Данъкът върху финансовите транзакции отново е на дневен ред, след като президентът Саркози и канцлерът Меркел заявиха, че през септември официално ще предложат такъв.

Дали това е добра идея? - пита от страницата на Reuters професор Марк Тома. По този начин със сигурност ще се осигурят средствата, нужни за подпомагане на източените правителства. Но на каква цена? Правителствата така или иначе се нуждаят от пари, но това ли е начинът те да ги получат?

Някои данъци имат много вредно въздействие върху икономиката; има притеснения, че данъкът върху финансовите транзакции ще попречи на инвестиционната активност. Но има и данъци, които всъщност карат пазара да работи по-добре – например онези данъци, които принуждават производителите сами да поемат разходите за почистване на замърсяванията, които са причинили. Благодарение на тях фирмите взимат по-качествени решения.

От гледна точка на обществото, тези данъци са ефективни. Следователно когато определяме дизайна на данъчната политика, трябва да търсим такива данъци, които осигуряват най-голям приход на най-малка икономическа цена.

Истината е, че данъкът върху финансовите транзакции – или данък на Джеймс Тобин, на името на прочутия икономист, който пръв го предложи през 1980 – те години – не е скъп и не води до изкривявания. Този данък ще обезкуражи краткосрочната спекулативна активност, а по-голямата част от тази активност не носи никаква полза на обществото.

Краткосрочните спекулации движат парите между спечелили и загубили – и затова трейдърите ги харесват. Но ако тази активност бъде обезкуражена чрез данък, това няма да има почти никакъв ефект върху дългосрочните инвестиционни решения на фирмите.

Например, нещо което този данък ще затрудни, е високочестотната компютърна търговия, която се възползва от моментните, секундните различия в цените. Има ли значение за дългосрочния инвеститор дали тези различия ще съществуват за секунди или за минути?

На практика дори има основания да се твърди, че данъкът на Тобин ще подобри ефективността на финансовите пазари. Самият Тобин е на мнение, че спекулативната активност води до вредни, причиняващи щети флуктоации на финансовите пазари. Ето пример: търсенето на спекулативни печалби принуждава фирмите да увеличават привлечения капитал. В случай на финансова криза, икономиката тежко ще пострада, щом фирмите започнат да се освобождават от тези привлечени средства.

Но проблемът няма да е толкова сериозен, ако разходите паднат само върху тези, които са взели решението за привличане на толкова много ливъридж. За съжаление в последната криза видяхме, че разходите, които могат да бъдат много големи, се носят не само от фирмите и лицата, взели решение да поемат толкова много риск – а от много по-широки кръгове.

Това е точно като замърсяването, което създава екстерналии /нежелани външни ефекти от някаква дейност върху „невинни“ трети лица/. Данъкът върху транзакциите ще принуди фирмите сами да поемат, а не да изнасят навън, последиците от своите решения. Това подобрява, вместо да пречи на ефективността на финансовите пазари.

Има и един потенциален проблем: има възможност за избягване на този данък чрез преместване другаде. Според Тома, не си струва да се тревожим твърде много за това. Търговията се извършва предимно чрез централизирани борси и няма да е особено трудно да се проследят и таксуват транзакциите.

Във Великобритания имаше данък върху акциите за известно време и това не накара инвестиционната активност да си потърси друг център. Но е ясно, че за да бъде всичко наред, САЩ също трябва да последва тази инициатива. С нейна помощ ще могат да се съберат стотици милиарди долари приходи годишно – с минимални изкривявания за пазара.

И така, данъкът върху финансовите транзакции може да набере значителни суми с минимални негативи за дългосрочната инвестиционна активност. Има дори основания да се смята, че той ще подобри пазарната ефективност, като принуди фирмите да плащат пълната цена на спекулативната си активност. Освен това икономиката ще бъде предпазена в случай на следваща финансова криза. Защо тогава да сме против този данък?