Банките в Европа са принудени да продават повече дългосрочни облигации, за да привлекат финансиране, с което да се застраховат срещу поредна финансова криза. Европейските застрахователи и осигурителни фондове пък са най-големите купувачи на подобен тип книжа. Техните регулации пък ги подтикват да се въздържат от държането на такъв вид дълг.

Това е причината финансистите да очакват, че в бъдеще издаваните от банките облигации ще се търсят все по-слабо, а за да задоволят глада си от пари, банките ще трябва да измислят нови начини за привличането им. Междувременно разминаването между регулационните практики за двете индустрии - банковата и застрахователната, може да окаже негативно влияние върху крайните потребители - клиентите на пенсионните и застраховатeлните и осигурителни фондове. В същото време се прокрадват съмнения, че разрешаването на този проблем може да се превърне в по-сложна задача, особено ако в нея надделеят различни лобистки интереси.

Според банковото правило, заложено в стандарта Базел III, банките трябва да си осигурят дългосрочно финансиране от € 2.3 трлн. В същото време Правилото за платежоспособност II на Европейския съюз препоръчва на застрахователните и осигурителните фондове да се въздържат от държането на подобен дълг, тъй като им излиза скъпо.

Така двата регулативни стандарта създават напрежение в системата, коментира пред Агенция Блумбърг Саймън Хилс, изпълнителен директор на Асоциацията на британските банки, в която членуват над 200 банки от 60 страни.

Стандартът Базел III, който ще бъде приведен в действие през 2019 година, изисква от банките да разполагат с достатъчно пари в брой, за да посрещат задълженията си за година напред. Идеята, преследвана с това изискване, е банките да бъдат отучени от краткосрочното финансиране. Именно този тип практики тласнаха към банкрут Лимън Брадърс, четвъртата по големина банка в САЩ.

През следващите осем години европейските банки ще трябва да се справят с дефицит в ликвидността в размер на € 2.3 трлн. Това е точно половината от дефицита, допустим при Базел III. За сравнение, американските банки оперират с дефицит от € 2.2 трлн.

За да покрият тази нужда от ликвидност, банките ще трябва да продават облигации със срочност повече от една година или да увеличат депозитите си.

През последната година европейските банки да продали дълг със срочност пет и повече години за общо $ 809 млрд. Застрахователите са изкупили близо 60% от предложените емисии. За тях правилото Платежоспособност II влиза в сила през 2013 година. То ще направи така, че държането на подобен дълг да излиза скъпо, защото от тях се изисква да гарантират държането на подобен дългосрочен дълг с капитал, а не с активи. Това е и причината от бранша да искат разхлабване на регулациите в това отношение.

Ето и конкретен пример за това колко остра е нуждата на банките от разплитане на сложния проблем.

Lloyds Banking Group Plc е една от най-големите банки на ипотечния пазар във Великобритания. Тя е и една от най-нуждаещите се от осигуряване на дългосрочно финансиране. Близо половината от общо $ 477 млрд. привлечено от нея финансиране в момента, е със срочност по-малка от една година. Способността й да привлича ново финансиране до голяма степен е обвързано с кредитния риск на страната. След проблемите на национално равнище в Гърция, Ирландия и Португалия, например, там банките изпаднаха в огромни затруднения.

Застрахователите и пенсионните фондове обикновено купуват дългосрочен дълг, за да финансиратг с него дългосрочни задължения, тъй като те имат такива към клиентите си по линия на договори за 30 и повече години. Вместо дългосрочни банкови облигации тези фондове могат да купуват краткосрочни и да хеджират с лихвени суапове. Това обаче ще намали възвръщаемостта от инвестицията им, което в крайна сметка ще се отрази на крайните клиенти. Така може да се получи, че потребите да плащат повече вноски във фонда, а накрая да получават по-малки пенсии.

Преди дни президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу призова за нова система от финансови регулации, които да синхронизират правилата между страните в европейската общност. Усилията в тази насока срещат принципната подкрепа на канцлера на Германия Ангела Меркел и от президентът Барак Обама. Те обаче се разминават със стриктните правила, по които работят банките и застрахователните компании, което навява съмнения, че Европа се опитва да разхлаби регулациите под натиска на лобисти. Bloomberg