През миналата година на пазара е реализирано с 140% повече месо на риба тон от Средиземно море, отколкото рибарите са декларирали, че са уловили. Това сочи проучване на екологичната организация Pew Environment Group, цитирано от BBC.

През 2008 г. регулаторният орган Iccat /Международна комисия за консервацията на атлантическия тунец/ въведе нови мерки срещу прекомерния риболов. Тогава беше въведена система, предвиждаща вписване в хартиен корабен дневник на всичката уловена риба тон, за да може уловът да се проследява от морето до пазара или морските ферми.

Но според Pew в тази система зеят празнини. Има поне няколко начина, с които данните за улова могат да бъдат подправяни. Междувременно запасите от атлантическата риба тон (Thunnus thynnus), която се среща и в Средиземно море, са толкова силно експлоатирани, че видът вече се счита за критично застрашен от изчезване.

На база митнически документи от Япония, статистиката за експорта от страните в ЕС, както и данни на чуждестранния отдел в аграрния департамент на САЩ, изследователите са документирали едно действително голямо разминаване между декларираните данни от рибарите и реалните количества, постъпили на пазара.

През 2008 г., тоест преди да заработи новата система на Iccat, Европейският съюз е издал квоти за улов на 29 082 тона тунец. Реалният улов тогава се оценява на над 38 000 тона. През 2010 г. квотите са съкратени до 13 525 тона – но според Pew действителният улов е над 35 000 тона.

Официалните лица в Iccat обаче отчитат успехи: според тях, през 2010 г. уловът е бил дори по-малък от отпуснатите квоти за 13 500 тона и отдават това на своята нова система. Все пак организацията признава, че „някои от членовете на Iccat не са си предали данните за улова през 2010 г.“

От Pew са възмутени: както виждате, взетите мерки не решиха проблема; разликата между деклариран и реален улов нараства и това е „ясен индикатор, че е необходима много по-добра работа по проследяването на улова“.

При това природозащитниците изтъкват, че най-вероятно проблемът със свръхулова на рибата тон е още по-голям, тъй като в обобщените данни не е включен и незаконният улов – а само разминаването между данните на рибарите и данните за продажбите.

След като бъдат уловени, голяма част от рибите тон се транспортират в клетки до специални „ферми“ в Испания, Хърватия и Малта. Там те се угояват, преди да бъдат убити и изнесени – предимно за Япония, където има голямо търсене на риба тон от суши ресторантите.

Според Pew, големият проблем на средиземноморския риболов не са нелегалните лодки, а напълно легалните флотилии, които хващат рибата с мрежи. „Въпросът е как тези съдове хващат повече от разрешеното, щом имат независим наблюдател на борда? И щом носят улова си във ферми, в които има друг наблюдател, който следи трансфера на рибата?“

Впрочем специално за фермите Pew имат отговор: данните за броя на постъпващите риби се прикриват с общия тонаж на изхода. Някои ферми декларират, че рибите тон в техните клетки са угоявани до действително чудовищни размери.

Природозащитниците също така твърдят, че на практика няма начин точно да се изчисли и сертифицира нито теглото на улова, нито броя на уловените риби. След като рибата е в мрежите, във водата се спуска водолаз, който има задачата да определи теглото и броя на рибите – но това би могъл да направи със задоволителна точност само някой много опитен човек.

Същината на проблема е в това, че риболовните съдовете имат много по-голям капацитет, отколкото им е позволено да улавят. В периода 2005/06 г. подмамени от очертаващия се добър бизнес с Япония, много средиземноморски флотилии си купиха нови, по-мощни кораби. За да покрият променливите си разходи /т.е. да постигнат Break – even point/, сега те трябва да ловят много повече риба.

Някои съдове покриват разходите си например при улов на 300 тона риба. Но ако рибарите не разполагат с квоти за 300 тона, при фиксирана цена, техният свободен производствен капацитет не само не им носи печалби, а започва да ги вкарва в разходи. Така че рибарите са принудени от обстоятелствата да ловят повече, отколкото им е разрешено. „Най-добрият начин е да хванеш 200 тона и да декларираш 50 – тогава можеш да продължиш да си в бизнеса“.

Този момент е забелязан от научните съветници на Iccat. Следващата среща на организацията е насрочена в средата на ноември и ще се проведе в Турция. От Pew имат конкретно предложение към регулаторите: да се откажат от хартиената система и да преминат изцяло на електронна. Това не само ще подобри отчетността, но ще даде възможност да се приложат математически алгоритми, които ще установяват, има ли скриване на улова.