Точно 10 минути преди 17.00 ч. на 17 февруари парламентът на Косово прие декларация за независимост на бившата вече сръбска провинция. DarikFinance.bg в няколко статии ще представи какви ще бъдат отраженията на независимостта на Косово върху българския бизнес в региона и в частност Сърбия и Косово

Косово

Бившата вече сръбска провинция Косово е разположена в южната част на Сърбия и граничи с Черна гора на северозапад, с областите в централна Сърбия – Рашка, Топлица, Ябланица и Пчиня, както и с Македония и Албания на юг. Заема площ от 10 887 кв. км. По неофициални данни населението е около 2-2.2 млн. души.

Досега Косово формално бе част от Сърбия, но реално бе протекторат на ООН. Икономиката на Косово разчита на средствата от донори, заради слабото производство. Новата държава както и цялата промишленост страдат най-вече от несигурното електроснабдяване. Нивото на безработица е високо и е над 40% за периода 2002 г. – 2006 г. и е проблем особено за младите хора. Проблемите в енергетиката пречат и на развитието на частния сектор. Той се състои основно от малки фирми, често микропредприятия. Почти половината от бизнеса се занимава с търговия на едро и дребно, преработката на храни и строителството. Делът на сивата икономика е доста голям, което се отразява на конкурентноспособността на икономиката.

В Косово инфлацията обаче е ниска, като отчасти това се дължи на употребата на еврото в провинцията. Според анализатори, поне първоначално съществуването на Косово силно ще зависи от Европейския съюз.

Основният инструмент за прехода към пазарна икономика е приватизацията. Косовската Агенция за приватизация, под протекцията на ООН, отговаря за контрола върху управлението на държавните и обществени предприятия, както и на вече приватизирани обществени предприятия. До средата на 2007 г. процесът на приватизация е донесъл според некокончателни оценки около 315 млн. евро. Безработицата е около 40%, а средната заплата в публичния сектор според външни за Косово източници е около 192 евро. Най-добре развити са търговията и строителството.

През ноември 2007 г. в Косово бяха проведени парламентари изобри. Провинцията има избрано правителство и президент.

Косовският премиер Хашим Тачи още в началото на януари 2008 г. декларира на няколко пъти, че Косово ще обяви независимост. Формално се изчакваше краят на президентските избори в Сърбия.

Реакцията на Сърбия

Сърбия е твърда в позицията си за непризнаване на независимостта на Косово. Западната ни съседка смята Косово за исконна своя територия неразривно свързана с историята на Сърбия. Факт е обаче, че в спорната област албанското население възлиза на внушителните близо 92%.

Изборите за президент на Сърбия през 2008 г. съвпаднаха с обявяването на независимостта. Двамата основни претенденти в президентската кампания Борис Тадич и Томислав Николич останаха твърдо зад позицията, че Косово е част от Сърбия. Все пак в западната ни съседка победи проевропейският кандидат и досегашен президент Борис Тадич. Премиер на Сърбия е Воислав Кощуница. Той стои твърдо зад запазването на Косово като част от Сърбия. Партията на Тадич и на Кощуница формират сегашното управляващо мнозинство в Сърбия. Наблюдаващи обаче поставят под въпрос бъдещето на коалицията. Освен Косово, проблем пред управляващите може да се окаже и нежеланието на премиера Воислав Кощуница да приеме политическото споразумение с ЕС и настояването му Сърбия да се противопостави активно на разполагането на планираната мисия на ЕС в Косово.

При всички случаи обаче Сърбия болезнено ще приеме обявяването на независимост на Косово под каквато и да е форма, като Белград вече заплаши със санкции държавите, които ще признаят независимостта. Белград може да наложи политически и икономически санкции на новата държава.

Реакцията както на Белград, така и ответната на международната общност предстои.

Българският бизнес в Сърбия

Българските инвестиции в Сърбия са съпоставими с тези в останалите балкански държави. Официални данни обаче за техния размер няма. Няма и за Косово и Сърбия. Осезаемо е обаче присъствието на Христо Ковачки. Първата му покупка в Сърбия е през 2006 г. на завода за гуми "Траял", за който заплаща 12 млн. евро. По неофициални данни е придобил и мина "Ковин" в Крушевац през миналата година за 16.1 млн. евро. Ковачки участва и в покупките на още пет дружества в северната ни съседка за около 7.4 млн. евро. Сред тях са "Топлана" - Крушевац и консервната фабрика "Сърбиянка". Бизнесменът е смятан за собственик и на фабриката за хартия "Божо Томич" в Чачак и на още три дружества в Лесковац, Иваница и Ниш. Последно преговаряше да закупи производителя на храни "Делисес".
Друг български бизнесмен, който инвестира преди време в Сърбия е Валентин Захариев, бившият собственик на "Кремиковци". Чрез "Интертръст" той стана собственик на четири сръбски предприятия, сред които са металургичните "Интерлеминд" и "Застава Ковачница". Към момента бизнесменът не притежава заводите.

Публичната компания Каолин АД - Сеново също е на сръбския пазар. Дружеството е основен доставчик на кварцов пясък в Сърбия. На сръчския пазар са представени и "Приста ойл" както и публичната компания Монбат АД.