Традиционно българинът свързва забогатяването със спестовност, късмет или с далавери. По времето на комунизма държавата правеше всичко възможно, за да растат спестяванията на населението, тъй като банките бяха нейни и кредитираха държавни предприятия. Това беше основният начин, по който излишъците от парите, давани като заплати се връщаше обратно в икономиката.

Сега това става с кредити, който банките отпускат както на частните потребители, така и на бизнеса. И тъй като банките в България са стабилни, а спестовността е залегнала дълбоко в съзнанието на повечето хора, на фона на политическата и икономическата несигурност в страната, спестяванията продължават да нарастват, бележейки нов рекорд всеки пореден месец, независимо че лихвите по тях паднаха рязко надолу от началото на тази година.

Нещо повече, за последните 5 до 10 години средната доходност от депозитите в банките е по-ниска от средната инфлация в страната. Т.е. дългосрочните влогове на практика са губещи.

Има ли алтернатива? Да, това са взаимните фондове. В България те все още не се радват на особена популярност, въпреки че през последните години банките започнаха да предлагат продуктите им в своите офиси.

За много хора взаимните фондове изглеждат твърде рискови, а за други не са достатъчно печеливши. Причината за страховете е липсата на гаранции. Т.е. за разлика от депозита в банката, тук вложителят наистина рискува парите си. Но да ги загуби е много трудно.

Първо, сметките на инвеститорите не влизат в сметката на фонда. Те са индивидуални и при фалит, друг фонд ще поеме управлението на парите или съответната сума ще бъде изплатена с реализираните печалби или загуби.

Второ, за да бъдат загубени всички пари от дадена сметка, то трябва цената на активите да бъде заличена. Например акциите на десетки водещи американски компании, не само да се сринат, но и да бъдат спрени от търговия. Нещо, което никога не се е случвало.

Така в дългосрочен план взаимните фондове са по доходоносни от много други видове вложения и в същото време са много по-сигурни от индивидуалните инвестиции на пазара. В разгара на кризата от 2008 г. до 2009 г. много от водещите взаимни фондове в света реализираха големи загуби, но в следващите 4 години не само възстановиха позициите си, но и регистрират сериозна положителна доходност.

Най-големият такъв фонд, опериращ на територията на България е Pioneer Investments. Той е един от най-старите в света, създаден е през 1928 г. В нашата страна Pioneer Investments оперира от 10 години. За това време фондът е набрал активи на стойност 130 млн. евро, поделени поравно между индивидуални и институционални инвеститори. Тези от тях, които нямат достатъчно спестявания за директни инвестиции използват спестовни планове, Застраховка Живот с Алинац България и други структурирани продукти.

Основната цел на взаимните фондове е да реализират годишна доходност над инфлацията. При това според българското данъчно законодателство капиталовата печалба от инвестиции във взаимни фондове не се облага, за разлика от депозитите. Доходността на депозитите пада от 2009 г насам, като се очаква през 2015 г, тя да достигне средно 2.97%, според прогноза на Unicredit.

За разлика от пенсионните фондове обаче, взаимните нямат ограничения в това в какво да инвестират. Така те са много по-гъвкави, отговарят много по-бързо и лесно на промените в пазарните цикли и са по-печеливши.

Високите лихвени нива досега бяха една от основните причини за ограничения интерес към взаимните фондове. Мнозинството от българите пренебрегваха корелацията риск-печалба. Но това вероятно ще се промени. От Pioneer прогнозират двуцифрен годишен ръст на фондовите пазари в глобален мащаб през следващото десетилетие.

Освен Pioneer на територията на България оперират още фоновете на водещи световни компании като Sentinel, Capman, Raiffeisen, а в момента на пазара навлиза и Schroder.

 

Бумът на вложенията във взаимни фондове в България е неизбежен. В Румъния например от 350 млн. евро през 2008 г., колкото приблизително е размерът на сектора в нашата страна в момента, през 2010 г, отрасълът надхвърли 2 млрд. евро, а през тази година вероятно вече е над 3 млрд. евро.

 

Целевият потребител на взаимните фондове е всеки, който може да си позволи да отдели между 20 и 30 на сто от своя разполагаем доход за период над 1 година. Като хоризонтът на инвестициите е от 5 до 10 години.