През 2008 година инвестиционната банка Лимън Брадърс фалира и с това започна глобална финансова криза и световна рецесия. Общовъзприетата тогава мисъл бе, че навлизаме в ера, в която правителствата трябва да си вземат обратно властта от бизнеса, но на практика се случи точно обратното.

Така започва размишленията си в електронното издание на Time жерналистката Рана Форохар след участието й на годишния икономически форум в Давос. Тя описва онова, което е видяла там с очите си: Меркел - гневна и депресирана, Гайтнър, заел отбранителна позиция; Европа не е скрила голямата бъркотия, в която живее, а САЩ е демонстрирал своята уязвимост. Политиците са демонстрирали едва ли не безпомощност пред огромните проблеми на деня - дългове, социално неравенство, безработица. Пазарите настояват за отговори, а държавните лидери не могат да им ги дадат, отчасти защото всяко действие им навлича значителен политически риск.

В същото това време топ - компаниите са се представили като идващи от друга планета - те са процъфтяващи, изпълнителните им директори изглеждат проспериращи. Компаниите сякаш се носят във въздуха и нямат нищо общо с проблемите на Земята.

Огромната разлика между държавите и корпорациите, според авторката на анализа, лъсва в едно изказване на изпълнителния директор на Apple по време на форума в Давос. На въпрос защо по-голямата част от продукцията на iPhone се произвежда извън Америка, той отговаря, че компанията няма задължение да решава американските проблеми с безработицата. В момента американските корпорации седят на $ 2 трлн. кеш, но не правят нищо за създаването на нови работни места в САЩ. Отговорът на корпорациите е, че създавайки работа в Китай или Индия пак спомагат за растежа на глобалната икономика.

От моралната страна на въпроса, разсъжденията клонят все повече към представата, че Америка трябва сериозно да се замисли над възможността да има активна индустриална политика по начина, по който го прави Китай. Защо САЩ също да не започне да субсидира производствата си или пък да не наложи митнически тарифи за вносните изделия, които конкурират аналози на местния пазар?

Съществува и друга идея и тя е да бъдат радикално намалени заплатите на 90% от хората в богатите държави. Така директно и отведнъж ще се обособят две класи в обществото.

Анализът на журналистката завършва отново с думи, чути на форума в Давос. Този път техен автор е германският канцлер Ангела Меркел. Според нея ако дълговата криза не бъде разрешена, Европа рискува да остане просто едно приятно място за прекарване на ваканцията. Същото би могло да се каже и за богатите страни. Ето защо капитализмът и демокрацията трябва да се хванат ръка за ръка, да се създаде нов модел, който да не противопоставя нация срещу нация, корпорации срещу правителства, бедни срещу богати.