Данъчният служител пристигна най-накрая в Куба, съобщи AP. След пет десетилетия под ръководството на Фидел и Раул Кастро идеята за подоходен данък на практика е непозната в едно общество, където правителството контролира почти цялата икономика, а средната заплата е около 20 долара месечно.

 

Тъкмо обратно, жителите на острова са свикнали комунистическото правителство да им дава купони за храна, всеобщо образование и медицинско обслужване, пенсии и дори безплатни обяди.


При кръстоносния поход на Раул Кастро, целящ да излекува болната кубинска икономика, тези основни субсидии се орязват, а много кубинци са принудени да напуснат държавна работа и да минат в частния сектор, където са изправени пред данъци, които може да достигнат половината от това, което печелят.


От началото на новата система миналата година са издадени около 178 000 лиценза за частна дейност. Към тях се прибавят и още 147 000 лиценза от 90-те години, когато в Куба влезе в сила подобна, но по-ограничена система, целяща да се противопостави на жестоката икономическа криза, предизвикана от рухването на Съветския съюз.


Според някои официални представители броят на данъкоплатците от частния сектор ще продължи да нараства бързо. Целта е до 2015 година от общо 5 милиона работници в страната 1.8 милиона да бъдат в частния или кооперативния сектор.


Доходите се облагат с 11 различни по вид данъчни ставки, които досега действаха само на хартия.


Тъй като две трети от 11-те милиона жители на острова са родени след революцията от 1959 година, повечето от тях не са плащали и едно сентаво данък, а идеята, че държавата може да им взима парите, вместо да им ги дава, е шокираща за мнозина.


Новите собственици на дребен бизнес са изправени пред данъчни тежести, достигащи до 50 процента от личните им доходи, 10 процента от продажбите, а в някои случаи 25 процента социални осигуровки.

 

Властите са наложили и данък работна заплата, който в момента е временно замразен.


Комунистическата партия заяви, че данъците трябва да насърчат икономическата ефективност и да напълнят държавната хазна.


Данъците в социалистическата система обаче имат и друга цел: да ограничават личното забогатяване и неравенството, посочи заместник-председателят на кубинската данъчна служба Владимир Регуейро.


Според него правителството остава ангажирано с огромни държавни разходи по социални проекти като безплатното здравеопазване и образование, субсидиране на храната, транспорта и други услуги.


Макар частният сектор бързо да се разраства, официалните представители очакват правителството да остане главният работодател, допълни Регуейро.

 

Успехът на икономическите реформи зависи главно от това държавните предприятия да станат ефективни, убеден е вторият човек в кубинските данъчни служби. /БТА/