След отнемане на лиценза на банката БНБ трябва да поиска обявяване на несъстоятелност с конкретна дата, от която банката не е можела да се разплаща. Тя е ключова по две причини. Първата е валидността на цесиите с депозити и прихващанията по кредити, които за четири месеца са достигнали 600 млн. лв. Другата са влоговете с преференциални условия, които според някои тълкувания може да се окажат гарантирани, след като квесторите намалиха лихвите по всички депозити на банката. Юридическите мнения по тези казуси обаче не са единни.

По информация на "Капитал Daily" тази дата ще бъде към 30 септември 2014 г. - отчетният период, към който резултатите от проверката на одиторите в КТБ показаха необходимост от обезценки за 4.2 млрд. лв. Към тази дата ще бъде и отчетът за капиталовата адекватност на КТБ на база оценката и след извършени съответни счетоводни операции. Този отчет трябва да бъдат предаден в БНБ до дни.

Датата е важна заради цесиите с депозити и прихващанията по кредити и заради гарантираните влогове.

От БНБ, чийто управителен съвет присъстваше на комисията, обясниха, че след консултации с юристи като Огнян Герджиков, Валентина Петрова, Ангел Калайджиев е дадено тълкуването, че те не са незаконни. БНБ обаче не е органът, който ги разрешава или не, тъй като са обект на търговското право. Според квестора на КТБ Лютов те не увреждат масата на несъстоятелността, тъй като чрез тях кредитите се събират изцяло. Той посочи и че синдиците на банката впоследствие могат да заведат дела и да оспорят дадена сделка и в крайна сметка да бъде отменена.

Няма единно тълкуване и съдебна практика, която да каже дали сделките, правени по време на специалния надзор, са нищожни или не. Юристите са разделени на две по отношение на цесиите. Според повечето от тях тази практика не е забранена от закона, а според други е чисто заобикаляне, т.е. постигане на незаконна цел със законни средства. Според критиците на тази практика е спорен въпросът дали депозитите представляват вземане, доколкото падежът по тях не е настъпил. По-големият проблем обаче е в реалното състояние на банката - макар и формално тя да не е във фалит през последните месеци, реалното ѝ състояние трябва да е било известно още от първите дни на специалния надзор.

Според търговски адвокат, който в миналото е бил и синдик на банка, операцията по продажба на депозити на кредитополучатели може да бъде оспорена от синдика и да падне в съда, ако е направена след датата на неплатежоспособност. Причината е, че са увредени интересите на останалите кредитори - депозанти, облигационери и т.н. Така повечето юристи твърдят, че ако датата на неплатежоспособност е няколко месеца назад, операцията се обезсмисля.

Другата страна, която засяга датата на неплатежоспособността, са депозитите. Продавайки част от вземането си към банката на неин кредитополучател, вложителят на практика предрежда други кредитори на банката, които са по-напред по закон.

Според юристи проблем идва от факта, че вземанията, които се цедират (влоговете), реално не съществуват, т.е. банката няма как да ги изплати. В същото време те се "заменят" срещу реално съществуващи активи (обезпеченията по отпуснатите кредити) и така резултатът е, че дупката в банката става още по-голяма. "Капитал" научи, че по този начин например са били вдигнати обезпеченията по кредити на групата около "Литекс".