Руският премиер Медведев потъна в сянката на Путин. Стана безгласна буква и се държи по-праведно от всички в путиновия екип. Ако има амбиции, старателно ги крие. Това не е случайно, коментара в Deutsche Welle независимият журналист Олег Кашин.

Обяснимо е, когато поредната рестриктивна мярка на руската власт идва директно от Владимир Путин или от обезличената среда на депутатите от Държавната дума. Ултраконсервативният поврат в руската политика от последните години е свързан непосредствено с името на Путин. А депутатите са настанени в Държавната дума, за да го поддържат. По-лошо е обаче, когато ролята на ограничител на поредната свобода, поема Дмитрий Медведев.

Помним Медведев като добродушен президент - модернизатор, като привърженик на социалните мрежи и модерните тенденции. Ето защо когато някоя непопулярна инициатива излиза от неговото правителство, добиваме чувството, че Медведев предава сам себе си. Нали именно той казваше, че свободата е по-добра от несвободата. А сега сам смазва тази свобода. Профилът на руския премиер във Фейсбук - последният артефакт от модернизаторските времена - сега е изпълнен със съвсем нелиберални лозунги за подмяна на чуждия внос със стоки руско производство и критики към Украйна. Хората, които свързваха името на Медведев с надеждата за реформи отгоре, сега просто изпитват неудобство да си спомнят за това време. Беше Медведев - няма го Медведев.

Днес руската власт е толкова центрирана върху Путин, че е наивно да се говори за каквито и да било самостоятелни решения на премиера. Сегашният руски премиер е безгласна буква, Медведев няма никаква собствена политическа тежест. Ако ли пък има, то най-вероятно е старателно я прикрива. Вече се смята за лош тон да се говори за скорошна оставка на премиера. Слуховете за неговата оставка се носят още от встъпването му в длъжност, но той не се маха, продължава да си работи и колкото повече наближават поредните избори в Русия, толкова по-малка става вероятността да бъде сменен. Всеки нов човек на мястото на Медведев, било то Кудрин или Шойгу, автоматично ще бъде възприет като почти сигурен наследник на Владимир Путин. А от това ще възникнат алтернативен център на властта, нездрави настроения в различни кръгове, конфликти и нестабилност. Така че е по-добре Медведев да си остане премиер. Отличителен белег на Медведев за годините на неговото управление си остават почти смехотворният му публичен имидж и демонстративното му отстъпление от предишните амбиции. Никой не го възприема сериозно, той не пречи никому и затова оставката му е малко вероятна.

Официалната йерархия в руската власт едва ли съвпада с реалното разпределение на ролите в Кремъл и правителството. Ако се вярва на руските медии, най-влиятелният политик след Путин е Дмитрий Песков, което едва ли отговаря на истината. Кой влиза в най-тесния кръг около Владимир Путин? На кого ще заложи той, когато и ако реши безболезнено да се оттегли от властта? Името на Дмитрий Медведев е последното, което изниква в съзнанието на средностатистическия политолог. В това може би се крие и главната политическа тайна на руския премиер.

Може би сравнението не е съвсем точно, но сред редицата омразни съратници на Сталин, които са разполагали с огромен репресивен и административен ресурс, години наред изпъква личността на Никита Хрушчов. За него биографите пишат, че Сталин го карал да му играе казачок. Закономерно е, че най-несериозният съратник на Сталин в резултат става диктатор. Тези, които минават за силни и сериозни, почти винаги рискуват и губят в затворения кръг на "колективното ръководство". И когато започнат да се боричкат за властта, на сцената излиза този, който е играл казачок или кротко се е усмихвал. Да не те вземат насериозно е най-голямото ти възможно преимущество. Ако Медведев бе останал верен на себе си, бе продължил да говори за модернизация и да възразява на консерваторите, кариерата му отдавна да беше приключила. Днес той се държи по-примерно от всички в екипа на Путин.

Състоянието на властта в Русия е такова, че най-много рискуват тези, които не крият амбициите си. Самото обстоятелство, че днес режимът на Путин може насериозно да бъде описан като повторение на сталинистките традиции на апаратчиците, е лоша диагноза за руската власт. Византийството като политическа философия,винаги е било отличителна черта за обитателите на средновековната крепост, от която се управлява Русия. Не бива обаче да забравяме, че Византия отдавна падна и никакви традиции на апаратното интригантство не успяха да я спасят.