Китайските валутни резерви намаляха през септември с 60.82 млрд. долара до 3202 милиарда долара. Според MarketWatch, това събужда подозрения: дали пък спадът на китайските валутни резерви не е умишлен?

Данните бяха обнародвани от Китайската народна банка миналия петък. За пръв път от май 2010 г. валутните резерви на страната се понижават, като е отчетено най-голямото месечно понижение от 2002 г. насам – откакто този показател се следи от международните пазари.

Британските анализатори от Capital Economics в понеделник коментираха, че е малко вероятно Китай да продава резервите си, за да подкрепя стойността на юана – въпреки че повечето останали азиатски валути поевтиняха през септември.

Данните сочат, че Китайската народна банка, заедно с други търговски банки от Китай, през септември са купували чужда валута, нето 39.9 милиарда през деветия месец на годината. Валутното салдо на Китай е било положително през всеки месец от предходното тримесечие.

Така че поне част от спада на валутните резерви през септември може да се дължи на промяна в стойността на активите, които ги изграждат.

Обаче според Capital Economics има по-вероятно обяснение. И то е, че търговските банки не продават на централната банка своите валутни активи. Трудно е да се разбере защо точно, но вероятно се дължи на сътресенията в глобалната търговия.

Китай може би се старае да забави прираста на огромния си запас от валута – 3.2 трилиона долара. Възможно е да се повтаря политиката от времето на кредитната криза през 2007 г., която политика тогава не беше формално обявена – да се позволява на търговските банки да задържат при себе си чуждата валута, вместо да я продават за юани на централната банка.

Ефектът е забавяне в темпа на натрупване на валутни резерви в централната банка. Но аргументът на британските анализатори може да се допълни: така в китайските банки остава по-малко ликвидност в местна валута, което може да се разгледа и като анти-инфлационна мярка.

Британските финансисти предпочитат да коментират, че въпросът за китайските валутни резерви е политически чувствителен и може да доведе до международен натиск във връзка с подценения юан, който дава на Китай експортно предимство.

Въпреки спада през септември, през юли и август китайските валутни резерви нараснаха общо с 65.2 млрд. долара, с което нетния прираст за третото тримесечие достигна 4.2 млрд. долара.

Анализаторите изтъкват като друг възможен мотив централната банка да оставя валута в търговските банки, че Пекин вижда възможност да се повтори глобалната криза от 2007 г., когато кредитните пазари пресъхнаха. Китайските банки имат задължения към китайските вносители, които от своя страна се нуждаят от чужда валута за международните си транзакции.

След няколко седмици Китайската народна банка ще публикува новите си данни за платежния баланс през септември, след което ще можем да разберем повече за тази китайска валутна мистерия.

*

По последни данни на финансовото министерство в САЩ, Китай е намалил с 36.5 млрд. долара активите си, държавни в щатска валута през август. Така Китай разполага с щатски ДЦК за 1137 милиарда долара. Това съвпада с понижаването на S&P кредитния рейтинг на най-голямата икономика в света.