Истина е! Китайци са хвърлили око на българския чернозем и се облизват за стотина хиляди декара плодородна земя в Северозападна България. Не е вярна обаче прогнозата, че новината има потенциал да вдигне цените на земята и да раздвижи пазара, защото ... той бил достатъчно добре раздвижен!

Според Борислав Петков, който е Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи от почти 8 месеца на пазара е толкова интересно, колкото никога не е било до сега. Причината за това е в интереса на българските арендатори и инвеститори, а не толкова на чужденците, които всъщност отдавна са нагазили в нивите ни, особено в Южна България.

Петков обръща внимание, че китайците само ще подсилят конкуренцията, което е добре както за продажните цени на земята, така и за цените, които арендаторите плащат на собствениците.

В интервю за DarikFinance.bg Петков изтъква, че раздвижването, за което става дума, е резултат предимно от преструктуриране на портфейли на големите играчи в сферата и че то не влияе на първичния пазар на земеделска земя.

От разговора с него ще научите и какъв е потенциалът за закърпване на държавния бюджет чрез умело стопанисване на земите от държавния фонд и общините. 

Споделихте, че сте имал среща с китайските инвеститори, които се интересуват от земеделска земя в България. Бихте ли казал какъв тип инвеститори са те?

Миналата седмица се видях с китайските колеги. Хората, с които имахме среща, бяха представители на земеделска компания в Китай, държавна разбира се, която инвестира в много сектори на земеделието – растениевъдство, животновъдство, винопроизводство и дори в хранително вкусовата промишленост

Имат ли вече някакви експозиции в България или това са първите им стъпки у нас?

За първи път поглеждат към нас в тази сфера.

Колко голям е обсегът на техния интерес? Верни ли са цифрите за 100 хил. дка земя?

Условно да.

Тоест, повече или по-малко?

Повече, но имайте предвид, че 100 хил. декара са две – три землища. Има много по-големи чуждестранни инвеститори, които обработват много повече от 100 хил. дка в България.

От къде идват тези други инвеститори?

Повече от 8 години има чуждестранни компании, особено в района на Добрич, Варна и Южна България, където гръцки и турски компании стопанисват земя под една или друга форма.

Така излиза, че новината за китайците не е голяма новина?

Да, това, че някаква делегация е дошла в България с намерение за 100 хил. дка, не е кой знае каква новина. 

И все пак сериозни инвеститори ли са тези китайци? Да не се окажат като онези, дето строиха писта за Формула 1 в Доброславци ...

Те имат своя политика и от 15 години инвестират именно в земеделието. Имат подобни инвестиции в Канада и Австралия, а това, че са погледнали към малка България, може само да ни радва, особено ако внесат нови технологии и тяхното производство успее да е по-ефективно.

С какво ги привлича малка България? Нека предположа – ниските цени?

Вижте, тук не говорим за купуване, а повече за наемане на земеделска земя. Китайците нямат нагласа за покупка на земеделска земя.

А фактът, че искат да обработват такава има ли потенциал да раздвижи пазара?

Има потенциал да разджвижи арендните отношения, да създаде реална конкуренция, така че ползвателите да плащат адекватна цена на собствениците.

Какви са в момента средните арендни цени?

Движат се между 20 -26 лв на декар.

А колко могат да се повишат според вас?

Според мен нормалната рента, която трябва да достигне земеделската земя в следващите една - две години, трябва да е 35 - 37 лв. на декар, средно за страната, като изключвам Добруджа, защото там тя много отдавна е минала тези нива.

А по отношение на прехвърлянето на собствеността върху земята - има ли потенциал тази новина за чуждестранен инвеститорски интерес и присъствие да доведе до ръст на сделките и до вдигане на цената на декар?

Този пазар е раздвижен достатъчно в последните 8-9 месеца. Той е толкова активен, колкото не е бил никога досега и то само благодарение на българските участници. Тук отново правя уговорката, че в някои области традиционно имат интерес гръцки и турски компании, които гледат към Хасково, Ямбол, Свиленград заради близката  локация. 

Иначе, това, че някоя или друга делегация е дошла в България и е казала, че има интерес към земеделската земя, да, това също може да окаже някакво влияние. Но пазарът и в момента е динамичен, има много участници, а това е много хубаво, защото по този начин цената е стабилна, има конкуренция, а там, където има голяма конкуренция, има и някакъв ръст на цените.

Как точно е раздвижен пазарът - увеличил се е броят сделки или размера на прехвърлените площи?

Към днешна дата сделките са с около 30% повече спрямо същия период на миналата година. Респективно и количеството земя, което е прехвърлено, е много повече, отколкото през миналата година.

Това прехвърляне между дружествата със специална инвестиционна цел ли е главно или може да се дължи на процесите по уедряване на земеделските площи? 

Знаете, че има няколко вида пазар на земеделски земи. Единият е първичният пазар, където инвеститор или арендатор купува земя от собственика. Този пазар също е динамичен. Но от 7-8 месеца насам имаме вече и вторичен пазар, който се дължи на преструктуриране на портфейлите на големите участници на пазара на земя. Това са  инвестиционните дружества, големите арендатори, които правят замени и си продават един на друг земя. Това е добър сигнал за узряването на всички участници на пазара, защото това е един от подходите към комасацията – пазарният подход.

И искам да ви споделя, че съм изключително щастлив, че живея в това време, когато пазарът на земя е изключително интересен, динамичен и ми е жал, че единствения губещ към момента, това е държавата.

В какъв смисъл губещ?

Тя е най-големият собственик и не участва на този пазар.

А как би могла и какъв е потенциалът й да спечели от динамиката на пазара в момента?

Огромен е, тъй като тя притежава земя във всяко едно землище в България. Забележете обаче, че в министерството на земеделието няма специалисти, които да следят този пазар, да го анализират и да участват там, където държавата ще успее да комасира земята си, да я концентрира.

В момента държавата няма възможност да се разпорежда със земята. Ако беше изготвен Законът за комасацията, тогава можеше да се даде възможност на държавата да инициира уедряване на имотите и тогава тя щеше да е водещата в един такъв процес. Но тъй като това не се случва, можем да кажем, че държавата нехае за тази собственост,  която е около 2.5 млн. дка и която би донесла на бюджета изключително много приходи, особено в тази конкуренция.

Това, което казвате, е много интересно, имайки предвид, как финансовият министър Симеон Дянков се опитва да напълни бюджета с продажба на активи...

Аз на господин Дянков мога да му дам три съвета, как да напълни държавния бюджет със суми, които виждаме, че се опитва да вземе от други много важни сфери като здравеопазване и социални дейности. И трите са свързани с управляването на държавния фонд, на който принципал е министерството на земеделието и храните.

Да бъдем реалисти – Закон за комасацията тази година едва ли ще може да бъде приет и в този слисъл каквито и съвети да дадете, те няма да помогнат за този бюджет. Евентуално за следващия ...

Напротив! Още през месец юни миналата година подписахме един меморандум с министерството, заедно с един куп организации, сред които и Националното сдружение на общините, които пък са третият най-голям собственик на земеделски земи. В този меморандум беше казано, че до месец ще бъдат създадени работни групи за комасацията.

От тогава до сега съм изпратил сигурно 10 писма към министъра с покана да изпълни ангажиментите по меморандума, но резултат няма. Все пак ние не сме земеделските производители да изкараме тракторите...

Колко пари могат да влязат в бюджета от продажба на държавни и общински земи през тази година?

До тук не ви говоря за продажба на земи, а за ефективното им управление. Направете простата сметка – 2.5 млн. дка по 30 лв. на година. Това са около 75 млн. лв. Добавете към тях и общините.

Тази сметка хубаво я правим, но има ли го паричният ресурс - кой би  извадил тези 30 лв. на декар, които с вас слагаме в уравнението?

Вие знаете ли на последния търг за държавна земя в район Плевен каква рента е дадена?

Нямам представа.

78 лв.

Почти 4 пъти над средното към момента. На какво се дължи това?

На голямата конкуренция и желанието да бъде обработвана земеделската земя.

Дали това има връзка с растящите цени на суровините и земеделската продукция?

Това е безспорен факт. Никой няма да иска да наеме нещо, което няма да му донесе доходност. При положение, че в световен мащаб има тенденция за покачване на цените на зърнено – житните култури и че зърнения баланс в световен мащаб е на червено, инвестициите са оправдани. Освен това все повече се залага на биодизела, за който също от някъде трябва да бъде произведена суровината, така че колкото повече земя се работи, толкова по-добре. Факт е, че миналата година цената на пшеницата се покачи с около 50% спрямо предходната година. Тази година се очаква същото

Според Вас акционерните дружества със специална инвестиционна цел по-скоро биха купували, или по-скоро биха продавали земя, имайки предвид динамиката на пазара и нивата, на които са влезли?

И едното, и другото. Всичко се продава, стига да има цена. Всяко едно дружество решава само за себе си, разбира се, но и аз бих продал, когато получа адекватна оферта за труда, който съм положил през последните 5 години – концентрирал съм земя, вложил съм ресурс и съответно искам цена. Но това е съвсем различен вторичен пазар, който няма логика да влияе на първичния пазар. Това е пазар между отделните икономически субекти, които са инвестирали едни огромни суми и разменят своята собственост с оглед да преструктурират своите портфейли.

И ако можем да обобщим – и без китайците, пазарът на земя у нас е динамичен, като перспективите са това да се запази заради ръста в цените на селскостопанската продукция.

Точно така, като навлизането на външни капитали е добре дошло, защото ще доведе до конкуренция, а когато има конкуренция, има ценова стабилност и качество.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!