Разочароващите икономически данни, които напоследък получаваме от САЩ, събудиха стария дебат: има ли хроничен недостиг от икономически растеж в развития свят и ако да, какво можем да направим? - пише Гидеон Рахман, колумнист на Financial Times.

Последователите на Кейнс вече ясно заявиха какво мислят по въпроса: учени като Пол Кругмън и Брад ДеЛонг често ни поднасят отлични разработки. Но (така да се каже) класическата школа, въпреки че в политически план набира влияние от двете страни на Океана, досега сякаш не е казала нещо по-конкретно.

Затова лекцията върху рецесията в САЩ, прочетена през миналата седмица от нобелиста от Чикагския университет Робърт Лукас, беше от особен интерес – пише Рахман. Лукас е международно признат като интелектуален гигант и неговите мисли са показателни за нивото на цялата класическа школа.

Лукас започна със статистика: реалният икономически растеж в САЩ от 1870 г. досега е около 3% годишно. На глава от населението реалният прираст на БВП е 2%. За последните 140 години е имало само едно „гмуркане“ под това средно ниво – по време на Голямата депресия от 1930-е години. През последната криза спадът в реалния ръст на БВП е в размер една трета от ръста по време на Депресията.

Лукас твърди, че рецесията в САЩ е причинена от масово бягство към ликвидност след колапса на Lehman през септември 2008 г. Тези, които са финансирали набъбналата активност на инвестиционните банки и сенчестите банки през 2000-те години, са изпитали тежки загуби и са се юрнали да купуват правителствен дълг като източник на сигурност.

Според Лукас, това е модерният еквивалент на фалита на търговските банки в началото на 1930-те години, когато се стига до тежки загуби на банкови депозити, тъй като Федералният резерв не е осигурил достатъчно ликвидност на банковия сектор. Но според нобелиста, ФЕД този път е сторил правилно, като е инжектирал много пари във финансовата система. Именно по тази причина икономическият спад сега е по-незабележим от 1930-те.

Дотук добре. Но Лукас се захваща и с перспективите за икономически ръст в САЩ. Според него ще има „автоматично“ връщане на икономическия ръст в САЩ до дългосрочната тенденция от реални 3%, което от своя страна означава, че през следващите 10 години БВП ще трябва да се покачва с реални 4% годишно. Това можело да се очаква, ако системата на свободните пазари се възстанови и частният сектор постепенно се връща към равновесие.

Но Лукас предполага, че възстановяването този път ще бъде по-различно от онова, с което сме свикнали. И то не защото, както е според Кейнсианците, недостигът на съвкупно търсене ще попречи на икономиката да заработи на пълния си капацитет. Лукас твърди, че политиката в САЩ днес е недружелюбна към предлагането и с това пречи на „животинските сили“ да подпомогнат възстановяването на щатската икономика.

Лукас говори за изгледите да се поставят по-високи данъци за богатите, правителството да направи нещо в здравния сектор, да се въведат нови регулации за финансовия сектор. Лукас се пита дали всъщност САЩ не се превръща в държава на благоденствието /welfare state/ от европейски образец – и предупреждава, че социалните уклони на Западна Европа са съкратили БВП на глава на Стария континент с 20 – 30% за няколко десетилетия, започвайки от 1970-те.

Каквото и да се каже за Европа /а трябва да се признае, че напоследък към нея могат да се отправят повече критики, отколкото преди десетилетия/, не изглежда убедителна тезата на Лукас, че само за изминалите две години американската икономическа политика се е променила толкова сериозно, че икономическият растеж изведнъж да намалее с 1 – 2% годишно, твърди Рахман.

Структурните промени, за които говори Нобеловият лауреат, може и да са изключително въздействащи я дългосрочен план, тъй като имат кумулативен ефект, но обикновено в началото нямат особено въздействие. При това реално погледнато нито богатите, нито който и да е е обложен с по-високи данъци в САЩ. Нито пък реформите на Обама в здравеопазването и финансовата сфера са влезли в действие.

Частният сектор трябва да е наистина много далекоглед, за да е реагирал вече на тези дългосрочни реформи, които още не са факт, остроумничи авторът.

Разбира се, има и една друга възможност защо САЩ и Великобритания не се връщат към дългосрочните значения на икономическия си прираст – това е недостатъчният ръст на съвкупното търсене, което в момента е толкова слабо, че не може да гарантира нормалното възстановяване.

Но ако това е така – следвайки обяснението на Кейнс – тогава възникват тежки въпроси, например: доколко централните банки и фискът могат да решат този проблем, като продължават да изсипват облекчения за финансовата система?

Да оставим това настрана, засега – но професор Лукас в своята важна лекция не спомена, даже с далечен намек, недостигът на търсене като причина за ниския ръст на БВП. Като убеден класик, той е изключил този фактор априори, без да се занимава с емпирика.