Изпаднали сте в дълбока заблуда, ако си въобразявате, че финансите не са за всеки, а само за просветени. Няма как през последните години да не сте изпитали на гърба си силата на емоциите, които движат пазара по-силно от коефициентите и да не сте вече убедени, че с отдалечаването му от реалните неща, светът на парите не просто губи почва под краката си, а направо се сгромолясва.

Колкото по-знаещи и информирани са масата от хора, толкова по-стабилни са успехите. Колкото по-шарен откъм опит и гледни точки е един екип, толкова по-пластичен е той в справянето с премеждия от различен ранг. В това са убедени може би най-усмихнатите български финансистки, които може да срещнете - Елица Иванова и Нели Петрова от КД Секюритис. Амбицирани да разрешат сложните задачи на кризата, те са типични представители на новото поколение, което иска да знае за миналото, научи много от настоящето и е нетърпеливо за предизвикателствата на бъдещето.

Как се насочихте към финансите? С какво ви очароваха толкова? 

Нели: Винаги съм имала тази насока. Още с постъпването в Икономическия техникум в Бургас, после когато учих Математика  в Пловдив и продължих с Макроикономика. Идеята ми бе да стана икономист, който по-професионално подхожда към цифрите.

Работила съм в данъчната администрация, а след това и в Община Пловдив, където бях в отдела по Контрол на търговията. После дойдох да уча магистратура  в УНСС Международни икономически отношения  и се ориентирах към частния сектор. Мисля, че всичко, което съм учила води точно към тази професия.

Минах и от двете страни - и през държавния сектор, и през бизнеса, така че да се чувствам сигурна, подкрепена със знания и опит и възнамерявам да продължа да се развивам в тази посока. После срещнах Ели...

/смеят се/

Ели: Да всъщност, Нели е определяща за моята кариера. Аз съм завършила испанската гимназия в София и след това Финанси в УНСС и винаги съм искала да правя точно това, което правя сега.

Имаше и един филм „Градът на капитала”. Откакто го гледах си казах, че ще се занимавам с инвестиции.

Не изглежда да ви е скучно във финансите. Какво толкова забавно има тук, че сте винаги толкова усмихнати?

Нели: Хора, които не могат да се шегуват и не могат да преодолеят емоцията, когато е имало някакъв спор, те по-малко се задържат в тази сфера. При нас е много важно да бъдеш  дипломатичен и да разбираш психологията на нещата. Именно заради това си мисля, че жените се справяме много добре в този сектор.

Ели: Не, че омаловажаваме мъжете. Напротив!

Нели: Но е различно, когато дадена средата е съставена от мъже и когато да речем има сред тях жена. Тогава когато тя се изказва, нещата се тушират, затова трябва да има жени във финансовия сектор.

На пръсти се броят, обаче...

Нели: Работата е такава, че бизнесът изисква понякога да поставиш личните взаимоотношения на второ място. Работният ден тук понякога продължава доста. От тази гледна точка, очевидно им е трудно на жените, които искат да са всеотдайни майки и да си гледат семейството.

Ели:  Този спор кои са по-добри винаги ще го има, но у нас тази индустрия е млада и поради тази причина жените са по-малко на брой. А този избор дали да сложиш на първо място семейството или да градиш кариера, той не изниква само във финансовия сектор. Навсякъде е така.

Нели: Явно жените си избират по-малко стресова работа тогава, по-творчески ориентирана.

Сблъсквали ли сте се с предразсъдъци от типа: Финансите не са за жени?

Ели: Имаме една смешна история. По принцип двете не ходим на срещи, защото ...

Нели: ... две жени... не изглежда толкова сериозно... такова ни е обществото...

Ели: Веднъж обаче се наложи да отидем на среща с един доста успял човек. Така се случи,че трябваше да сме двете. Когато се появихме, в първия момент на лицето му се изписа реакция: О, ами ... хайде, заповядайте, да видим какво ще си говорим.

Стояхме на тази среща повече от 2 часа. Този човек след първите 10 минути ни разказа всичко, показа документи за бизнеса си. Както ни подцени в началото, така в един момент той усети, че може да разчита на нас. Оцени, че както можем да се забавляваме и шегуваме, по същия начин можем и сериозно да си вършим работа.

Кое наричате успех и на кои постижения се радвате особено много?

Нели: В България много се изкривява понятието успех. Почти винаги за една жена се поставя въпроса по какъв начин тя е успяла. Не мога да разбера защо по отношение на мъжете не се пита същото, защото има например доста такива, които успяват заради шуробаджанащината.

Ели: За мен успехът не се мери с постовете, а с мнението на хората, с които работиш, защото те са мерило за това дали си успял.

Нели: Иначе успехите, те са ежедневни. В сферата на финансите, сделките са конкретни за деня. Има още нещо сега в момент на криза трябва да дадем максималното от себе си за обществото. Така че това голямото ура ще можем да го кажем по-нататък във времето като натрупаме още повече опит.

Ели: Аз за себе си това голямото ура не съм си го казвала. Надявам се да си го кажа и се боря в тази насока. Но много пъти съм се радвала, че нещо е станало.

Когато се сбъдне прогнозата в някой анализ ли?

Ели: Моята прогноза, че септември месец ще е ужасен месец, се сбъдна, но това не бе повод да се зарадвам.

Нели: Аз и не мисля, че в първата една трета от живота си човек трябва да си казва ура, браво. Това можеш да го кажеш към края на кариерата си, защото винаги трябва да искаш повече и да даваш повече, това да ти е водещ мотив.

А от позицията на младите във финансите, срещали ли скептицизма на старите в бранша? Казвали ли са ви, че не знаете колкото тях, тъй като те вече са ги преживели тези бури?

Ели: Колкото и да е възрастен някой, никой не е минал през точно това, което се случва сега. И си мисля, че ние сме привилегировани, защото го преживяваме докато сме млади и по-адаптивни. 

Нели: Аз бих казала, че опита на всеки един човек не трябва да се подценява, защото с времето трупаш знания и психология. Можеш дори да преживееш криза, чисто житейска, което също е опит, който те прави по-силен. По никакъв начин не подценявам опита на по-възрастните от нас, и когато срещна такъв човек, предпочитам да си говорим не толкова за бъдещето, а и за миналото. По-възрастните от нас имат плюса на това, че са преживели бурите. Плюсът за нас е, че се интересуваме от това, което те са преживели и имаме възможност, ако асимилираме техния опит, макар и не съпреживян, със сигурност ще имаме време в бъдещето да го използваме за правилни решения и надградим.

Ели: Има един човек, който оказа влияние за моето професионално развитие. Той ми каза така: Най-хубаво е да се учиш от чуждите грешки, не от своите. Сега всички правим грешки, но ако се анализрат минали кризи, всеки разумно мислещ човек  може да види къде преди са сбъркали и защо са сбъркали.

Нели: Когато говорим за криза, в момента се раждат и добри възможности. А като говорим за грешки, се сещам, че от предната криза през 1997-98 година, от тогава има хора, които чакат да има криза и да спекулират с доверието на хората. Тогава възникват пирамидите, които хващат точно психологическия момент. Предлагат на хората нещо  по-различно от негативизма, за да ги излъжат и да вземат някакъв дивидент. Днес е малко по-трудно да сполучат, защото и законодателството и регулациите са по-стриктни, но аз искам хората да обмислят добре какво и кой им предлага при наличие на световна криза.

Ели: Е, винаги ще има такива хора.

Много хора се втурнаха към акциите през миналата година. Спомняте ли си разговорите с такива клиенти?

Ели: Беше интересно. Хората идваха и питаха, а ти няма как да отречеш, че наистина в рамките на 2-3 месеца се правеше доста добра доходност. Ние предлагаме различни типове управление, но клиентите си избираха най-агресивното като подценяваха риска.

Нели: ...и колкото повече доходност получаваха, толкова повече пари внасяха. И най-интересно беше, когато ние изчаквахме, не влагахме парите на секундата, защото имахме някакви притеснения, тогава имаше и сърдити.

Ели: Сърдеха се и след това как може да продаваме на този нисък пазар. А нещата стоят по такъв начин, че  едва след известно  време можеш да оцениш дали едно инвестиционно решение  е било правилно или е било грешно.

Нели: Хората бързо забравят лошото. Ако има някакъв подем доста бързо забравят какво е било преди това. Ти правиш нещо, то се вижда после, а докато това се види ти си подложен на стрес, защото непрекъснато трябва да тълкуваш и доказваш пред клиентите своите решения.

Финансовият сектор има като че ли изграден облик, който не винаги е реален.От друга страна ми прави впечатление, че се възприема, че едва ли не финансите не са за обикновените хора, а за големите фирми. А това въобще не е така. Финансите са за всеки. Това е културата, която трябва да постигнем. Обединени и по-малките инвеститори могат да влияят. И как ги обединяваме сега? Чрез паниката или чрез еуфорията, а не бива да е така. Когато те имат културата, ще се получи точно този баланс, за който ние говорим.

А не са ли се откъснали финансистите от реалния свят? Една от актуалните критики е, че правите анализите си за дружествата от офисите си, не в самите дружества...

Ели: Има го, но нещата се променят вече. До известна степен това е оправдано, защото нашият капиталов пазар не е толкова развит. Ако преди година и половина аз звънна и кажа, здравейте, аз съм Елица Иванова и пиша анализи в КД, искам да се срещна с вашия мениджър и да чуя какви са му вижданията, например, то от другата страна меко казано не са особено благосклонни.

Докато нашите колеги от Слвения имат  наложена тази практика, дори изискване, да отиват и да се срещат с висшия мениджмънт на дружество, в което искат да инвестират. Аз съм сигурна, че ще дойде време, в което дружествата сами ще ни се обаждат и ще казват: Ела да видиш как е при нас. Но това е въпрос на развитие.

Чувала съм и за друг начин на анализиране - разговори с клиенти и доставчици на дружеството. Това практикува ли се?

Ели: Тъй като България е малка, представи си, че имаш някакъв бизнес, който аз искам да анализирам. По някакъв начин, ти вече си се срещала с поне 3 анализатори и повече не ти се занимава и с мен или по някаква друга причина не сме се срещнали още и изведнъж чуваш, че аз отнякъде се появявам  и започвам да се свързвам с твоите клиенти и доставчици. На теб отношението ти няма да е много положително. Но това ще се промени.

Какви са най-интересните ви находки в търсене на онова, което стои зад любимата балансова статия Други в отчетите?

Ели: Има и една друга много интересна -  Външни услуги. Тя също е много любопитна. Между другото, ако говорим за анализи и искаш да оцениш една компания за бъдещ период, много важно е да знаеш тази компания как финансира своята дейност. Какви са заемните средства и как планират да финансират бъдещето развитие. Познай колко мениджъри са готови да разкрият това. Трудно е да разбереш и при какъв лихвен процент са привлечени кредитите. Най-трудно е да хванеш вътрешно фирмената задлъжнялост, въпреки че са длъжни и го отразяват в отчетите.

Какви са вашите равносметки в личен план в края на годината?

Ели: В личен план трябва повече да спортувам, че имам много работа напоследък.

/смях в офиса/

Колкото и клиширано да прозвучи, смятам, че всички подценихме ситуацията и едва ли има човек, който би могъл да каже, че миналата година през ноември-декември е очаквал да се случи точно това, което се случва сега, в глобален аспект. Всички очаквахме да има корекция. Нормално когато имаш такова голям подем на борсата, би следвало да има корекция и тя се случи. За съжаления на нашия слабо развит капиталов пазар, който тъкмо привлече внимание, тази очаквана корекция съвпадна с най-голямата финансова криза случвала се някога. Това е лошия късмет на нашия финансов пазар.

А за себе си съм доволна, защото въпреки целия стрес, научих страшно много, видях и обратната страна на медала. Сега, в кризата се раждат и възможности. Много интересно е не само в България, но и в региона. Ясно е, че през 2009 година едва ли ще привлечем каквото и да било външно внимание, но сега всеки, който има нервите, времето и търпението да се порови, а на мен това ми е работата, има нов шанс този път да вземе определни решения в по-подходящ момент. 

Нели: Аз си пожелавам и през следващата година да бъдем полезни както за тези, които са спечелили, така и за тези, които са загубили. Да съумеем да направим така, че да няма паника, да няма и прекалено голям песимизъм или еуфория. Нека сме хората, които гледаме трезво на нещата и балансираме.

Ели: Освен здраве,  си пожелавам да имам възможността да се възползвам в най-добрия смисъл на думата от това, което научихме през тази една година.

Нели: Пожелавам Весели коледни и Новогодишни празници на всички и нека през Новата 2009 г. прибавим добавена стойност към това, което правим и оставяме зад гърба си.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!