По-евтина алтернатива на детската градина се появи в София благодарение на родители, които предпочитат да не прегракват от викане на Неволята, а да направят нещо конструктивно. Обединени в кооператив те организират занималня за децата си, наемайки помещение и професионален педагог, като допълнително помагат със собствен труд.

Първият такъв кооператив стартира преди две години. Днес вече има три подобни кооператива в София, което показва, че моделът е успешен. Отглеждането на едно дете в подобна организация излиза около 350 лв. месечно, като издръжката на една къща за игри излиза около 2 400 лв. на месец.

В чужбина подобни форми на детска занималня са изключително популярни и  покриват значителен брой деца. В Канада близо 30% от децата посещават подобни кооперативи. Германия също се цели към постигането на подобен резултат.

За плюсовете и минусите на едно такова начинание в предаването  ИконоМикс по Дарик радио разказаха Ани и Ива от първия такъв кооператив у нас Ри Ри Ра.

Ива: Нашето начинание не е с търговска цел. Никой не печели от това, което правим. Нямаме директор на организацията. Просто родителите се кооперираме и се разбираме по между си. Трябва малко да се опознаем, да се харесаме, всеки родител да пробва как той и детето му се вписват в кооперацията. В нея родителите имат различна ангажираност. Някои от тях участват с дежурства, като така се намалява таксата, която се плаща за посещение на детето в стаята за игри.

Тоест събирате се родители, харесвате се, наемате едно помещение, в което децата прекарват деня, докато вие сте на работа?

Ани: Да, но трябва и учител, защото не всеки има възможност да дава дежурства.

Как обаче един родител може да замести професионалистите, които са учили педагогика и се занимават професионално с децата?

Ива: За това казваме, че ролята на учителя е много важна и е основната, а ролята на родителя по-скоро помощна. В нашия случай всички родители сме работещи, плащаме месечна такса за децата и имаме двама учителя и дори трети, който се включва на моменти. Родителите помагаме по-скоро със странични дейности като готвене, почистване и всякакви организационни неща. Разбира се, това е малко трудно, защото ние не знаем как да сме управители, но се учим в процеса на работа и това е много ценно. Като едно голямо семейство сме.



Колко по-евтино излиза да отглеждаш детето си в кооператив?

Ива: В нашия случай, на пълен ден гледане на децата излиза около 350 лв., което сравнено с частните градини е двойно по-евтино.

Ани: Спрямо държавната детска градина не е по-евтино, но пък имаш предимството на по-малката група деца, в която се работи персонално с децата. При нас учителят работи само с 8 деца, докато в държавните градини са по 20 -30.

Когато започвахте преди около 2-3 години, имаше само един такъв кооператив като вашия. Сега вече в София има три такива групи. Очевидно моделът работи и се разраства.

Ива: Да, защото самата идея е много вълнуваща.

Ани: Всъщност цялото нещо на месец струва 2 000 – 2 400 лв.  Толкова излизат заплатите на учителите и наема на помещението. Ако помещението е собствено, това значително намаля разходите. Общо взето отношението наем към заплати е 2:1. Ние като започнахме да смятаме, тогава  разбрахме защо са такива таксите в частните детски градини. Когато нямаш никаква субсидия и трябва да покриеш определени разходи сам, то си излиза толкова.

Изисква се обаче елемент на предприемачество, каквото не всеки притежава ...

Ива: Да това е трудното, наистина. Но се разпределяме - един родител отговаря за храната, друг за почистването, трети помага в програмата.



Не е ли недостатък за децата това, че са в по-малка група? Колкото е по-голяма групата, толкова по-големи са възможностите им да се сблъскат от малки с множеството характери?

Ани: За малките деца това не е толкова важно. От 4 години нагоре вече наистина имат нужда от по-широки контакти, но се предполага, че до тогава ще им е дошъл редът за градината.

Ива: А и с 30 деца пак не можеш да осъществиш кой знае какъв голям контакт, защото децата предимно общуват на групички.

Как избирате учителите, които наемате?

Ани: Това е много трудно, защото повечето имат опит с големи групи. Те са научени да командват. Докато в малката група по-скоро имаш нужда да оставиш децата сами да те водят в някаква степен.

Ива: Общуването с родителите също е много трудно. Не всеки учител би изтърпял да му се месят и всеки родител да го наставлява с нещо, което му е скимнало.

Ако съм на ваше място ще съм леко обидена на държавата, че ме кара да правя подобни инициативи. Би трябвало да е помислено за това. Нали децата са на първо място, бъдещето на нацията ...

Ива: Ние, вместо да сме обидени, предпочитаме нещо да направим. Това е безценен социален опит за нас самите. Но наистина е тежко, защото вече година, откакто сме започнали и виждаме, че няма как да се отдръпнем и да оставим цялата система да работи сама.

Ани: Заслужава си усилията обаче, защото, освен, че си близо до детето си, научаваш много неща. В Канада, например, над 30% от децата се гледат по подобен начин. В Западна Европа е политика малките деца до 3-4 години да се гледат също по този начин. В Германия през 2013 година знам, че се целят да постигнат минимум 30% на децата, отглеждани по този начин.

Така че аз не че се обиждам, а виждам потенциала да се работи в тази посока.



Споменахте, че сте организация с нестопанска цел, но дори и те имат нужда от допълнително пари. Вие изпитвали ли сте такава нужда, търсили ли сте финансиране?

Ани: Да, изпитвали сме такава нужда. Например на мен много ми се иска да се инвестира в по-качествени образователни материали, в повече повече пътувания, в квалификация.

Ива: Всъщност е много важно за стартиращи кооперативи да имат някакъв гръб, защото е голям стрес когато трима - четирима родители тръгват да правят такава организация и чисто финансово нямат на кого да разчитат. Има нужда от организация или някаква асоциация, която да оказва финансова подкрепа в началото.

Това определено е бизнес модел. Вие не го прилагате по този начин, но очевидно той може да бъде развит като такъв. Мислили ли сте в тази посока?

Ива: Така то заприличва повече на детска градина. Моментът на комерсиалност веднага води до един човек, който ще движи организацията и ще печели от това, което измества идеята на кооператива.

Ани: На мен по-скоро ми се иска ако нещо разпространяваме, то това да е опита, който имаме. Освен това смятам, че средствата трябва да се набират конкретно от хората, които имат нужда.

Какво друго ви различава от стандартна детска градина?

Ани: Различава ни тази отвореност към родителите. При нас родителите могат да присъстват почти по всяко време в стаята за игри.

Ива: Това е нещо, което в никоя детска градина не може да се случи.

Ани: Казвам го, понеже се сблъскахме с някакви наредби, с хора от министерство на образованието и министерство здравеопазването. Такива изисквания за чистота и хигиена поставят от там, че става абсурдно. Заради изискванията за чистота човешкият контакт и нормалното желание ти да си по-близо до детето си се смятат за нарушаване на чистота. Едно нещо, което би трябвало да е вторично, чистотата, измества водещото нещо - човешкия контакт.

Съгласете се обаче, че има основания за въвеждането на точно такъв пропускателен режим в детските градини!

Ива: Когато са много деца си задължен да вземеш такива мерки. При нас обаче говорим за 6 - 7 деца.

Ани: И все пак в България нещата са изкривени. Знам как е в Германия, където голямата детска градина прилича на нещо като общински център. Там се събира общността. И когато има празници в нея се събират всички - и учители, и родители, и деца. Всеки може да влезе навсякъде. Тука заради наредби от приличащо повече на болница.

Разбира се, че има смисъл от чистотата, но други неща трябва да са по-важните.

Да, но да си спомним какви страшни епидемии ни плашиха през последните години - свински грип, птичи грип ..

Ани: То се вижда, че тази стерилност не помага. Пак се боледува. Просто трябва да се преосмисли отношението към детето. Едно спокойно и щастливо дете е с пъти по-здраво от стресираното.

Ива: Аз не мога да сравня това да си дадеш детето и да ти затворят едни врати пред лицето с това как идва таткото и измива чиниите или оправя креватчетата. Така ти просто демонстрираш активност, която децата виждат.



Вие сформирате една много здрава група, която сигурно си помага и по други начини. Направо сте едно микрообщество.

Ива: Оказахме се с много сходни интереси.

Ани: И да, дори и икономически си помагаме. Специално сега за обзавеждането.

Как аз бих се интегрирала във вашия кооператив? В началото ще ме изпитвате, за да ме харесате ли?

Ива: Не, един разговор, примерно, е достатъчен за преценят и двете страни дали искат да са част от кооператива.

А ако не ме харесате?

Ива: Най-вероятно и на вас няма да ви хареса в такъв случай.

Ако съм майка ромка и имам 7 деца ще ме приемете ли във вашия кооператив?

Ани: С всичките 7 деца ли? Просто нямаме толкова места в момента, но заниманията ни са отворени, разбира се.

Ива: Всичко е въпрос на напасване. Някои родители са по-крайни, искат на децата им да не се дава месо и така нататък. Тъй че тези, които смятат, че условията ги удовлетворяват, остават.

Последно, как кооператива ще посрещне Коледа и Нова Година?

Ани: Подготвят ни изненада - театър. Но ние не знаем нищичко за това.

Няма да имате Дядо Мраз с памучна брада?

Ани (шепнешком): Нашият дядо беше миналата година Дядо Коледа, влезе през двора и душичките загубиха ума и дума. Но ето и дядото даде своя принос в кооперативната дейност.