Замисляли ли сте се някога как статистиката, опитваща се да опише даден феномен или събитие, е доста … хмм как да кажа – праволинейна? Изчистена от всякакви тълкувания. Представяща един усреднен резултат. От чисто научна гледна точка - добре. Но идва моментът, в който този усреднен резултат бива приведен към всеки нов случай, който срещнем по пътя си. А случаите са индивидуални - един човек, с неговата лична история, а не просто единица в колонката с резултати.

Следвайки тази мисъл, задълбочавали ли сте се в така наречения процес на „изтичане на мозъци”? Какво точно стои зад решението на един човек, да събере личните си вещи, да пакетира живота си и да потегли? Статистиката се осланя на икономическото състояние на държавата, на лични приходи, възможности за кариера. Не мислите ли, обаче, че процесът на взимане на подобно решение е значително по-личен, по-емоционален , по-субективен? 

Казват, че в България последните години се наблюдава процес на „връщане на мозъци”. Но отново, както и при изтичането, се предоставят сухи цифри. А опитите да се опишат причините за връщане както винаги залягат на макроикономически фактори. 

Нека за секунда оставим настрана числата, и обърнем внимание на един междинен процес - процес, твърде личен и често несподелян. А именно, какво е да се колебаеш? Какво е усещането да не си сигурен в следващата си стъпка? Да изпитваш прекрасна тръпка от породилата се възможност, но и страх да загърбиш постигнатото дотук? Обикновено споделяме окончателните си решения. А процесът на взимането им остава видим само за най-близките ни.

Точно тук идва решаващата роля на енигматичното понятие – информация. Колебаещите се мозъци изпитват огромен, неутолим глад за информация, с която да подплатят решението си, което така или иначе ще вземат емоционално. Без информация човек се чувства уязвим към риска, който смята да поеме. Затова, мили читатели, ако имате близък или приятел, който притежава мозък в колебание, освен личните ви съвети и упътвания, дайте му качествена информация. Насочете го към сайтове, форуми и социални кръгове, от които може да черпи такава. Той е мозък, а не статистическа единица. Вярвайте в способността му да вземе най-правилното за себе си решение. Понякога е трудно да се колебае човек. Но и толкова приятно да усещаш свободата на личния избор. 

За трета поредна година на 22 декември 2010 в Интер Експо Център София ще се организира форумът „Кариера в България. Защо не?” – кариерно събитие за българи, учили или работили в чужбина. Целта на форума е да помогне на всички колебаещи се българи в изборa им на място за тяхната кариера. Ако и Вие живеете или сте живели в чужбина и не сте сигурни къде е Вашето поприще, посетете форум „Кариера в България. Защо не?”. 

За повече информация: www.karieravbulgaria.com