Всяка година на третия четвъртък от месец ноември (или на 17 ноември, както се случи през тази година), се заговаря за новото вино Божоле - Beaujolais Nouveau. То е сладко, ароматно, с приятни мехурчета от ферментацията.

Това е може би най-популярното младо вино, което се предлага на пазара, ферментирало само няколко седмици преди да излезе на пазара. И никъде по света то не се сервира преди третия четвъртък на ноември.

В какво обаче се крие популярността му - наистина ли става въпрос изцяло за неповторимите му вкусови качества или е просто въпрос на добър маркетинг?

Годишно се дистрибутират около 60 млн. бутилки от новото Божоле. Французите изпиват 35 млн. бутилки, защото за тях да вкусят от новата реколта Божоле е традиция. Остатъкът от бутилираното младо вино пътува за Европа, най-вече за Германия, за Япония и за Съединените американски щати, където е модерно с него да се посреща Деня на благодарността (тази година на 24 ноември).
 
Обемът на годишната продукция Божоле и първият факт, който буди недоумение у ценителите на виното като цяло. Чудно е как такава малка площ, на каквато зреят лозята, осигурява толкова голямо количество грозде от специалния сорт, че да се засити не само местния, но и чуждестранния пазар.

Провинция Божоле се намира северно от Лион. Лозята са засадени на парцел, простиращ се върху 20 хил. хектара. От север до юг е дълъг точно 55 км. и е широк 14 километра. Общо 39 села се изхранват с отглеждането на специалните сортове грозде, като най-важни са насажденията в северната част на региона.

През 1990 година е отбелязан рекорда за всички времена в производството на Божоле. Тогава са отчетени 500 хил. хектолитра вино Божоле. Веднага светът реагира и брандът започва да губи от репутацията си. Мнозина не вярват на обяснението, че годината е била много плодородна и за това винарните са бутилирали толкова много Божоле.

Една от причините, поради която Божолето е специално, е технологията, по която се приготвя. Гроздето от специални сортове се бере на ръка в началото на месец септември. Когато са събрани и сложени в бъчвите, зърната не се намачкват, а се оставя на по-горните пластове да натежат над по-долните в процеса на ферментация. По този начин тя протича в самите зърна на гроздето и сокът поема от аромата на ципата. Освен това при този метод въглеродният диоксид от ферментацията се отделя и задържа под капака на съда, в който се извършва ферментацията, като по този начин оказва допълнителен натиск върху ширата.  

Заради цялата тази романтика около производството на Божолето, през 1980 година провинцията става един от най-популярните винопроизводителни региони в света. Всички искат да капитализират тази популярност, при което избухват и скандалите.

През 2001 година властите унищожават 1.1 млн. каси с вино, тъй като констатират, че производителите мамят потребителите, предлагайки им нещо различно от традиционното Божоле. Започват съдебни процеси, в които винопроизводителите търсят отговорност от медии, публикували негативните оценки на експерти за качествата на Новото Божоле.

Междувременно зачестяват сигналите, че винарите добавят нерегламентирано захар към виното с цел да вдигнат алкохолния му градус. При тази процедура се получава концентрат, който после може да бъде разреждан и в крайна сметка обемът на продукцията да се увеличи. Това налага на държавата да наложи квоти на производството, но през 2004 и 2006 година те биват сериозно надхвърлени от производителите.

В действителност добавянето на захар е позволено, но има стриктно определен лимит. В провинцията се води отчет за това колко захар е била продадена на винопроизводителите.

Ето защо противниците на Божолето не са малко. Според тях цялата тази шумотевица около Божолето "вгорчава" удоволствието от консумацията на виното. Често срещана сред тях е репликата, че Божолето е евтин заместител на вино, ако ви се пие пино ноар.

Почитателите на Божолето обаче са повече. Те нямат търпение да вкусят от новата реколта Божоле и с това да спазят традицията, превърнала се в световна. Тези от тях, които обичат да колекционират вино и да пазят бутилките за специални случаи обаче трябва да знаят, че Божолето трябва да се изпие най-късно до 6 месеца след като е бутилирано.

Има разбира се и такива познавачи, според които доброто Божоле не е Nouveau, а е отлежало.

От които и да сте, Наздраве!