През последните години на бурен икономически растеж Китай натрупа най-големите валутни резерви в света в размер на 2.45 трилиона долара. Голяма част от тази сума се държи в американски правителствени ценни книжа.

Все по-често китайските финансисти започват да говорят за диверсификация на валутните си резерви. Европейските и японските облигации привличат инвеститорския интерес на Китай.

За първата половина на 2010 г. Китай е закупил японски бонове на стойност нетно 1.73 трилиона йени, или 20.1 млрд. долара. Купуват се и „доста“ европейски ценни книжа, по думите на съветника по валутната политика Ю Йонгдинг в интервю за Блумбърг.

Ю е заявил, че висшите китайски централни банкери са го натоварили със задачата да отправи послание към евопейските политици: „Китай има доверие в икономиката и валутата на региона.“

„Не продаваме европейски акции и облигации, напротив, купуваме доста от тях“.

Сериозността на думите му се подислва от факта, че от юлския връх през миналата година до май т.г. Китай е съкратил позициите си в американски правителствен дълг с 7.7%, или 72.2 млрд. долара. Рекордният обем американски ДЦК в китайския резерв бе постигнат през юли 2009 г. с почти 940 млрд. долара.

Общо централните банки в Азия държат близо 60% от световните валутни резерви. Наблюдава се масиран отказ от долари за целия регион: не само в Китай, но и в Южна Корея, Тайван, Малайзия и Индия.

За първите три месеца на тази година, от когато са най-актуалните данни, делът на доларовите резерви в Азия е спаднал до 61.5% от 62.2% през предходното тримесечие.

Делът на йената е бил 3.1%. Евро запазва участието си от 27.2% в азиатските валутни резерви. Постижението на единната валута е впечатляващо предвид факта, че дълговата криза на Гърция изтри 5.7% от разменната й стойност на пазара.

За фискалната година, завършваща на 30 септември, бюджетният дефицит на САЩ ще достигне рекордните 1.6 трилиона долара. Общо по света се търгува американски правителствен дълг на стойност 8.18 трилиона долара. Въпрекии това, инвеститорите показват доверие в устойчивостта на американската икономика, като лихвите по 10 – годишните бонове остават ниски на ниво 2.65%.

Китайският премиер Вен Жибао още през март поиска от САЩ „конкретни стъпки“ за овладяване на бюджетните дефицити и вдъхване на увереност за стабилността на щатската валута. Като предупреждение, китайските инвестиции в американски ДЦК през май бяха намалени до 867.7 млрд.

Коментаторите предричат, че централните банки на останалите азиатски страни ще последват примера на Китай и действително ще потърсят бърза диверсификация на валутните си резерви, за да не държат всичките си яйца в една кошница.

Когато пазарът на евро покаже изявени мечи тенденции, тогава се очаква азиатските ЦБ да купуват агресивно евро. Относно йената, преценява се, че голяма част от поскъпването й с 8.4% спрямо долара през тази година се дължи именно на интереса на Китай. Bloomberg