение с базите в балтийските държави.

За да се изгради оперативна съвместимост, както и справедливо да се поделят бремето и рисковете на отбраната, западните сили, разположени там, трябва да имат многонационален бригаден щаб, воден от САЩ, и подчинени бойни и спомагателни части от САЩ, Великобритания, Германия и други съюзници. Силите трябва да са постоянно дислоцирани там, а не за определени периоди. В случай на реална криза силите на алианса трябва да бъдат на място.

Второ, НАТО трябва да изостави целта си от 2% разходи за отбрана. В края на Студената война страните членки на НАТО в Европа поемат ангажимента да отделят по 2% от брутния си вътрешен продукт. Единственият проблем е, че тези 2% не възлизат на еднаква сума. Случаите с Гърция и Дания са пример за това. Гърция отделя повече от 2% от БВП за отбрана, но няма достатъчно сили за разполагане на войски. Дания пък отделя по-малко от 2% от БВП, но има висококвалифицирана армия, която се представя добре в Афганистан.

По-ефективно за алианса ще е да разработи система за споделяне на разходите на базата на инвестиции в научноизследователска и развойна дейност на отбраната, бюджети за придобиване, вноски за бъдещи и настоящи мисии.

Трето, алиансът трябва да премести командването си от американския град Норфолк в Европа. Ролята на този орган е да ръководи преструктурирането на военните структури, силите и доктрината на НАТО. Проблемът е, че в САЩ почти няма необходимост от функциите му, тъй като те са насочени главно към Европа.

Всички подчинени центрове на този орган, както и всичките образователни центрове, се намират в Европа, а не в Северна Америка. Премесването в Европа ще засили сътрудничеството между обучителните структури на НАТО, ще се намалят транспортните разходи, а преструктурирането на алианса ще бъде по-ефективно.

На последно място, НАТО трябва или да разпусне силите си за бързо реагиране, или да даде на най-високопоставения военен командир на САЩ в алианса ген. Филип Брийдлав по-голям оперативен контрол в мирно време. От своето създаване преди 10 години силите за бързо реагиране са използвани в подкрепа на изборите в Афганистан през 2004 г., за Олимпийските игри в Атина същата година и в помощ при природни бедствия в Пакистан през 2005 г. Те обаче нямат никаква роля в укрепването на отбраната на балтийските държави, Полша или Румъния в отговор на руската агресия в Украйна. Това се дължи на факта, че активизирането на тези сили изисква консенсусно решение от всички страни членки. Някои от тях обаче са по-заети да дразнят Русия, отколкото да укрепват позициите на новите съюзници на Изток.

Кризата в сигурността, която се случва в Европа, вдъхна нов живот на НАТО по много начини. Алиансът не трябва да пропилява възможността да реши някои от основните си проблеми в това къде и как осигурява сигурност на своите страни–членки. /д-р Джон Р. Дени /БГНЕС/