От половин година насам се говори за проблема на Кипър, която може да е малка по размери държава в периферията на еврозоната, но според анализаторите има потенциал да създаде огромни неприятности. Причината за това е, че през последните години кипърската икономика допусна скоростно разрастване на банковия й сектор и така в момента той е прекалено голям, за да може да бъде спасяван от правителството. Като всеки колос на глинени крака това заплашва конструкцията от рухване, като не е сигурно, че ударната вълна не би засегнала и другите държави, свързани с Кипър.

Проблемите на кипърските банки се проявиха с първите удари на кризата в Гърция преди пет години. Връзките между двете съседки винаги са били много тесни, не само по отношение на стокооборота. Кипърските банки бяха раздали огромни заеми в Гърция и когато клиентите им от там изпаднаха в затруднение да погасяват вноските по кредитите си, тогава кипърските банки трябваше да отчетат загуби и да заделят значителни провизии, което практически блокира дейността им по отпускането на нови кредити.

 

Когато по настояване на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд преди две години кредиторите на Гърция трябваше да опростят доброволно част от дълговете на Атина, тогава кипърските банки също трябваше да се включат, което допълнително ги завлече към дъното.

 

Като резултат, към днешна дата малката островна държава се нуждае от около € 17 млрд., за да погаси падежиращи плащания към кредитори, за да рефинансира банките си (с което да ги направи по-стабилни) и да преструктурира заемите си. За сравнение, Брутният вътрешен продукт на Кипър, или това, което икономиката на страната произвежда за една година, възлиза точно на толкова - на около € 17 млрд. Ако държавата не успее да намери средствата, то тя ще фалира и така ще нанесе пореден удар върху еврозоната.

 

Кипър почти няма достъп до облигационните пазари, тъй като проблемите на банковия й сектор направиха инвеститорите предпазливи и сега те искат твърде високи лихви, за да купуват кипърски ДЦК. Така възможностите пред страната са или да получи помощ от Русия, която вече е помагала със заеми, или да се обърне за спасителна помощ към Европа, която вече даде стотици мииарди евро за закъсали държави като Гърция и Ирландия.

 

Последната помощ, която Москва отпусна за Кипър, бе в размер на € 2.5 млрд. и в момента се обмисля вариант, при който да се облекчат условията по връщане на заема. Например да се удължи срока или да се понижи лихвата, при която да се погаси заема.

 

Междувременно екипът за спасяване на закъсали държави в еврозоната, така наречената Тройка, в състав Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд , дълго размишлява над схемата, по която да помогне на Кипър. Проблемите за разрешаване в случая не произтичаха само от размера на необходимите средства, но и от опасенията, че наливайки милиарди евро в Кипър, европейските данъкоплатци на практика ще спасят спестяванията на руските олигарси.

 

В момента една трета от банковите депозити в кипърските банки (€ 20 - € 30 млрд. ) се държат от руски граждани. Те са се възползвали от ниските данъци и възможностите, които предлага Кипър като офшорна зона. Освен компактната маса руски спестовници обаче, в кипърските банки имат депозити и много британски граждани. Техният брой се предполага, че е поне 60 хил., предимно пенсионери, предпочели да се преместят да живеят в слънчевата държава, където са инвестирали и във ваканционен имот.

 

Претегляйки тези фактори Тройката реши да прати на Кипър € 10 млрд., а останалите 6 млрд. тя да набере сама, налагайки еднократна такса върху спестяванията в местните банки. За някои от депозантите това означаваше изземане на до 10% от вложенията им. Например, ако имате 30 хил. лв. на депозит, то държавата ще ви изземе 3 хил. от тях, за да не фалират банките.

 

Това моментално изведе на улицата стотици протестиращи, които изразиха недоволството си от идеите на Европа. Въпреки обещанията, че хората с депозити до 20 хил. евро ще бъдат пощадени, гневът на хората по улиците на столицата Никозия продължи да ескалира през тази седмица.

 

На практика това отчисление от депозитите на хората няма да е чиста форма на конфискация на част от парите им, тъй като в замяна на платената такса депозиторите ще получат държавни ценни книжа, които след време биха могли да им възстановят загубените пари. Дори и така идеята не бе приета от кипърските парламентаристи и снощи местните власти отхвърлиха предложението на Тройката.

 

Възможностите от тук са за преработване на спасителния план на Тройката, като вариантът с приноса на депозантите да отпадне. Другата възможност е за търсене на подкрепа от другаде, например от Русия.

 

Вчера кипърските медии съобщиха за мисия на представители на "Газпром", които са се срещали в неделя с президента на Кипър Никос Анастасиадис. Те са му предложили пълна финансова опека за оздравяване на банковия сектор в страната. В замяна на това енергийният монополист е поискал ексклузивни права върху газовите находища на Кипър, които предстои да бъдат проучвани и разработвани. Макар да не става ясно какъв е бил отговорът на държавния глава, кипърски финансисти бяха изпратени в Москва още преди гласуването в парламента, на което Европейския спасителен план бе отхвърлен. Това може да означава, че Кипър ще търси по-активно помощ от Русия.

 

Русия би могла да окаже такава и чрез политически натиск върху Европа, която днес свиква Тройката извънредно за да прецени как спасителния план може да бъде. Европа е зависима на 36% от вноса на руски газ. Ако този хипотетичен сценарий се развие, то двубоят ще е най-вече между Русия и Германия, която бе най-категорична за налагането на такса върху спестителите в кипърски банки. Възможностите за радикални действия от страна на Русия бяха демонстрирани съвсем неотдавна, през 2009 година, когато "Газпром" спря доставките на газ за Европа заради спор с Украйна.

 

Ясно е, че развръзката тепърва предстои, като междувременно Кипър е изправен пред трудния избор между две политически влияния - на руското, с което ги крепи старо приятелство, и европейското, което страната избра за свое бъдеще с влизането си в Европейския съюз и еврозоната. Междувременно по-голям повод за тревога създава ситуацията в страната със затворените банки. Те не са отваряли през тази седмица, а страховете са, че в първия им работен ден може да се извият километрични опашки от хора, които искат да си изтеглят депозитите. Това би могло да дестабилизира държавата и да доведе до банкови фалити.

 

Заради кризата с липсата на кеш Великобритания изпрати вчера самолет с 1 млрд. британски лири, за да подсигури с пари своите поданици и особено военния си контингент, който поддържа бази в Кипър. Което напомня, че островът е стратегически важен и от гледна точка на сигурността в региона, което отново подчертава важността от бързото разрешаване на проблема.