Колко голяма е заплахата пред инвестиционния климат в страната и кой го влошава най-много: ВЕИ-индустрията, заради която имаме скъп ток или спорните държавни решения?

Този въпрос изниква с голяма сила, след като бизнес, банкери и чуждестранни дипломати критикуват България заради удара по сектора на възобновяемата енергия. Той се случи с изненадващото въвеждане на допълнителна такса за присъединяване на слънчеви и вятърни паркове към енергийната мрежа, като по този начин съществено се промениха перспективите пред този бизнес.

Напрактика чрез този ход държавните власти охладиха инвестиционния интерес в бранша на зелената енергия, който нездравословно се разрасна през последната година, но едновременно с това изпратиха и следното послание до чуждите пари: "В България няма предвидимост".

Това вече е в състояние да изиграе лоша услуга на всички останали индустрии, които разчитат на капитали от вън. Със сигурност вече се отразява и на местните банки, особено когато финансират проекти в регулирани индустрии.

"Ние имаме проблем като финансиращи институции" заяви днес Даниел Берг, директор на Европейската банка за възстановяване и развитие в България по време на първата голяма среща с ВЕИ-индустрията след въвеждането на новата такса.



Притеснени за раздадените кредити в сектора са и местните банки, които се опасяват, че могат да се окажат собственици на десетки слънчеви паркове, ако сегашните им стопани фалират заради новата такса. Това е причината председателят на Асоциацията на банките у нас Левон Хампарцумян да е категоричен, че ако регулаторът не се поправи и не отмени таксата, ще има реакция, в това число заведени съдебни искове, от които загубите ще са за всички.

Редица посланици на чужди държави споделят това мнение и вече имаха възможност да го изразят пред министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев през миналата седмица. Очевидно е, че и след нея те продължават да настояват, че таксата трябва да се отмени, след като присъствието им на срещата с ВЕИ-индустрията бе толкова масово днес.

Там обаче се усещаше отсъствието на председателя на енергийния регулатор Ангел Семерджиев и енергийният министър Делян Добрев, които направиха своите коментари по темата, но от съвсем различна трибуна и през медиите. Държавните представители дадоха да се разбере, че таксата няма да отпадне и упреците, че чрез нея се съсипва инвестиционния климат в страната, са неоснователни.

Според регулатора ВЕИ-индустрията е отговорна за поскъпването на тока у нас. Скъпият ток е по-голямата заплаха за инвестиционния климат, защото той спъва инвестициите в останалите сектори на икономиката. Тоест, така, както е вярно, че предвидимостта е фактор, който привлича инвеститорите, така е вярно и че по-ниският разход за електроенергия е съществен за инвеститорите, когато избират къде да реализират проектите си. Отделен е въпросът, че цената на тока у нас не е пазарна.

Инвеститорите в слънчеви паркове очаквано се възползваха от атрактивната законова рамка, която бе създадена за тях през последните години. Гарантираното изкупуване на всеки произведен киловат през следващите 20 години, при това на преференциални цени, даде тласък на множество проекти в сектора, особено в последните години. По данни на Българската фотоволтаична асоциация у нас има 1 240 фирми, които работят в сектора на възобновяемите източници, а броят на заетите е над 20 хил. души. 99% от слънчевите централи у нас са построени през последните три години, а 85% от тях са вдигнати през последната една година. Голямото бързане бе именно за да се хване последния срок, в който държавата обещаваше високи изкупни цени на електроенергията.

Този бурен ръст изненада всички, защото държавата и електроразпределителните компании се оказаха неподготвени да изкупят рекордното количество произведена зелена енергия през тази година. Така например електроразпределителната компания ЕВН, която обслужва Южна България, е прогнозирала присъединяване на нови 80 MW мощности през тази година, а реално вдигнатите нови паркове са били за 400 MW, по данни на Анелия Ърдли от Американската търговска камара.

Освен непредвидено големия разход за изкупуване на електроенергия, загуби бяха претърпени и по линия на построените подстанции, чрез които става присъединяването слънчевите и вятърните паркове към енергийната мрежа. Именно там държавата се намеси като въведе такса за присъединяване, чрез която накара дружествата да поемат отговорност за направения разход. Подобна такса работи и в други държави и въпреки, че се водят дела и се сезират институции като Европейската комисия, това се очертава като една от масовите практики за намиране на баланс между инвестиционния интерес в сектора и рязкото покачване на цените на тока.

Българската такса за присъединяване обаче съдържа една интересна подробност. Приходите от нея отиват в дружествата, стопанисващи преносната мрежа, а не в електроразпределителните дружества, които заедно с Националната електрическа компания са потърпевши от задължението да изкупуват електроенергията от слънчевите и вятърните паркове. Техният интерес би трябвало да се покрива от така наречената зелена добавка, която потребителите плащат в месечните си сметки.

Спорна е и методиката, по която е изчислена таксата за достъп до преносната мрежа. Според критики, идващи от ВЕИ-индустрията, тя ще събере около 200 млн. лв., които няма да са достатъчни, за да се финансира създадения дефицит. Още повече, че се очаква догодина слънчевите и вятърните паркове да произведат още по-голямо количество електроенергия за задължително изкупуване.

Така покрай една нова такса бизнесът и държавата се впуснаха в спор за това кое вреди повече на инвестиционния климат в страната. А междувременно данните на Българската народна банка за чуждестранните инвестиции у нас са следните - общо 873 млн. евро за осемте месеца на годината. Това е повече спрямо същия период на миналата година, но по-детайлно вглеждане в статистиката показва, че това се дължи най-вече на изменението на нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити.

Тоест, инвестиционната активност не се е повишила, което е знак, че  обстановката е достатъчно деликатна, за да се влошава от спорове като този между ВЕИ-индустрията и държавата.