Да се пише за кредитиране в ситуация като сегашната е все едно да говорим за въже в къщата на обесения. На такива мисли навежда информационната лавина, затрупваща гражданите с коментара за повишаващите се лихви по заемите, за липсата на банково финансиране, за проблемите, които изпитват фирмите при обслужване на кредитите. Зловещите краски в медийните публикации се допълват с нелепи въпроси от типа: как след като основните лихви в САЩ и западноевропейските икономики са под 2%, банковите заеми у нас се отпускат при годишни лихви от 11 до 16 процента. И за да е пълен екшънът, поне два пъти месечно сме свидетели на организирани малобройни протести на недоволни граждани срещу високите лихви.

Разбира се, изказват се и разумни предложения, но някъде по "трасето" комуникацията се губи. Малцина са онези, които се вслушват в позициите на специалисти като Емил Хърсев например. В края на юли по един от телевизионните канали той заяви, че дори и в САЩ евтиното рефинансиране, предоставяно от Федералния резерв на банките, не е довело до намаляване на лихвите по кредитите. Но когато човек си има болка и тя е свързана с оцеляването на бизнеса му, той не очаква обяснения, а иска да му бъде посочено решение. За съжаление обаче

перспективата не сочи поевтиняване на фирмените заеми

тъй като банките също не разполагат с източници, от които да получат средства с ниска лихва.

Основният въпрос е дали високата цена на кредитите води до блокиране по предоставянето им? Данните на БНБ за първите шест месеца на 2009-а показват, че ръст в кредитирането на гражданите и фирмите има. В края на юни общият му размер е 49.96 млрд. лв., докато дванадесет месеца по-рано е бил 44.74 млрд. лв., а в края на 2008 г. е 49.24 млрд. лева. След началото на кризата на международните финансови пазари обаче ръстът при отпускането на заеми рязко се сви - до 300 млн. лв. средно на тримесечие. Но въпреки това банките не са спрели да отпускат заеми.

Външните депозити и кредити, предоставени на български финансови институции, от юни 2008-а до юни 2009-а са намалели с 2.1 млрд. лв. - от 16.3 млрд. на 14.2 млрд. лева. Същевременно привлечените средства от граждани и фирми са нараснали едва с 1.5 млрд. лв. - от 40.9 млрд. през юни 2008-а до 42.4 млрд. лв. в края на юни 2009-а. Излиза, че по линия на привлечените средства в българския банков сектор се оформя дупка от 600 млн. лева. Което обяснява свилия се ръст в кредитирането. На практика банките го поддържат с пари от собствения си капитал, който расте най-вече

за сметка на текущата печалба

А заради акумулирането на тази печалба те са подложени на унищожителни критики. Всъщност обвиненията за високите лихвени равнища дадоха повод на Комисията за защита на конкуренцията да започне шумна и показна проверка за картелно споразумение по лихвената политика срещу Асоциацията на банките в България.

Статистиката на БНБ обаче не показва някакво драстично увеличение на лихвите по фирмените кредити за последните шест месеца. Напротив - по данни на Централната банка средният размер на тези лихви в левове е паднал от 11.28% в началото на годината до 10.96% в края на юни. С около 0.5% са се увеличили лихвите по кредитите до една година, но при тези с по-дълъг срок намалението е с близо 0.5 процента. При бизнес кредитите в евро тенденцията е същата, както при тази в левове.

По-чувствително - с 1.3%, са поскъпнали жилищните заеми в евро, а годишният процент на разходите (той включва разходите за лихви, такси и комисиони) по потребителските заеми в национална валута е нараснал с 1.5% - до 15.31% през юни.

Някои банки, като "МКБ Юнионбанк" например, пък водят политика на постепенно свиване на лихвите по предлаганите заеми. Но чувствително намаляване на цените по кредитите не може да се очаква през следващата половин година. И причината не е само в липсата на евтино финансиране.

Сравнително високите лихви се запазват и заради

увеличаващия се размер на просрочените заеми

Влошаването на качеството на кредитите е логично следствие от свиването на икономиката. Когато фирмите имат по-малко поръчки и по-малко приходи, това влияе върху възможностите им да обслужват задълженията си както към доставчици, така и към банките. Проблемите с плащането на възнагражденията на служителите и увеличаването на безработицата пък водят до нарастване на просрочията по потребителските и жилищните кредити.

Според данните на БНБ за шестте месеца на 2009-а общият размер на нередовно обслужваните кредити е 6.63% от всички. Просрочените над 90 дни са 4.27% от общия размер на предоставените заеми от банковата система.

Най-рисковата група

- кредитите, класифицирани като "загуба" (с просрочие над 180 дни), формират 2.59% от отпуснатото за граждани и фирми финансиране.

На практика просрочията водят до намаляване на планираните приходи на банките и те са длъжни да покриват тези проблемни вземания с провизии, които заделят за сметка на оперативната си печалба. Това е един от най-важните финансови механизми за гарантиране на стабилността на финансово-кредитната система. Накратко казано, докато просрочията растат, за банките ще бъде много трудно да намалят цената, по която предоставят заеми, без да застрашат интересите на вложителите си.

На този фон е доста трудно да се определи коя е най-активно кредитиращата банка.

Вестник "БАНКЕРЪ" изготвя такава класация от девет години насам - на всеки три месеца, по три показателя. Те са: размерът на кредитния портфейл; делът на заемите в общия размер на активите и ръстът на финансирането, предоставено на гражданите и фирмите в рамките на една година. Само банките, които се наредят в първата десетка и по трите показателя, попадат в групата на най-активно кредитиращите.

Комбинацията между избраните от "БАНКЕРЪ" три критерия показва доколко всяка една институция се е ангажирала активно и дългосрочно да финансира гражданите и фирмите. Възприетата система от показатели доказва своята ефективност и във време на криза, тъй като само една банка отговаря на критериите за най-активно кредитираща. Според данните за шестте месеца на 2009-а това е

"Societe Generale Експресбанк"

Общият размер на предоставените от нея заеми е 2.19 млрд. лв. и те формират 82.09% от активите й. За периода юни 2008-а - юни 2009-а отпуснатите от банката кредити нарастват с 33.53%, като финансирането за търговски дружества се е увеличило от 1.02 млрд. до 1.38 млрд. лева. Парите, предоставени за покупка и ремонт на жилища, пък са се повишили от 83.6 млн. на 136.5 млн. лв., а потребителските кредити - от 532.5 млн. на 670.99 млн. лева.

В годините на икономически растеж и на агресивно предоставяне на заеми "Societe Generale Експресбанк" не бе сред най-активните на пазара, но пък явно това й е позволило да съхрани ресурси за кризисни периоди като сегашния, в които фирмите най-много се нуждаят от пари.

Впрочем именно в сегашната ситуация банки, които преди година изглеждаха пасивни на пазара, се възползват от случая, за да разширят позициите си в кредитирането. Някои от тях - като "Емпорики банк България", са отчели 76.92% ръст на предоставените заеми. Корпоративна банка, "Токуда Банк" и ЦКБ също демонстрират голяма активност на този пазар. Характерното за тези кредитни институции, че те никога не са могли да разчитат на значително по размер и евтино външно финансиране, тъй като не са собственост на големи финансови институции. Това не им даваше възможност да се разрастват стремително, предлагайки агресивно потребителски и ипотечни кредити, но пък ги опази от проблемите, които възникват в момента с влошаване на обслужването на тези масови заеми. Същите тези банки обаче успяха в периода на икономически растеж да натрупат достатъчно капитал и ликвидни средства, които сега им позволяват да предоставят по-активно заеми на коректните си клиенти.

В същата позиция са ИНВЕСТБАНК и "Търговска банка Д", които за една година са увеличили размера на кредити, които са отпуснали, с 22-23%, и то за сметка най-вече на ръста на корпоративните кредити. Казано накратко, кризата се оказа възможност за по-малките кредитни институции да увеличат дяловете си на българския пазар.

На противоположната страна пък са големите кредитни институции, които преди година бяха в основата на големия ръст - "Банка ДСК", ОББ, "Райфайзенбанк (България)" и ПИБ отчитат сравнително слаб ръст на отпуснатите заеми. При "Банка Пиреос България" пък дори се забелязва намаляване на кредитния портфейл, в сравнение с този в средата на миналата година. До голяма степен това се дължи най-вече на рязкото свиване на външното финансиране, което тя привлича. Всичко това още веднъж потвърждава тезата, че докато чуждестранните собственици на нашите банки не развържат кесиите си, промяна в сегашната конюнктура на кредитния пазар няма да има.