В третия кръг на дебатите, организирани от Българска стопанска камара с медийното партньорство на DarikFinance.bg, е времето за

ВЪПРОСИ НА БИЗНЕСА КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ

ВЪПРОС ОТ ПРОФ. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ: Колко смятате, че до 2010 г. трябва да е процентът от БВП, който трябва да се отделя за наука? Какви стимули предлагате за бизнеса да инвестира в наука? Как ще използвате научния потенциал на БАН и ВУЗ? Какви мерки ще предприемете за мотивиране на младите учени да се занимават с наука в България?

ОТГОВОРИ:

НАПРЕД: Ние имаме едно фундаментално предложение за отстъпване на 50% от корпоративния данък на фирми, които влагат пряко в публични и научни дейности. Имаме предвид да дадем възможности на кметовете и научните среди да разработват проекти, а фирмите да ги изпълняват за сметка на част от корпоративния си данък. Може да се започне с 30% и да се стигне постепенно до 50%. Относно използването на потенциала на БАН и младите учени, една от идеите ни е именно да ги включим чрез тази система на намаление на корпоративния данък... Относно процента за наука от БВП – над 2% според възможностите на бюджета.


НДСВ: Въпреки някои обвинения в популизъм, НДСВ не е партия, която вади торбата с обещанията преди избори. Целта е 3.5%, както е записано в Лисабонската стратегия, но не в рамките на 2010 г. Не съм удовлетворен от научния потенциал на БАН – впечатлението ми е, че е необходимо преструктуриране. Относно облекченията – не трябва да се създават специални преимущества, а е необходима политика, даваща равни възможности за всички.

ДСБ: Няма да коментирам конкретен процент за наука, трябва категорично да се промени начинът на финансиране. Необходими са програмни бюджети, които да стимулират учените да се занимават с приложна наука. Имаме огромни възможности по отношение на нанотехнологиите, софтуерната индустрия и др., имаме добри учени, но те трябва да бъдат подкрепяни целево. Трябва да се поощрява сътрудничеството между БАН и университетите. Научният потенциал на БАН трябва да се използва за формиране на капацитет у студентите. По отношение процента от БВП, разбира се, необходим е стремеж към изпълнение на поетите ангажименти по международни договори.

СДС:   Подкрепяме навлизането на частни капитали в образованието и науката, и програмно бюджетиране. Параграф 4 от Закона за висшето образование забранява наличието на поделения на чуждестранни висши училища в България. Една такава разпоредба трябва да отпадне, за да привлечем чуждестранни висши училища или научни институции. Относно процента от БВП ми е трудно да се ангажирам, но средствата трябва да са близки до средното за ЕС.

ГЕРБ: По отношение процента от бюджета - не знаем какво ще заварим. Трябва да е между 1 и 3 процента делът от БВП. Необходимо е преструктуриране на БАН. БАН трябва да слезе на терен. Тази връзка трябва да се направи по-динамична.

БСП: Тъй като образованието е бъдещето на България, ние планираме да отпуснем близо 3 млрд. лв. за висшето образование. Насочване към разширяване на достъпа, стимулиране на конкуренцията между ВУЗ. По-ефективно взаимодействие между бизнеса и науката. Всяка намеса на бизнеса с финансови средства в науката и образованието е добре дошла и трябва да се преориентира насърчителната политика.

Реплика от проф. Димитров: Относно процента повечето от вас обещават големи проценти, защото не знаят как стоят нещата. Ако стигнем 3%, ще бъде такова събитие, което аз лично не го вярвам. Принципът на проектно финансиране отдавна работи в БАН. Мен, например, ме търсят фармацевтични фирми, но за съжаление, не са български.

Реплики:

Владимир Каролев (НДСВ): В БАН има и неграмотни икономисти.

Евдокия Манева (ДСБ): Програмно бюджетиране с ясни цели и използване капацитета на БАН, а не административни реорганизации, които не водят до реален ефект.

Мирослав Найденов (ГЕРБ): Искам да дам един положителен пример. Столична община ангажира БАН в проекти в областта на екологията и акад. Юхновски предложи един нов метод за популацията на кучета…

ВЪПРОС ОТ ЛЪЧЕЗАР ЦОЦОРКОВ: Как на практика политическите сили са определили тези свои приоритети, тези потенциални възможности? Кой е онзи набор от показатели, които политическите сили са готови да идентифицират преди изборите, който да характеризира в какво състояние се приема държавата и какво ще стане след 4 години с тези показатели?

ОТГОВОРИ:

НАПРЕД: Повишаване производителността на труда, повишаване на енергийната ефективност и използване на природните дадености и географското положение – това са нашите основни приоритети. Българското земеделие е хранело Европа до Втората световна война, после хранеше СССР... По отношение на показателите ще следим доходите, производителността на труда и БВП.

НДСВ: Ние, като либерална формация, винаги следим как се развива икономиката ни на база двата основни индекса за икономическа свобода. Показателите са включени в тези индекси – БВП, състояние на публични финанси и пр. Проучваме най-добрите международни практики винаги, когато предлагаме едно или друго решение. Най-важното преимущество на страната ни са хората и трябва да инвестираме в образование и наука, за да станат тези хора производителни.

ДСБ: Четирите приоритета, за които споменах, са определени на база проблемите, които съществуват в тези сфери – разликата между актуално състояние и възможно състояние. През последните години правителството води битка срещу концесионерите, не им позволява да правят експорт... В момента над 40% са преоразмерени съоръженията, за които се харчат европари, т.е. харчат се много пари за неефективни дейности. Селското стопанство: да не отиваме прекалено назад – 89 г. 25 % от БВП идваше от селското стопанство, а сега едва 5%..., т.е. огромни са резервите. По отношение на показателите, освен стандартните, нещо което сериозно трябва да се наблюдава, са регулаторните режими, за да се подобри икономическата свобода.

СДС: Темата за това как партиите определят приоритетите си е абстрактна и предполага философски отговор. От гледна точка на СДС нашите приоритети се определят от приоритетите на обществото. Ние възприемаме десните ценности, които се споделят и от по-голямата част от гражданите. Фундаментален десен принцип е „по-малко правителство, по-ниски данъци, по-малко чиновници”, вкл. по-малко зам.-министри... Друг конкретен пример е добрата инфраструктура, което също е приоритет на българското общество. Тези пироритети не сме си ги измислили ние, а гледаме какво желае обществото и възприемаме неговите ценности. Относно параметрите, важни са бюджетните разходи, инвестициите... Смятам, че след 4 г. Бихме могли да постигнем една много по-гъвкава и по-малка държавна администрация, която да поглъща по-малки разходи.

ГЕРБ: На какво ще стъпим? Тъй като чисто икономическите показатели в контекста на кризата са твърде динамични... Едното важно нещо са чуждестранните инвестиции – да направим така че да дойдат. Второто е процентното усвояване на еврофондовете. Нашият критерий ще е какъв е процентът на усвояемост на еврофондовете, когато излезем от управлението след 4 г. По отношение на приоритетите, това не са като цяло приоритети на нашата програма. Защо земеделие? Защото то има гарантирани средства в контекста на кризата. Второ, има световен дефицит на храни, т.е. всичко, което бихме произвели, можем да го реализираме. Най-важното, земеделието и туризмът могат да се явят като алтернативна заетост в момент на криза.

БСП: Имаме възможност да развием всички форми на туризъм. Трябва да продължим изграждането на транспортните коридори. По отношение на параметрите, според мен, при смяната на властта цифрите на БВП и тяхното нарастване и разпределение ще даде отговор на въпросите, които ни интересуват.
Реплика от Л.Цоцорков: Донякъде получих отговор. Бизнесът иска държавата да се управлява не на парче, целите и приоритетите да се определят прагматично и експертно. Тези цели и политики трябва да са надпартийни. А политиците да се съревновават по отношение на стратегиите, пътищата, по които ще постигнат най-бързо и най-качествено и количествено тези цели. Дошло е време да научим националните цели и политики и бизнесът очаква това.

ВЪПРОС ОТ НИКОЛА ЗИКАТАНОВ: Дали политическите сили разбират, че пътят към богатството минава през по-ефективното използване на това, което имаме. Най-големият ни ресурс са хората, младежите, които сега работят за други икономики. Това са земеделските земи, които пустеят. Това са европейските фондове, които стоят неизползвани. Въпросът ми е, съгласни ли сте резултатът от вашата управленска дейност да се измерва с това колко по-малко ресурси стоят неизползвани?

ОТГОВОРИ:

НАПРЕД: Съгласен съм, че дейността на всяка политическа сила трябва да се измерва с това доколко е разрешила на хората в страната да си свършат работата и да направят баницата, която после да се разпределя. Трябва да приключим със социалната демагогия и, заедно с бизнеса, да изведем България на това място, което й се полага в ЕС. Безспорно, българската плодородна земя трябва да даде това, което може. Ако България не изкара като основен приоритет икономическото си развитие в следващите поне 20 години и не го следва неотклонно, няма да постигнем никакви резултати.


НДСВ: Безспорно е, че богатството на една нация зависи от ресурсите. За природните богатства вече говорихме, за хората... Да повече хора отиват да учат в чужбина, но и много хора се връщат. Фактът, че в България чуждестранните инвестиции са повече от тези в Румъния на глава от населението и спрямо БВП, означава, че България има конкурентни предимства. „Хюлет Пакард” не случай откри най-големия си офис именно в България. Това беше последвано като пример и от много други големи инвеститори. Важно е много да се използват европейските фондове, но не толкова корупцията, колкото институционалният капацитет е проблем в това отношение. Трябва да се стимулират хората да работят в държавната администрация – няма достатъчно експерти, които да работят по европейските програми.

ДСБ: По отношение на предложението Ви за по-голямо използване на ресурсите. Това, което демотивира младите хора, е нечестното и непрозрачно управление, корупцията и липсата на върховенство на закона. Когато младите хора виждат всичко това, те не виждат бъдещето си в България. Когато за всяко едно разрешително, трябва да се плащат комисионни, за какъв бизнес и какъв просперитет можем да говорим. Ако погледнем структурата на инвестициите, те са основно в собственост, която не носи доход. Трябва да се създаде такава икономическа среда, че да се привличат инвестиции, които носят доход. Важен е капацитетът на администрацията, но при всяко едно управление тя се подменя и се съсипва нейния капацитет. Нужна е устойчивост.

СДС: Относно човешкия капитал – защо толкова много млади хора предпочитат да следват в чужбина? Защото те вярват, че там ще получат по-качествено образование. Пак опираме до въпроса защо е забранено със закон в България да се отварят представителства на чуждестранни ВУЗ. Относно емигрантите – голяма част от тези хора не са изправени икономически до стената и могат да се справят и в България. Истината е, че голяма част от тях напуснаха, защото им е омръзнало от цялата среда, за което до голяма степен съдействат и политическите сили - омръзнала им е ситуацията на непредсказуемост, многото регулаторни режими, корупцията. Много хора биха се върнали, ако имат по-предсказуема среда.

ГЕРБ: Трудно е да върнем интелектуалния ресурс, който напусна през последните 20 години. След прехода всички правителства започваха с чистка. Предлагаме разделяне на партийния от експертния потенциал, защото иначе наистина се получава чистка. В управлението на страната трябва да влязат надпартийни експерти. Трябва да подобрим и бизнес средата, така че да се върнат тези, които са отишли навън. По отношение на ресурсите – нека да стрижем по-често овцата, а не да я дерем!

БСП: Всички в тази зала сме виновни за това, че нашите деца не се връщат. Какво като политици и бизнесмени сме направили, че да им осигурим среда, която да ги привлече? За да ги върнем, БСП ще създаде една икономическа среда за бизнеса и научния потенциал, здравеопазване, образование... среда, в която младият човек може да намери своето място и с желание да се върне да работи в Р България.
Реплика от Зикатанов: От отговорите, от думите съм доволен. Не съм доволен обаче от резултатите от управлението през последните 20 години. Нека приемем, че резултатите от последните 20 години, макар да има и важни елементи от тях, са потънали... Било каквото било!. Нека политическите партии приемат, че самолетите и влаковете към България трябва да са по-пълни.

Реплика от Каролев: Нереалистична цел е докато България е под средното ниво на ЕС нашите деца да започнат да се връщат. За да се пречупи тенденцията, трябва България да стигне поне средното ниво на ЕС. Повечето хора, които напуснаха, го направиха в периода 1997-98 г., така че не ни поставяйте нереалистични цели!

Реплика от ГЕРБ: Наистина заплатата е важна, но понеже трудно ще достигнем това ниво, трябва да направим така, че да им дадем възможност за по-добра реализация, дори за по-малко пари. В момента не могат, защото навсякъде влизат партийни кадри. Ако дадем превес на експертното начало, те ще започнат да се връщат

ЧЕТВЪРТИ КРЪГ: ВЪПРОСИ НА ПУБЛИКАТА

ВЪПРОС 1: На колко оценяват политиците, какъв процент от БВП, т.нар. икономика на знанието в България? Споменаха, че ако се реформират БАН или ВУЗ, биха се увеличили средствата за тях. Смятат ли, че ако стане тази реформа, това ще доведе до коренна промяна в икономиката на знанието и тогава на колко биха я оценили? Ако има нещо допълнително, което пречи на тази икономика на знанието, биха ли го формулирали. Подсказвам – използването на еврофондовете е под 1 процент и като причина беше споменато, че липсват кадври, които да го направят. Ако се направи подходяща среда, има потенциал само БАН годишно да изкарва 1 млрд. евро.


ОТГОВОРИ:


НАПРЕД: Административният капацитет може да бъде подпомогнат от ВУЗ и БАН, но, от друга страна, това е твърде специфична дейност, който изисква специфична подготовка. Не бих се ангажирал с проценти или прогнози относно това на колко оценяваме в момента икономиката на знанието.

НДСВ: Аз също не мога да оценя икономиката на знанието. Убеден съм, че има нужда от преструктуриране на науката и ВУЗ. Преди няколко години престанах да преподавам в един университет, защото скъсани от мен студенти отиваха и си взимаха изпитите при други колеги от същата катедра. Това трябва да се промени! По отношение на еврофондовете продължавам да твърдя, че основният проблем там е административният капацитет. Тези хора, които работят по тези проекти, трябва да работят за по-високи заплати, което пък създава конфликт на интереси между тях и останалата част от администрацията. Така че, въпросът е важен и няма еднозначно тълкувание.

ДСБ: И аз се въздържам да определя процента на икономиката на знанието. Няма сфера в общественото производство, която да няма резерв по отношение приложение на интелектуалния потенциал на нацията. Що се отнася до БАН и възможностите на тази гилдия да работи за икономика на знанието, говорим за начина на финансиране – истинско програмно финансиране, не измислени теми, а неща, които изискват конкретни резултати. По отношение усвояването на евросредствата, става дума за откровена намеса при оценката на проектите, а не за липса на капацитет. Специалистите си вършат работата, но те не казват последната дума.

СДС: Т.нар. икономика на знанието в момента дава не повече от 1% от БВП, което е нищо. Засега е само едно добро пожелание, че България би могла да има едва ли не Силиконова долина и пр. Нямаме и достатъчно добре подготвени кадри, което е тежка присъда за образователната ни система. Относно това, колко процента може да дава икономиката на знанието – надявам се много повече от сега... Относно усвояването на фондовете, проблемът не е толкова в административния капацитет, колкото в корупцията. ЕС ни спря фондовете, именно заради корупцията.

ГЕРБ: Наистина усвояването на фондовете е под 1%, което трябва да оставим без коментар. Тъй като постоянно се коментира ниския административен капацитет, искам да кажа, че в момента администрацията тушира този капацитет в бройка, а не в качество. Наистина големият проблем е корупцията. Относно икономиката на знанието нещата могат да бъдат само пожелателни. Това е наистина възможният български „петрол”!

БСП: Икономиката на знанието се оказа въпрос с повишена трудност за всички нас и това е нормално. По отношение усвояването на фондовете наистина липсва административен капацитет, поради ниското заплащане.

ВЪПРОС 2: Каква е демографската политика на България в следващите години, като това включва и българските диаспори?

ОТГОВОРИ:

НАПРЕД: Една от основните цели на Движение „Напред” е да върнем колкото може повече способни млади българи. Трябва да им дадем перспективи, условия за реализация и нормални доходи. По отношение на диаспорите, Българската православна църква и българското Правителство трябва да направят доста повече, в т.ч. обучение, свещеници, които да служат там...

НДСВ: Броят на хората, които живеят в една икономика, е много важен. Ние обаче, либералите, сме малко по-широко скроени. Според НДСВ трябва да сме либерални към емиграцията – нямаме нищо против вноса на хора от трети страни, стига да не виснат на нашия врат, т.е. да имат някакъв ценз, да има т.нар. зелени карти…

ДСБ: Въпросът за демографската политика е изключително обширен – това е самостоятелна тема. Ще обърна внимание върху няколко икономически показатели, които биха направили по-привлекателни условията за живот, така че семействата да имат повече деца, а децата да остават в България. Чувството за справедливост в България е унищожено. Трябва да се подобри качеството на живот - и в градска, и в селска среда. Качествено образование и здравеопазване…

СДС: Ще се концентрирам върху един от аспектите на въпроса. Българските общности в чужбина се делят на две големи групи – едната е общност на емиграция основно в САЩ и Европа, а другата голяма група са членовете на традиционните ни общности (диаспорите). Има фундаментални проблеми в българското законодателство по отношение процедурите за придобиване на гражданство. Освен това всеки кандидат-имигрант се сблъсква с българската администрация. Така много хора, които искат да живеят в България, не могат по 3-5 г. да получат българско гражданство. Не съм толкова на мнение, че трябва да се насочим към внос на работна ръка, особено в условията на криза, а по-скоро трябва да положим усилия да насочим към България наши сънародници от диаспорите.

ГЕРБ: Важен въпрос. По него трябва да има държавна политика, каквато липсва. Трябва да има национален консенсус. Другият въпрос – обезлюдяването на цели региони в България... Наистина всичко се съсредоточава в София, а прекрасни региони обезлюдяват, защото няма алтернатива там... Започва в същото време там една офанзива от навлизане на чужди капитали в тези региони и това в един момент ще ни направи чужденци в собствената ни страна.

БСП: През цялото време ДСБ и СДС критикуват БСП, като че ли са паднали от Марс - става въпрос за последните 20 години. За един демографски взрив е ясно, че трябва да има придобивки за семействата, насърчителни мерки. Тази година предлагаме половин милиарда за семейни надбавки... Относно диаспорите, действително трябва да има консенсус и национална политика. Дали ще се върнат емигрантите, зависи от това какво ще им предложил в България. Трябва да изпращаме попове и учители, действително...

Реплика от Каролев: Много македонци искат да вземат български паспорт, не за да живеят тук, а за да могат да пътуват в Европа. Да създадем условия от тези страни, в които е по-лошо да се живее, да идват в България, стига да не висят на социалната ни система.

Реплика от СДС: Голяма част от нашите сънародници в диаспорите дори не са православни, така че православните свещеници няма да решат проблема.

Реплика от Цоцорков:  Приемаме закони или изменения на закони, преди да сме наясно каква ни е националната консенсусна политика по един или друг въпрос.

Реплика от Зикатанов: По отношение на сомалийците, нека поставим допълнителен критерий – дали те искат и дали могат да се интегрират... Да не отваряме духа от бутилката…

Реплика от Биляна Раева: Младите семейства да могат да живеят в собствен дом, детските градини да са достатъчни и да предлагат добри условия, да създадем като цяло добри условия за живот... Добре би било и бизнесът да се включи в програмата за детски градини на работното място.

ВЪПРОС 3: Имам по-скоро молба. Има ли възможност сега да приоритизирате най-важните неща, според вас?

ОТГОВОРИ:

НАПРЕД: Първо, свободно договаряне на заплатите между бизнеса и работниците. Второ, преотстъпване на 50% от корпоративния данък на онези фирми, които влагат инвестиции в образование и наука. Трето, намаляване на бюрокрацията и регулаторните режими; ограничаване на корупцията.

НДСВ: Първо, в условията на криза малко неща могат да се направят, които да имат веднага ефект. Две неща могат да се направят веднага: 1. Да се намалят още осигуровките; 3. Да се намалят държавните разходи. Ние бихме продължили досегашната си политика за намаляване преразпределението на БВП в посока 35%, намаляване на социалните осигуровки, намаляване на регулаторните режими, борба с корупцията.

ДСБ:  Нормална икономическа среда – отсъствие на корупция и политическа намеса при разпределение на публичните финанси; намаляване на административните разходи и администрацията; намаляване на осигуровките. Виждаме огромни възможности през следващите години във водата, природата, селското стопанство, подземните богатства, възобновяемите енергийни източници, транспорт и комуникации – това са направленията, в които трябва да се работи енергично.

СДС: Три принципа – ниско облагане, добра инфраструктура, малко правителство. В момента има цели излишни министерства – например, Министерство за евроинтеграция; Министерство на извънредните ситуации... Трябва да има по-малък брой зам.-министри. Същото важи и за броя зам.-областни управители. Относно ниското облагане, явно има консенсус относно намаляването на осигуровките, въпросът е с колко. Премахване на някои данъци, като този върху дивидентите, мисля, че се споделя от по-голямата част от политическите представители.

ГЕРБ: Оформя се хубав консенсус по отношение намаляване на социалните осигуровки. ГЕРБ заяви позиция, че това трябва да стане до 5%. По отношение приоритетите в днешната тема – туризъм и земеделие, тъй като те имат предимства като традиции, култура, природни условия... Освен това, това са частни сектори, държавата не трябва да им пречи, а да им помага. В момента шопската салата се прави от турски домати, македонски краставици и палмово сирене. Това трябва да се промени!

БСП: Ние продължаваме дейността си за запазване на финансовата стабилност, инвестиции в инфраструктурни проекти, селско стопанство, екология. Третият приоритет е социалната сигурност.

Реплика от Каролев: Вярно, че не е много популярно, но... според нас с консенсус трябва да се помисли сега за сериозно намаляване на държавните разходи. 10% буфери няма да стигнат! Не говоря само за заплатите. Споменах и думата „пенсии” – това е страшно непопулярно, но е разумно. Проблемът е, че България не че има вътрешна криза, а че 75% от износа ни е в страни, в които има криза. Следователно, нека да помислим...
Реплика от ГЕРБ: Наистина, в ситуация на криза, трябва да има национални приоритети и е възможно да се водят разговори. Похвално е това, че г-н Каролев отправя подобен призив.

Реплика от ДСБ: Мисля, че в този формат едва ли можем да взимаме каквото и да било решение. Малко се смутих от думите на г-н Каролев. НДСВ се включва в дебатите, застава на една позиция в Парламента, след това се събират тримата лидери и се отказват от предварителната позиция…

Реплика от СДС: Интересно ми е как Симеон Сакскобургготски ще приеме идеята Ви за намаляване на пенсиите...

Реплика от НДСВ: Едно от предложението на СДС беше за диференциран ДДС, но вече си сменяте позицията... Моля ви, подготвяйте си добре домашните и не ни обвинявайте в лицемерие. 2001 г. Хазната беше празна, а сега е с 18 млрд.лв. резерв.

Реплика от Напред: Съгласен съм, че разходите спешно трябва да се намалят. Ако НДСВ са съгласни, спешно това трябва да се внесе в Парламента. Притеснени сме силно за финска. Спешно трябва да се отделят за кредитиране 2 млрд. лв.

Реплика от СДС: От чий джоб ще излязат пари?

Реплика от ГЕРБ: Предлагаме да се направи нов бюджет, защото този няма да издържи. Ако тук има някакъв консенсус, то всички казваме, че ще има големи проблеми....


Реплика от НДСВ: Вярно е, че трябва да се прави нов бюджет, но в изборна обстановка трябва да се обясни защо е необходим този нов бюджет и второ, какво трябва да се прави. Отново ви казвам, бъдете обективни, ако искате хората да ви вярват. В момента публичната администрация е 88 000 души, откъде идва тази цифра, че е 140 000 души, г-н Стоянов? А по времето на Костов бяха с 30% повече!

Реплика от БСП: Искам да прочета само първото изречение на това, което съм подготвил.... „Още преди 150 години в Комунистическия манифест Маркс и Енгелс...”