Открай време нежната половина на човечеството е изправена пред дилемата - кариера или семейство. Интересна дисекция на проблема, ползвайки инструментариума на икономиката, прави Мариана Адшейд в канадския Globe and Mail. 

За икономистите идеята, че изборите, които правим, могат да ни отведат до неочаквани резултати, е несъстоятелна. Това е така, най-малкото защото нашите постъпки обикновено са рационални и изходът от тях може с доста голяма точност да се предскаже.

От тяхната гледна точка излиза, че жените, които са изправени пред този точно кръстопът - кариера или семейство, знаят какво ги очаква  - ако поемат към по-доброто образование и кариера, това със сигурност означава, че шансовете им за женитба и деца намаляват.

Нещо повече. Колкото по-образована е жената, толкова повече намаляват евентуалните кандидат-партньори, защото е доказано, че мъжете предпочитат по-малко знаещи от тях половинки.

Когато една жена се впусне в преследването на солидна диплома, тя заречква години от живота си. Така се получава, че когато приключи с образованието си и се огледа за брак, на "пазара" ще трябва да се конкурира с момичета от новата, млада генерация. Това донякъде обяснява защо е прието да се смята, че избирайки образованието и кариерата жените имат по-малък шанс за добър брак и семейство.

Всъщност, причината за една жена да инвестира в образованието си, е преследването на престижни професии, традиционно окупирани от мъже. Другата й алтернатива е да инвестира в семейство, деца, дом.

Погледнато през призмата на парите, които струват двете инвестиции е видно, че да влезеш на "семейния пазар" излиза по-евтино от това да вложиш пари в образование.

От друга страна обаче когато отложиш брака си за след дипломирането това намалява конкурентоспособността ти на "семейния пазар", тъй като с нарастването на възрастта е прието, че намаляват и репродуктивните способности на жените, тъй като деца е най-удачно да се раждат до 35 годишна възраст.

Така ако въпреки добрата диплома и посветените на доброто образование години жените в последствие не успеят да се доберат до добра работа и бъдат наети на позиция, на която получават ниски доходи, те могат да се окажат двойно губещи.

Последните изследвания обаче показват, че макар логиката да клони натам, нещата напрактика са съвсем различни. Жените, завършили колеж, съвсем не остават неомъжени, нито пък са твърде "стари", за да имат деца. Нещо повече - бракът абсолютно нищо не решава за икономическото благосъстояние на когото и да било.

Статистиките показват, че в САЩ например огромен процент от хората не само че са минали през брак, ами и са се развеждали поне по веднъж, което показва, че дори едно момиче да е избрало семейството пред университета, може да не се окаже "спечелила" повече от друго, което е избрало да инвестира в образование.

Освен това допускането, че жените не успяват да стигнат до високи постове защото за да родят и отгледат децата си трябва да напуснат работа по майчинство, също биват успешно и аргументирано атакувани. В най-лошия случай майчинството коства година извън офиса, а през това време останалите колеги в него споделят тежестта на отсъстващата. Така че мъжете имат право да претендират, че понасят част от тежестите на демографията и не са толкова привилегировани.

И все пак, социолозите и икономистите, които разглеждат проблема, не оспорват, че има някаква цената, която жените, избрали кариерата пред ранното омъжване, плащат. Това според тях обезкуражава немалка част от жените да посегнат към по-доброто образование. Ето защо би могло да се помисли за икономически стимул, който да не ги плаши толкова.