Приключението "Гърция" не е свършило. Най-вероятно към странта ще бъде изпратен и трети спасителен пакет, защото всичко направено до тук решава само частично проблемите, тъй като остават още дългове за преструктуриране. Все пак предприетите стъпки са в правилната посока и помагат на всички засегнати страни да посрещнат ударите подготвени. Такова е мнението на финансиста Константин Явричев, който участва в предането ИконоМикс по Дарик радио. Явричев е на мнение, че пазарите на дълг биха реагирали добре на емисия български облигации. Според него вътрешния пазар не би могъл да рефинансира следващите плащания по държавния дълг.

Какво можем да очакваме да се случи след сделката между частните кредитори и Гърция от края на миналата седмица?

Ще започна с това, че гръцкият дълг има най-различни видове кредитори. Такива са банки, държави, частни лица, финансови компании и други. Всички тези кредитори са имали възможността да участват на пазара на CDS-и, които като че ли определиха историята от последните месеци. CDS са застраховки против невъзможност да се изплати главницата. Финансовото инженерство създаде такава възможност, че може да се издадат повече застраховки, от колкото има застраховани вещи, разчитайки на това, че по-големите компании или пък държавите са най-сигурния източник на лихви.

Такъв ли е случаят с Гърция? Нетната експозиция в CDS-и Гърция намаля рязко от 2010 година до сега и по последни данни те са за около € 2 млрд.

Сега са като че ли 3 млрд., като това са щети за тези, които са загубили от последния петък при отписване на част от дълга. Според мен обаче цифрата е по-голяма. Но дори и така да е, това няма чак толкова голямо значение. тези CDS-и трябва да се платят от определени компании, които са ги създали като застраховки. И бавният фалит на Гърция им дава възможност да дишат, да съберат ликвидност, да отпишат каквито активи трябва или да провизират, но не и да колабират по начина, по който го направи Лимън Брадърс, едва ли не за една седмица.

Има ли статистика кой е издал най-много такива CDS - и?

Има статистика, но това е OTC - пазар, кйто не е отчетен така, че да ни помогне да направим бърза статистика. И извън Европа има такива, които ще понесат загуби. Но факт е, че всички участници на този пазар, виждайки накъде се отива, се опитват да минимизимрат рисковото събитие, което ще им създаде финансови разходи.

Ще ви задам въпроса отново. И 3 млрд., и 5 млрд. да са тези CDS - и, на гърците им отписаха дълг за € 130 млрд. миналата седмица. Толкова ли са важни тези 3 млрд. ?

Има различни кредитори. Повечето от тях са си купували ДЦК на Гърция. Само че целия гръцки дълг не е само в такива книжа, които се покриват от тези застраховки. Гръцките финансови министри са се изкушили навремето и са правили и по-сложни операции, за да прикрият дълга. Дори са правили такива интересни неща като да обменят изключително изгодно една валута сега срещу бъдещ вальор след 3 години, когато се плаща разликата. Това е скрита форма на заем, а те уж са правили валутна търговия. Но това са пари, които трябва да бъдат платени. Те влошават платежоспособността по официалните ДЦК. Те са в размер около € 200 млрд. Всички останали такива прикрити сделки са почти 60- 70% отгоре или около € 160. А сега с последните траншове от МВФ и Европа това число продължава да расте. Вярно е , че трябва да приспаднем тези 54% от миналия петък, така от общо € 360 млрд., от които само около 100 отпадат от този петък.

Идеята ме би да говорим за тези CDS, които предстои да се плащат. Тези € 3 млрд. на фона на тези цифри, за които говорихме до сега изглеждат пренебрежително малко.

Аз лично се съмнявам да са € 3 млрд.,Звучи успокоително, макара че половината от тези 3 млрд. ще се платят от европейските банки.

В понеделник предстои да се реши по каква цена ще се изплащат тези CDS-и и процедурата е интересна. Имате ли идея как ще бъде определена тази цена?

То не е точно въпрос за самата цена, а за обеми и какви порции от този дълг по кое право се решава, че са фалирали. Защото се оказва, че част от дълга се е управлявал под местно, гръцко право, а друга част от английско право.

Каква е разликата?

Гърците я правят разликата. Много хора предпочитат да сключват сложни сделки, каквито са дериватите, по едно и също право, в Англия, където се счита, че са изключително на високо ниво. Има доверие. Освен това хората разчитат, че ще споровете им ще бъдат арбитрирани еднакво. Докато гръцкото право създава възможност за други интерпретации.

Фалитът на Гърция отключва и други проблеми. Техните държавни компании, железниците, например, също са емитенти на ценни книжа и промяната в рейтинга би следвало да се отрази и на техните кредитори, за които никой до сега не е говорил.

Държавния дълг общо взето е витрината на дълга на всяка държава и се счита, че той е издаден при най-ниските лихви. Освен това той е основа за изграждането на останалите лихви, върху който трябва да се натрупват още по-големи рискове под формата на лихви. И тъй като този дълг е необслужван, той създава изключителни проблеми за финансиране на бизнеса и на държавните компании. Една от оздравителните мерки от петък е, че тези книжа, старите облигации, се конвертират в други, които ще бъдат при сравнително изгодна лихва от близо 4%. Това е друга книга, която ще има друга история, която се счита, че трябва да спре да завлича Гърция надолу. Така че от гледна точка на регулации, практики и процедури това е добър ход. Някои биха казали, че дълга както и да осчетоводиш, си е дълг, но ние вече говорим какво ще става с гръцката политика от тук нататък и какви са последиците.

И ако си задаваме този въпрос, може да го погледнем през много гледни точки. Едната е какво би станало за банковия сектор. Втората - какво би станало с финансовите пазари. На следващо място - какво става с Европа, с еврозоната? И не на последно място - какво става от гледна точка на самата Гърция?

Банките в момента изпитват кризата върху себе си посредством лошите кредити, които имат. Това не е процес, който се е случил вчера. Това е един постоянен процес за кредиторите, които не си плащат. Понякога те са повече, понякога са по-малко. Банките знаят как да се справят с такъв процес много добре, такава им е работата.

Банките могат и лесно да вземат пари сега по програмата за дългосрочно финансиране ...

Което ни праща към темата защо е хубаво Гърция да бъде в еврозоната. И отговорът е,  защото има лесен достъп до пари, за да може да се оправи икономически.

Капиталовите пазари определено биха искали да видят този проблем решен. Банките пък с влошаващите се портфейли търсят някакво решение на проблема, но не мигновено. Пазарите пък искат новините мигновено и да са по-добри, ако може. В Европейския съюз пък има колизия между желанието да приобщи всички и от друга страна очевидното неспазване на Маастрихтските критерии от Гърция. Така че ще видим до къде ще доведе това.

Това което се случва в Гърция не е финално, Испания и Италия също имат сериозни теми за обсъждане в тази посока. Италианците се счита, че може и да се оправят, дай Боже, аз за тях съм най-голям оптимист.

А за Испания и Португалия?

Испания повече разчита на вътрешно потребление и малко като барон Мюнхаузен трябва да решава проблемите. Не знам, дали ще го направят. При всички има общият проблем, че когато променяш бюджета си и намаляваш всичко, ти правиш процикличност, което между другото е нещото, над което и в България трябва да се замислим много, как се балансира, защото ти, намалявайки разходите, намаляваш оборотите между всички. И трябва да се намери паралелен инструмент, с който да се балансира това, защото иначе, ако просто режеш разходи, това означава криза и задълбочаване.

Не се ли слагат някакви цели, които за всички ни е ясно, че не са постижими? И за Гърция е така, повечето анализатори са съгласни, че мерките, които им се налагат, дори и в средносрочен план е почти невъзможно да постигнат. Испания сега каза, че вместо 4.4% прогнозен дефицит, ще бъде 5.8% – това е повече от един процент отгоре.

Ами нормално, на мен дори ми се струва, че това са оптимистични цифри.

Цялото това звучи, като отлагане на проблема.

С единия лост на пулта за управление ти намаляваш оборотите, намаляваш БВП реално, а с другия искаш тези икономики да се развиват. Но кой е другият? В смисъл, аз не чувам нещо ново да се говори за друг лост. Всъщност, би могло да бъде такъв: данъчни оптимизации, определено чрез данъчно стимулиране на фирмите и създаване на условия за възвръщане на банките на пазара за кредитиране. Тоест, това е дълга тема, но с две думи има много ликвидност навсякъде по банките, банките с техните стандартни представи за риск виждат повечето фирми рискови и, всъщност, този проблем трябва да се реши. Трябва да се пуснат тези пари в оборот, трябва да стават евтини парите за фирмите и според мен това е пътят за оправяне от кризата. В момента, в който чуете, че лихвите падат по депозити и кредити, тогава ще знаете, че сме тръгнали по тоя път.

Имаме програма на ЕЦБ по дългосрочни операции за рефинансиране, втора вече, 1 трилион евро в Европа евтини пари. Въпросът е, дали те ще стигнат до бизнеса и излизат ли вече данни, дали банките отпускат малко критериите за кредитиране или ще си ги трупат на депозити?

Банките не са лоши играчи или добри играчи, те са системен играч, който играе много строго регулирано по определени правила. Дисбалансът идва от там, че тези правила не позволяват банките да поемат излишни рискове, което пък също е добре за обществото. Но от друга страна тези пари явно не стигат до фирмите, не случайно дори фирма като Сименс реши да си прави собствена банка. Явно очакваха да взимат директно пари от ЕЦБ, а не някой друг да й ги дава с надценка. Но банките трябва да решават един сложен проблем и той е, откъде да се покрият разходите на лошите кредити. Това е много сложна тема и пак, може би, е свързана със стимулиране на икономиката като цяло.

Но няма да видим понижаване на лихвите по кредитите, докато икономиката не бъде стимулирана.

Да. Най-вече, според мен би било препоръчително да се мисли за данъчни стимули, дори и за финансовите институции, които имат нарастващи загуби в лоши кредити, как тези загуби биха били отработени като счетоводни операции, така че по-бързо да се отпуши банковата система и да помогне на бизнеса да направи това, което може най-добре.

Как мислите, че ще реагира пазарът на български облигации?

Добре. Г-н Симеон Дянков е поставен в една сложна ситуация да балансира все по-малко приходи. Но той си има явни приоритети, които се счита, че биха дългосрочно подкрепяли финансирането в България. Т.е., да има евтини ДЦК. И той следва тази политика – имаме повишени рейтинги, вероятно, ако се стабилизират нещата, все така може още да ни вдигнат рейтинга.

Да се стабилизират нещата за България или за Европа?

Най-вече за България, но те са свързани, косвено Европа участва в този процес.

Кога би бил удачен момент България да излезе на външните дългови пазари?

В момента се обсъжда това. Според мен е подходящ момент. Имаме задоволителен рейтинг за това, можем да го направим и доколкото разбирам това е един от трите пътя който се избира за рефинансиране на следващите плащания, които предстоят.

Смятате ли, че това рефинансиране може да бъде поето и от вътрешният пазар или поне голяма част от него?

След като се обсъжда сребърния фонд толкова време, предполагам, че явно не е достатъчно, но това са механизми, с които може да се стабилизира ситуацията. Всичко е въпрос на тайминг, на определен момент в който правиш нещо.

Да ви върна пак на Гърция. Смятате ли, че ще има трети спасителен пакет за нея?

Да. Не е свършило приключението в Гърция.

Но това не е ли порочно. Не може от сега да вярваме всички, че ще има и трети. Нали не трябваше да има и втори?

Вие смятате ли, че проблемите в Гърция са решени? Набързо ако трябва да кажем, отговорът е – не.

Очевидно никой не смята така. Колкото повече режат и съкращават, толкова повече намаляват шансовете си бързо сами да се справят и да си стъпят на краката.

Така е, да. Но всъщност тази стъпка със стабилизиране на финансовите им книжа, която се направи този петък е в правилната посока. Тя няма да реши проблемите, но стабилизира затъването в лихвени разходи, което се получи през последната година. От тях зависи да си ограничат разходите. Очевидно ще трябва да се приватизира, колкото и да не се харесва това в Гърция. От трета страна е хубаво да бъдат реалисти, защото аз имам това усещане, че в Гърция дебатите между политици и общество са силно изкривени от реалността.

Количествено улеснение 3 в САЩ ще има ли до края на тази година?

Там има политически нюанс. Вероятно -  да.

Последно ще ви питам за инфлацията. Има ли опасност да я изтървем от контрол?

В България няма никаква опасност защото нищо не зависи от нас, но извън България винаги има опасност, но според мен това е добре контролиран процес. Има много свидетелства за това. Гърция е пример за това.

*

Константин Явричев е финансов анализатор, специалист в търговията с облигации, ценни книжа, деривативни инструменти. Има над 10-годишен опит в банковия сектор.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!