След като балонът с горещ въздух се спука, а тенджерата под налягане е чисто празна, май на всички ни остава само едно - да зачеркнем 2009 година от икономическия си календар и да се приготвим да изядем парите си. Представям си го образно всеки път,
когато видя как някой вдига ръце, капитулирал пред страха, въпреки натрупания през последните години опит и знания.

Свидетели сме на това как връхлитащите един след друг трусове убиват бизнеси, което пък е повод за нестихващо производство на апокалиптични прогнози. Сигурно има страшна хипотеза и за българския капиталов пазар, който по последни данни оглавява класацията на сриващите се борси.

Добре, но не ползва ли той ултрамодерната платформа XETRA? Не се ли движи по надеждни регулации и не показа ли особено през последните две години как може да е място за финансиране на дружествата? Всички видяхме как БФБ е в състояние да докарва доходност за инвеститорите, какво е значението й за икономиката на страната. Какво тогава му е кривото на пазара, че падна толкова ниско и защо никой не му подава ръка?

Чуждият капитал

БФБ не бе единствената, от която чуждите пари започнаха да се изтеглят през миналата година. Миграцията започна с първите повеи на финансовия мраз и може би още не е приключила. Докато купуваха акции у нас, чужденците даваха сигнал, че гласуват доверие на българската икономика и очакват добра възвръщаемост за инвестициите си. Примерът им бе заразен за мнозина. Като че ли никой обаче не обърна внимание на факта, че най-много външни пари дойдоха именно когато местните играчи се почувстваха привлечени от възможностите на борсата и клиентите на инвестиционните посредници се умножаваха с всеки изминал ден. От една страна, това оттегляне показа спекулативното лице на чуждия капитал. От друга - посочи примамката, на която няма начин да не клъвне отново. 

ЛИКВИДНОСТТА

Да знаеш, че има авариен изход и в случай на нужда винаги можеш да напуснеш играта, е ключово не само в инвестирането. Когато през есента на миналата година паниката завладя индивидуалните инвеститори, пролича колко важни са «малките риби» за борсовата екосистема, защото именно те осигуриха възможността да продадеш на време купените по-рано акции. Макар и скромно, присъствието им на пазара осигуряваше известно ниво на ликвидност, от която се ползваха всички. Масовото им бягство от акциите бе може би един от поводите, които професионалните инвеститори търсеха, за да излязат от позиции. Парадоксалното в случая е, че по това колко малки са малките играчи, големите си направиха сметка колко като количество капитал могат да вкарат другия път. Единствената неизвестна величина, която може да промени сумата в това уравнение, е в ръцете на пенсионните фондове и държавата.
 
Пенсионните фондове

«Не ни е работа да подпираме пазара, а да гарантираме доходност за осигурените лица». Това е чудесно,  но според последните данни, минималната доходност за миналата година е отрицателна. Какъв ли ще бъде ефектът на още няколко такива последователни отчета върху клиентите, които не обичат да слушат за дълъг хоризонт на инвестициите? И как фондовете ще докарат доходността на плюс само от депозити и чужди пазари, отписвайки БФБ почти окончателно? Преди около месец ръководството на борсата направи опит да събере на една маса всички участници на пазара и да изкове екшън план за противодействие на кризата в нефинансовия сектор. Инициативата претърпя неуспех заради отказа на пенсионните фондове да участват в нея, които по този начин пропуснаха да се покажат загрижени за пазара. Вместо това се дистанцираха от агонизиращата индустрия, лишавайки я не само от парите си, но и от огромният си опит и професионални съвети.

Лостовете на държавата

Пасивна в подкрепа на пазара остава държавата, което е странно, при положение, че тя е собственик на голям дял в капитала на БФБ. Навярно все още има желаещи да го купят и стопанисват по-добре. Недоумение събуждат и проекти като този за Сребърния фонд, програмиран да инвестира навсякъде другаде, но не и у нас. Намират се анализатори, които одобряват принципа му заради контрацкиличността, която осигурява. Мнозинството обаче не показва да е съгласно, най-малкото, защото настоящата финансова криза показа, че островчета на стабилност за сребърниците ни не винаги ще се намират. Да се лишим от такъв играч, какъвто може да бъде този фонд, е луксозно престъпление, си шушукат мнозина. Може би е крайно време да вдигнат октавата както за Сребърния фонд, така и за прашасващите с години приватизационни сделки.

Алтернативните проекти
 
Умуването над въпроса как да се създаде постоянно търсене за българските акции и от там - нужната ликвидност на борсата, преминава през алтернативни проекти, като този за организирането на инвеститорски фонд. Той би могъл да се учреди с вноски на инвестиционни посредници и да се намесва на пазара при конкретна нужда. При постоянните разходи, които посредниците имат, съпоставено с ниските обороти на БФБ, едва ли обаче ще се намерят вложители за този алтернативен фонд именно сега. Още повече, че борбата при посредниците вече не е за клиенти и доходност, а за оцеляване.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!